НАСТЪПВАЩАТА СВЕТОВНА КРИЗА
Гари Ка
Бестселър

Bulgarian Edition, 2008
За българското издание:
НАСТЪПВАЩАТА СВЕТОВНА КРИЗА
Гари Ка
Бестселър
2008, Мисия ФИЛАДЕЛФИЯ
Редактор: Енчо Тодоров
Коректор: Ваня Милева
Девин 4800, ул. Явор 6

Увод
Към средата на 80-те години събрах достатъчно убедителни доказателства и моите приятели бяха принудени да признаят факта, че действително съществува заговор за установяване на нов световен ред. Но някои от тях не можеха да си представят как може да се стигне до налагане на световно управление по време на нашето поколение. Те чувстваха, че твърде много хора ще се противопоставят на такъв опит и следователно това не би могло да се случи никога.
Между 1985 и 1987 г. започнах да мисля по въпроса как може да стане такова нещо в обозримото бъдеще. Смятах, че световното управление е възможно, дори би могло да се очаква през следващите две десетилетия. Но как би могло да се осъществи това?
Чувствах, че ако мога да развия реалистичен пример за това как “би могъл” да бъде постигнат новият световен ред, може би хората ще вземат заплахата по-сериозно и ще реагират съответно. И така, през юни 1987 г. подготвих сценария, представен в тази глава. Оттогава той бе преработван два пъти във връзка с новите констатации, за да отговаря на днешния ден.
Искам да подчертая, че не е възможно да се знае как точно ще бъдат поставени на мястото им последните части на новия световен ред. Единствен Бог знае това. Ние само сме осведомени от Светото писание, че в някой момент единното световно управление ще стане внезапна реалност. Подготвих следния сценарий, за да дам представа за това как би могъл да мисли врагът. Надеждата ми е, че ние може би сме по-проницателни и е по-малко вероятно да паднем в неговите капани.
Има много неясни неща. На първо място още не знаем всичките последствия от войната в Залива. Възможно е скритите сили да смятат, че тази криза е всичко, което е нужно, за да ни накарат да приемем последните стъпки за налагане на новия световен ред и в близко бъдеще ще бъдем свидетели на такива стъпки. Обаче повечето от изследователите от най-близкия ми кръг смятат, че ще е нужна много по-голяма последна криза за изпълнението на тази задача и че трябва да се свърши още малко основна работа, преди светът да е готов да направи такъв “квантов скок”. Аз лично съм склонен да приема това.

Скорошната война с Ирак бе, може би, само генерална репетиция за нещо много по-голямо, което настъпва. Фактът, че Саддам Хюсеин е още на власт и се смята, че той притежава най-малко три или четири атомни бомби, сякаш е индикатор за предстоящо нещастие. Ако възникне друг конфликт в Близкия изток, той би могъл да бъде предизвикан или да започне по много подобен начин на неотдавнашната криза, само че този път възможностите за неговото ескалиране в регионален или дори в глобален конфликт биха били много по-големи.
Възможно е новият ред да бъде постигнат на етапи, при което САЩ най-напред ще поведат нациите към хлабава световна федерация под управлението на упълномощената Организация на обединените нации (нещо, което сякаш става и понастоящем). Тогава главният световен конфликт може да бъде запален в бъдещ момент, за да преведе човечеството през останалата част от пътя към световно управление, основано изцяло на окултизма.
Каквото и да се случи, ние можем да бъдем сигурни в три неща - ще бъде образувано световно правителство, Антихристът ще се разкрие и той и неговата световна система ще бъдат унищожени от Исус Христос при второто му пришествие. Единственото нещо, което не знаем, е кога ще се случи всичко това.
Преди народите по света да приемат окончателно системата на единното световно управление, те най-напред трябва да имат причина да сторят това. Човечеството, убедено, че постоянен световен мир не може да бъде постигнат без създаването на силна световна власт, която да е в състояние да защитава страните една от друга, в крайна сметка ще жертва настоящия световен ред, невиждайки друга алтернатива. Важни стъпки в тази посока вече бяха направени в началото на века и ако историята се повтори, по-нататъшният “напредък” ще бъде постигнат скоро.
