Иска ми се да вярвам,
че съм част от играта-
и за миг не скучая,

... трябва
да ме задържиш.
Не просто

След като завършихме института, двамата с гаджето ми се наложи да заминем да работим в друг град. Беше едно малко, скучно градче, но ние се чувствахме истински късметлии, защото имахме възможност да работим заедно, а освен това ни ос...

Полунощ е.
Кискат се сатири.
В очите им

Това моето си е вроден талант. Не съм го изучавал специално. Само го развивах с времето.
Разбрах за него още в училище, когато фалшифицирах първата си медицинска бележка. Ще кажете- проста работа, че кой не го е правил? Да, ама аз така...

Ще избягам мълчешком
от себе си,
ще потичам боса

Винаги ми беше криво, когато със съпруга ми се разделяхме, дори да беше само за няколко дни.
А всъщност трябваше да съм свикнала, защото работата му налагаше да пътува често в чужбина, понякога за по месец и повече. Въпреки, че вече о...

- Страшно парче, а?
- Аха, нали?
- Да. Видях, че и ти я бройкаш.

В прозореца наднича ден
и плисва утринна позлата.
Вали на сладки капки времето

- Наздраве!
- Наздраве! – вдигнах чашата си и аз, и го погледнах въпросително – Няма ли да ми кажеш най-после какъв е повода?
- Исках просто да ти благодаря, приятелю, че през всичките тези години беше неизменно до мен. Какво...

Целият ни род смяташе чичо ми за странна птица. Не го казваха директно, но по роднински събирания говореха за него полугласно и с известно снизхождение, както се говори за човек, който не е съвсем с всичкия си.
Беше часовникар и живее...

Разцъфнали мисли
целунати думи
поточета бистри