Понеже съм била и сбъднат сън,
а също и несбъднато видение,
ласкателствата остави отвън.

Понякога, докато още сричаш
уроците на времето отлитащо,
докато още искаш да обичаш

Постла небето август като ложе,
в което топли ветрове заспиват.
А пламналите дни до невъзможност

Късен петъчен следобед. Колежките, както обикновено по това време, са в приповдигнато настроение. Не са много по-млади от мен, едната дори омъжи дъщеря си съвсем наскоро, но са волни души. Живее им се, та две не виждат - барчета, купони,...

Моля, не ме изоставяй, човече,
заради хляба си, грижите, грешките.
Толкова много съм в тебе, че вече