Вече две световни войни са се водили през XX в. И при двете е използвана агресивна сила, която да запали кризата и да увлече останалия свят, и двата пъти агресорът е победен. След всяка война е основавана наднационална организация, уж с цел постигането на световния мир - най-напред Обществото на народите, а след това Организацията на обединените нации. Всяка организация ни отвежда една стъпка по-близо до осъществяването на единното световно управление.
Организацията на обединените нации днес е най-близкото до световното управление формирование, което човечеството някога е познавало. За разлика от непълното Общество на народите, в което членуват само 63 страни и не са включени САЩ, ООН се състои от 159 нации, почти всяка страна в света. Неговата инфраструктура е всеобхватна и включва Световния съд, силите за поддържане на реда към ООН и специализирани организации, като се започне от Валутния фонд и Световната банка и се стигне до Световната здравна организация. Тя управлява още много други агенции - от ЮНЕСКО до УНИЦЕФ, като покрива фактически всяка страна на живота.
ООН само не притежава властта да осъществява и привежда в сила стратегиите си.
Може ли да бъде използвана трета световна война, за да се накара човечеството най-сетне да приеме новия световен ред? Ако е така, как би могла да започне такава война? Кои ще бъдат главните й фигури? И какъв ще бъде резултатът? За да отговорим на тези важни въпроси, трябва да разгледаме онези съвпадения между текущите събития и плановете на конспираторите и онова, което Библията казва, че трябва да се случи.

Възможен сценарий

Смятам, че посветените в конспирацията ще предизвикат световна криза само ако разберат, че е необходимо да накарат обществото да приеме техния нов световен ред. Самата заплаха от голям световен конфликт би била достатъчна, за да уплаши и накара обществото да приеме такава промяна, особено когато тя се съчетае със съществуващите проблеми - глада по света и глобалната задлъжнялост, както и създадената тревога за околната среда. Така, както девизът на техните кампании открито прокламира: глобалните проблеми изискват глобални решения!
Исторически войните имат за резултат напредването на каузата на единното световно управление. Факт е, че основните промени настъпват по-лесно във време на криза.
За разлика от предишната война, в която Германия бе главният подбудител, искрата на следващия голям световен конфликт несъмнено ще бъде запалена от разсадника на напрежение, обграждащ Близкия изток. Ако не е Ирак, тогава може би ще бъде Иран или пък Сирия.
Смятам, че Сирия може би ще изиграе важната роля за навлизането в новия световен ред, ако не като подбудител на война, то като посредник в споразумения за мир. Много е съмнително една нация за дълго време да остане настрани, а и противно на общото схващане не Ирак, а Сирия е най-мощната ислямска военна държава в Близкия изток. Затова тя заслужава по-внимателно разглеждане.
През последните няколко години Сирия сякаш се подготвя за собствена атака срещу Израел. Сирийските войски държат позициите в Ливан и са готови за инвазия от началото на 1987 г. Според публикацията на Министерството на отбраната на САЩ, озаглавена “Руската военна сила”, в Сирия има най-много руски оръжия, разположени в Третия свят, като тя е сключила договор за доставка на военна техника на стойност 19 милиарда долара. В момента Сирия се гордее с най-големия брой руски военни съветници в страните от Третия свят.
Междувременно сирийското правителство понякога наистина включва командните пултове, като поставя населението си в лъжлива тревога пред настъпваща израелска атака, въпреки че Израел неколкократно отрича тези твърдения. Според “Ерусалим пост” по време на една от сирийските пропагандни кампании преди няколко години е било необходимо личното изявление на израелския министър-председател Ицхак Шамир, за да се запази мирът. Шамир изразил неразбирането си по отношение на сирийската “нервност”, която, както казал той, през изминалите дни е предизвикала няколко силни руски предупреждения към Израел. Смятам, че сирийското правителство умишлено е подвело народа си, за да оправдае собствения си “превантивен” удар срещу Израел, който е бил подготвян. Поради тези причини избрах Сирия като наш пример в този сценарий (въпреки че той би могъл да се направи, като се използват Ирак, Иран или даже Либия)*.
