Ти можеш всякак да я облечеш -
във дрипи или в лъскави одежди,
да я приемеш или прокълнеш,

Такава нощ не си сънувал -
като целуната от ангел.
Да можех да я нарисувам,

За старото ти влюбено сърце
/най-влюбено в живота/, мой приятелю,
едва ли новост е да разбере:

По улиците скита вечерта
и сплита стъпките ни като прежда.
Във локвите е паднала луна.

Благодаря за глътката живот,
която от сърцето Ти извира,
на времето за вихреният ход,

Небесно е. Красиво с дъх на бяло.
И стъпките ми даже са прозрачни.
Оглеждам се в деня си - огледало,

Опит за стихотворение, което се чете в две посоки - по стандартният начин, а също и отдолу нагоре.
Знаеш, че нищо не е по-голямо от любовта
макар да не го признаваш дори пред себе си, защото

Дали е поетично време?
Зад собствената си ограда,
един народ отдавна дреме

Пренасяше последната щайга с празни буркани до колата, когато белият плик грациозно и някак преднамерено кацна върху тях. Петко зяпна нагоре с надежда да види подателят на това писмо, чийто получател се беше оказал така ненадейно той сам...

1 част
Бях убедена, че това ще е най-нещастното ми лято. Всичко тръгна наопаки от самото му начало. Най-напред получих категоричен отказ да ползвам отпуската си тогава, когато бях планирала, за да съвпадне с отпуската на приятелят ми...

Много е тъжна, много,
тази пастелна идилия -
капки залязващ огън

Магазинчето беше малко и невзрачно и със сигурност изобщо нямаше да го забележа, ако не беше котката. Плъзна се като едра черна сянка точно пред колата и докато се чудех дали ще успея да спра навреме за да не мина върху нея, се озовах то...