Ако силите, които се стремят към това, хвърлят Сирия срещу Израел, то това ще бъде фаталната грешка на Сирия, планирана този път от конспираторите, за да предизвикат световна криза. За разлика от другите инвазии, израелската държава този път не би имала почти никакво време да реагира. Тя бързо ще бъде притисната до стената, тъй като сирийските МИГ-ове ще нашарят Ерусалим за няколко минути. Израел ще бъде изправен пред много трудно решение - или да позволи да бъде завладян, или да използва срещу Сирия, а може би и срещу Иран, атомното си оръжие. В края на 1986 г. “Лондон сънди таймс” отпечата статия, в която се твърдеше, че Израел би могъл да има резерв от около 200 ядрени бойни глави. Тоест, обратният ядрен удар е твърде възможен.
В Стария завет има пророчество за Дамаск, столицата на Сирия, което предстои да се изпълни. Исая известява: “Ето Дамаск не е вече град, а ще бъде грамада развалини” (Исая 17:1). Както е известно, Дамаск е най-старият запазен град в света, който никога не е преживявал масово разрушение. Това пророчество трябва да бъде изпълнено по някое време преди връщането на Исус Христос.
Русия, загубила няколко хиляди от военните си съветници след обратния удар и при световно обществено мнение, което явно е насочено срещу Израел заради това, че е употребил ядрено оръжие, би могъл да използва тази възможност, за да направи това, което желае от много време - да тръгне срещу Израел. Арабският натиск върху Русия да нападнат Израел би увеличил изкушението. Ако Русия тръгне да спасява Сирия, изведнъж той ще застане на противниковата страна на САЩ. Какво би могло да се случи тогава, не може и да се помисли. Човечеството би било доведено до ръба на разрушението.
В продължение на години порочни хора по високите места планират такава криза. В писмо до италианския революционен водач Джузепе Мацини с дата 15 август 1871 г. Албърт Пайк, ръководител на дейността на “Илюминати” в САЩ и глава на масонството от Шотландската церемония, описва бъдеща последна война, която, както той чувства, е необходима за възвестяването на новия световен ред. Според Пайк този конфликт между две бъдещи свръхсили ще бъде запален, като първо се предизвика криза между исляма и юдейството. По-нататък той пише:
Ние ще пуснем нихилистите и атеистите и ще предизвикаме голям социален катаклизъм, който в целия си ужас ясно ще покаже на народите резултата от абсолютния атеизъм - източник на дивачество и най-кървави вълнения. После хората, принудени да се защитават срещу световното малцинство на революционерите, ще изтребят тези разрушители на цивилизацията. Разочарованото от християнството множество, чийто религиозен дух от този момент нататък ще бъде без посока и водач, ще търси идеал и без да знае къде да насочи преклонението си, ще приеме истинската светлина чрез универсалната манифестация на чистата доктрина на Луцифер, изваден най-сетне пред очите на хората; манифестация, която ще бъде резултат на общо реакционно движение, което ще доведе до унищожение на християнството и атеизма - и двете победени и изтребени едновременно. *
Ако бъде позволено да се случи такава криза, размерът на разрушенията ще бъде поразяващ. Човечеството ще трепери от страх, мислейки, че човекът е решил сам себе си да унищожи. Защото дори Русия и САЩ да бъдат елиминирани като военна сила, остават повече от 30 страни, които имат атомно оръжие. Това ще бъде време на отчаяние и масово объркване. Добавете и хаосът, създаден на световните финансови пазари, които вече са на ръба на бедствието; икономическият хаос ще засили паниката в света.
Започне ли веднъж такава война, не може да има никаква гаранция, че САЩ или Европа ще останат изцяло невредими. Важно е обаче да се напомни, че няма значение колко злини кроят и замислят силите на мрака, в крайна сметка те могат да направят само онова, което Бог позволи.
Само Той знае със сигурност какво съдържа бъдещето. Засега Бог е попречил на скритите сили да направят своя ход. Но скоро може да дойде време, когато светът ще стане толкова грешен и противен в очите на Бога, че Той ще каже: “Стига, достатъчно” и ще разреши на силите на тъмнината да успеят за известно време (Данаил 11:24).

* Чиста случайност ли е, че най-влиятелните фигури на Близкия изток са масони? Не са ли те определени да започнат конфликта, за който пише Албърт Пайк? Наскоро изтъкнат арабски християнски водач ме информира, че според информацията от неговите контакти в Ливан президента на Сирия Асад и кралят на Йордания Хюсеин са масони. Ако това е вярно, тогава ние може би сме по-близо до новия световен ред, отколкото си представяме (Той не бе сигурен дали Саддам Хюсеин не членува в същото тайно общество.)
Преди няколко месеца синът на същия арабин християнин ми даде масонски документ - сертификат за членство, който той намерил в Ливан, издаден от Финикийската ложа, разположена в Ливан. Обаче документът отбелязва, че ложата е под юрисдикцията на Великата ложа в Йордания, която е под управлението на Арабския върховен съвет. Йордания е бастион на тайните общества в Близкия изток поне за няколко арабски страни и има много по-голямо влияние в задкулисната политика на региона, отколкото си представят повечето хора. Същият масонски символ, който се вижда на нашата еднодоларова банкнота и се среща по древните култови места на окултизма - всевиждащото око, е изобразен на видно място върху сертификата.
В резултат на това човекът ще бъде разочарован и ще търси отговори на въпросите, които го тревожат. Много ще упрекват Бога за опустошението, без даже да помислят върху факта, че собствената им порочност и готовността им да бъдат измамени са го довели. Ще дойде времето на онзи, който твърди, че може да даде решенията. Истинската криза ще настъпи всеки момент. Ако го построиш, аз ще дойда!
Моментът, който Сатана е чакал толкова дълго и за който неговите последователи са работили прилежно, най-сетне ще е настъпил. Конспираторите ще предоставят властта си на един, който ще бъде издигнат за случая, и ще го признаят за свой безспорен водач. За първи път след Вавилонската кула ще му дадат пълната си вярност и преданост. Той ще бъде персонифициран Сатана и ще има на разположение всичките сили на тъмнината - ще бъде в състояние да изпълни всякакви знамения и чудеса, които можем да си представим. Той ще е онзи, за когото се казва в Библията, че е най-беззаконният или звяр; той също така е споменат в първото послание на Йоана като Антихрист.
За известно време Сатана ще остане на заден план, неговите слуги ще контролират финалната фаза. Десетки хиляди последователи на “Ню ейдж” ще се явят на световната сцена, напълно организирани, настояващи да бъде формирано единно световно правителство. Те ще твърдят, че това преустройство на стария ред е необходимо, за да се разрешат съществуващите глобални проблеми и за да се предотврати настъпването на други бъдещи катастрофи. Интернационалните информационни средства ще отразяват изцяло тази разгръщаща се драма. По-голяма част от обществото няма да знае, че тази мрежа предварително е била специално организирана за тази цел; просто ще изглежда, че това е спонтанно народно движение, обединяващо хората с общи стремежи - желанието за световен мир и единство.
Всеки проблем, независимо колко малък или изфабрикуван е той, изведнъж ще стане причина, заради която се нуждаем от единно световно управление. Най-убедителните аргументи ще са свързани с околната среда, глобалната задлъжнялост, световната бедност и предотвратяването на война. Те ще твърдят, че новият световен ред е нужен, защото отделните народи вече не са в състояние сами да се занимават с тези комплексни проблеми.
Ще изглежда така, сякаш новият световен ред настъпва отдолу нагоре, като нещо, което хората по света желаят. Той ще дойде в името на демокрацията, а не като заплаха - не като система, наложена ни от нашите политици. Иначе твърде много хора биха станали подозрителни, усещайки, че са манипулирани. Вместо това жителите на “майката земя” ще вярват, че те контролират собствената си съдба, без да знаят за скритите планове на онези, които всъщност действат зад кулисите.
Повечето от първоначално въвлечените в средата на това движение по някакъв начин ще са свързани с тайните общества, споделяйки обща страст към мистицизма и окултизма - факт, който не е лесно различим за обществото. Популярен сред последователите на “Ню ейдж” боен вик е: “Ако го построиш, аз ще дойда.” По-ясно казано, ако построиш новия световен ред и поставиш всичките му части на мястото им, тогава аз (Антихрист) ще дойда и ще заема моето място на властелин.
Ако веднъж това движение стане публично, то бързо ще набере скорост; много неподозиращи хора, които не са въвлечени в окултизма, ще се присъединят към движението, просто защото това ще изглежда най-логичното нещо, което трябва да се направи. Призивът за демократично световно управление ще звучи трогателно.
В даден момент звярът или неговите представители ще настъпят с това, което ще изглежда като брилянтен замисъл за мир в Близкия изток. Инициативата ще включва някакъв вид уреждане на въпроса между евреите и палестинците и ще има претенцията, че ще осигури постоянен мир в раздирания от война регион. Вероятно споразумението ще гарантира сигурността на Израел и ще разреши на евреите да възстановят дългожелания си храм, а в замяна ще разреши на палестинците да имат своя родина с автономно управление. Звярът ще успее там, където другите преди него са се провалили.
Най-вероятно е неговото появяване да бъде в образа на демократичен лидер, препускащ към властта на гърба на демократичното движение, приличащ на истински застъпник на мира. Дали той ще се появи като световен дипломат или като религиозен водач (като папата или Далай Лама) остава да се види; помнете, че той би могъл да бъде някой, който още не е известен на света. Тъй или иначе заемат ли веднъж местата си звярът и неговият съдружник, лъжливият пророк, проницателните християни ще ги разпознаят кои са.
Антихристът ще дойде, за да вземе в ръцете си управлението на ООН или може би на новосъздадена глобална политическа институция, такава като Федерацията на земята - в началото слабо споена федерация на народите. Най-вероятно е той да се появи начело на мощна структура, управлявана на основата на десет региона.
Ще бъде предложена световна конституция и ще бъде създаден “демократичен” световен парламент. Гражданите на света ще вярват, че имат думата в събитията, без да съзнават, че в действителност окултните тайни общества са онези, които управляват. Ако новият световен ред например трябва да се основава на двупартийна или трипартийна система, всичко, което трябва да направят окултистите на “Ню ейдж”, е да управляват всяка от тези партии - нещо лесно осъществимо, след като те са първите, предложили световното управление. Тези вътрешни, посветени в заговора хора ще определят темпото на промените и останалият свят ще следва тяхното ръководство.
Обществото ще бъде доволно, защото ще запази правото си да гласува и избира кандидати, виждайки себе си като част от представителното управление. Но в действителност няма да има значение кой ще бъде избиран; резултатът винаги ще бъде един и същ; поддръжниците на Антихриста ще поставят кандидатурите безконтролно. В една световна система няма да има място за предизборна борба.
Суверенните нации ще престанат да съществуват. Ще бъде основана глобална икономическа система и всичко, което ще бъде останало от стария ред на нещата, ще бъде чисто повърхностно - езиците, културите, имената на страните и т.н. Всяка истинска власт ще зависи от международното управително тяло, ръководено от самия Сатана.
Спорещите помежду си световни религии ще се обединят и тъй като той е майстор на религиозната интрига, не е невъзможно в момента на възкачването си на власт той да декларира, че е “Христос”*. Може би също така ще твърди, че е дългоочакваният месия на евреите. За будистите ще бъде петият Буда, за мюсюлманите - имам Махди, за индусите - Кришна. Онези християни, които приемат тази лъжа, за нещастие ще виждат в него изпълнението на второто пришествие на Христос.
Но независимо от това Светото писание ни казва, че повечето жители на света ще бъдат измамени (Откровение 13 и 2 Солунци 2); така издигането на Антихриста ще бъде изключително убедително за онези, които не са добре подготвени по словото Божие.
Принципите на “Ню ейдж”, които са проникнали в много църкви, маскирани като библейски учения, ще попречат на неподозиращия християнин да разпознае Антихриста. Ако той заяви, че е Сатана, малко хора ще са толкова глупави, че да го последват. Вместо това той ще дойде в името на Христос, представяйки се като ангел на светлината. Проницателните християни ще бъдат смаяни кой застава начело на новия световен ред - последният, когото са си представяли.
Исус предупреждава за нашето време, “Защото ще се появят лъжехристи, и лъжепророци, които ще покажат големи знамения и чудеса, така щото да заблудят, ако е възможно, и избраните. Ето предсказах ви” (Матей 24:24-25).
Християнският дух, представян от Антихриста, ще бъде изцяло подправен, наситен с всички пантеистични учения на източния мистицизъм и древните мистични религии - същите вярвания, които имат последователите на “Ню ейдж” и които се поддържат от тайните общества. Външната християнска маскировка ще е нужна, за да го направят приемлив за обществото.
Фокусът ще бъде по-скоро въздигане на себе си, отколкото на Бога. Това ще бъде популярна религия за поколението, ориентирано към себе си, търсещо осъществяване в празните учения на преклонение пред себе си. Лъжливите учения на егоизма вече са проникнали в църквите в тревожна степен. Повечето хора не осъзнават, че собственото величаене и окултизма вървят ръка за ръка. Наивният фактически ще практикува окултизъм в името на Христос, като боготвори бащата на лъжите. Това ще бъде най-голямата измама. Апостол Павел предупреждава:
“Този, чието идване се дължи на действането на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, за онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят. И затова Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват на лъжа, за да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са имали благоволение към неправдата” (2 Послание към солунци 2:9-12).
В началото Антихрист ще има забележителен успех в опазването на мира на планетата. Това ще бъде така, защото повечето от конфликтите са предизвикани от неговите последователи. Сега, след като господарят на тъмнината е на власт, неговите последователи ще спрат да запалват войни, за да му създадат образ на истински миротворец сред хората.
Според Писанията продължителността на това господство ще бъде седем години (Даниил 9:27). Най-вероятно първите три и половина години ще бъдат използвани за консолидиране на неговата власт и поставяне на последните механизми, необходими за гарантиране на абсолютна власт над света.
През втория три и половина годишен период природата му ще бъде напълно разкрита, тъй като той ще изисква лоялността и преклонението на земните жители (Откровение 13). Този момент ще отбележи началото на великата скръб, за която се говори в Откровение 7:14. За господството на Антихриста Библията казва:
“И му бе дадена власт над всяко племе, език и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създаването на света в книгата на живота на заклания Агнец” (Откровение на Йоан 13:7-8).
Трагедията е, че повечето хора ще служат доброволно на този човек на беззаконието и на неговата система, виждайки в него своя спасител. Той ще има начин да накара хората да са доволни от себе си, като ги научи как да се докоснат до “по-висшето си аз” и им покаже как да постигнат свръхестествена сила. Тогава човек ще се отдаде на всякакъв вид демонична дейност, срещу която Бог винаги е предупреждавал. Злото ще напредва в името на доброто.
Може би за това време е казано, че ангелите и силите на тъмнината ще бъдат спуснати над света. Библията предупреждава: “Но горко на вас, земя и море, защото дяволът слезе при вас много разярен, понеже знае, че му остава малко време” (Откровение 12:12). Това ще бъде часът на Сатана. Той ще получи това, което само Бог заслужава - преклонението на човека, преклонението, което Сатана най-много желае и което той не иска да допусне за Бога.
За да осигури предаността и преклонението на света, Антихрист ще принуждава всички:
“...малки и големи, богати и бедни, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им, за да не може никой да купува или да продава, освен онзи, който носи за белег името на звяра или числото на неговото име” (Откровение 13:16-17).
Белегът ще бъде вероятно подобен на този от универсалната кодова система на стоките, състоящ се от сноп вертикални черни линии, и всяко лице, белязано със свой собствен постоянен идентификационен номер, ще бъде лесно установено от скенера. Но най-вероятно белегът ще бъде във вид на невидима лазерна татуировка.
Онези, които приемат белега, ще бъдат смятани от Бога за подчинили се в поклонение пред Сатана и неговата система, ужасна обида в очите на Бога - все едно плюене в лицето му. В Откровение 14:9-11 Бог ни предупреждава:
“Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и сяра пред святите ангели и пред Агнеца. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат покой нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му.”
Този пасаж потвърждава още веднъж, че “е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус.”
Тези, които останат покорни на Бога и откажат да приемат белега, ще бъдат преследвани като животни. Много от тях ще бъдат убити. В Евангелие от Матей 24:9-10 Исус предупреждава:
“Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всички народи поради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят, и един друг ще се предадат, и един друг ще се намразят.”
Християните, които ще са живи през този период и които ще откажат да участват в системата, скоро ще бъдат разглеждани като вредни елементи, смутители и подпалвачи на война. Останалите вярващи, определени да останат верни на Бог по време на горестните изпитания, са предупреждавани многократно в Откровение 13 и 14 да съберат кураж и да се подготвят за това време на жестоки гонения.
“Ако има човек ухо, нека слуша. Ако някой откарва в плен, и той ще отиде в плен; ако някой убива с меч, и той трябва да бъде убит с меч. Тук е нужно търпението и вярата на светиите.” (Откровение 13:9-10).
В началото онези семейства, които нямат дългове и които притежават малко земя, на която да отглеждат храна, както и скъпоценни метални монети, които могат да бъдат използвани за замяна срещу нужни стоки, ще бъдат много по-добре от другите. Но рано или късно и техният живот ще стане мъчен, ако откажат да приемат белега. Те няма да могат да плащат данъците, тъй като всички отношения с новото правителство вероятно ще се осъществяват чрез белега. На онези, които не са си платили данъците, ще бъде отнето имуществото и те ще бъдат преследвани. Някой ще се зачуди как би могъл човек да устои на такова неимоверно преследване? Но същият Бог, който предупреждава за изтезанията, предлага утеха и надежда.
На първо място ние знаем, че най-жестокото преследване ще трае само известно време, именно три и половина години (Даниил 7:25, 12:7, Откровение 13:5). Второ, преследваните ще намерят убежища, където ще получат помощ. Очевидно някои от онези, които са приели белега, най-сетне ще осъзнаят грешката си, когато видят жестокостта на новия ред срещу непреклонните християни. Те ще разберат, че не е възможно такава система да бъде от Бога и ще се опитат да помогнат на преследваните. Даниил 11:34, казва: “А когато паднат, ще им се достави малко помощ; обаче мнозина ще се присъединят към тях чрез ласкателства.”
Накрая на онези, които са устремили взор към вечното и се стремят да се харесат на Бога през този период, независимо дали ще умрат, или ще останат живи до края, им е обещана огромна награда във вечността с Бога.
“А той ми каза: Това са онези, които излизат от голямата скръб; и са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца. Затова са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия храм; и Седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят вече, нито ще ги порази слънцето, нито някой пек; защото Агнецът, Който е пред престола, ще им бъде пастир и ще ги изведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.” (Откровение, 7:14-17).
В същия дух Откровение 14:13 продължава: “Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! - казва Духът. - За да си починат от мъките си; защото делата им следват след тях.” Светото писание показва, че ще има даже нещо като духовно възродяване в разгара на преследването. Даниил 11:32-33 казва:
“И ще изврати с ласкателства онези, които беззаконстват против завета; но народът, който познава своя Бог, ще се укрепи и ще върши подвизи.”
И разумните между людете ще научат мнозина... Даниил 12 продължава:
“Разумните ще сияят със светлината на простора, както и онези, които обръщат мнозина в правда - като звездите до вечни векове. А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват и знанието за нея ще се умножава. (Даниил,12:3-4).
“Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие, и никой от нечестивите не ще разбере, но разумните ще разберат” (Даниил 12:10).
Библията ясно казва, че времето на Антихрист трябва да дойде, но тя също ни уверява, че Исус Христос ще сложи край на скръбта, когато Той се върне. Апостол Павел пише:
“А колкото за пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране при Него, молим ви, братя, никой да не ви измами по никакъв начин; защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си” (2 Солунци 2:1,3,8).
Исус описа подробно на Своите ученици идването Си:
“А веднага след скръбта на ония дни, слънцето ще потъмнее, луната няма да даде светлината си, звездите ще паднат от небето и небесните сили ще се разклатят. Тогава ще се яви на небето знамението на Човешкия Син; и тогава ще заплачат всичките земни племена като видят Човешкия Син идещ на небесните облаци със сила и голяма слава. Ще изпрати Своите ангели със силен тръбен глас; и те ще съберат избраните Му от четирите ветрища, от единия край на небето до другия.” (Матей 24:29-31).
За онези, които остават верни на Исус, ще бъде отмъстено. Те ще получат справедливата си награда, царувайки с Господ завинаги.
Вярвам, че Господ иска да се вслушаме в Неговите предупреждения и да вземем пророчествата Му на сериозно, иначе той не би ни ги дал. Чрез Неговите пророчества сме предупредени, подготвени и окуражени. За разлика от хилядите медиуми и спиритисти, чиито предсказания най-често са неверни и произлизат от окултното, пророческите думи на Библията са доказани и верни. Това са откровенията на Господ, направени чрез Святия дух, направо пред Неговите пророци:
“И това да знаете преди всичко, че никое пророчество в писанието не е частно на пророка обяснение на Божията воля; защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите човеци са говорили от Бога; движими от Святия Дух.” (2 Петрово 1:20-21).
Апостол Павел предупреждава: “Пророчествата не презирайте” (2 Солунци 5:20). И Исус, говорейки чрез ангела си на Йоана, обещава: “Блажен, който пази думите на написаното в тая книга пророчество” (Откровение 22:76).
Някои могат да сметнат сценария, описан в тази глава, за твърде невероятен. Въпреки това Господ ми го внуши в сърцето, за да предупредя хората, особено християните, за идващите тежки времена, така че те да бъдат духовно подготвени. Трябва да остана верен на това, независимо какво може да каже или помисли светът.

Небесна евакуация

Исус казва, че никой не би могъл да знае точния ден на Неговото повторно явяване - нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец (Матей 24:36). Но въпреки това от множеството пророчества, дадени относно второто пришествие на Христос, следва, че Бог определено иска ние да разберем кога наближава това време. Същото може да се каже и за времето на възнесението.
В църквата са се създали две виждания относно времето, когато Бог ще освободи от земята хората, останали Му верни. Едното схващане най-напред придоби популярност през XIX в. и според него Бог ще вземе християните от света преди началото на голямата скръб. Това схващане се среща като теория за възнесението преди гоненията. Според това виждане онези християни, за които се казва в Новият завет, че са живи по време на голямата скръб, ще бъдат нови християни, които ще приемат Христос тогава.
Другото гледище гласи, че християните ще минат през целия период на горест, без да бъдат спасени преди второто пришествие на Христос. Тази интерпретация е известна като теория на възнесението след голямата скръб и повече отговаря на традицията.
Съществуват и други по-малко популярни гледища, които поставят възнесението в момент през време на седемгодишния период.
Въпросът за възнесението остава източник на дебати вътре в църквата, защото действително е трудно да се определи, кога ще настъпи това време. Независимо кога ще стане това, Господ ще заведе Своите хора у дома Си, но мисля, че твърде много християни не разбират правилно причината, поради която ще отидат там.
Често съм чувал да казват, че Бог ще спести на църквата страданието, защото никога не би позволил християни да изтърпят такива мъчения или гонения. Но хората забравят, че много са били мъчениците в името на Христос в ранните години на църквата. Почти всеки един от учениците на Исус умира при гоненията. И това са точно онези, които са най-близо до Бога. Трябва ли да смятаме, че Той ги е забравил?
А какво да кажем за милионите предани християни от нашето поколение, които изпитаха смърт и гонения от ръцете на комунизма. Не са ли те така важни за Бога, след като те са страдали, а ние не?
Някои вярващи са склонни да смесват гоненията на християните от Сатана с Божия съд над грешния и непокаял се свят. Те не вярват, че християните ще бъдат преследвани, защото Бог никога не би осъдил своите. Истината е, че земните гонения над християните нямат нищо общо с Божия съд. Точно обратното, Сатана, господарят на този свят, е оня, който ни преследва.
Божият съд ще се стовари само над ония, които са Го отрекли, или са се вдигнали срещу Него; докато гоненията на Божиите хора са резултат от нахвърлянето на Сатана в гнева му върху онези, които не е успял да измами или победи.
По време на голямата скръб, както е описано в Откровението, гневът на Бога ще се излее върху онези, които са приели белега. Този гняв ще бъде във вид на мор (Откровение 16:2). След това той ще бъде последван от Неговата присъда - вечно проклятие (Откровение 14:9-12). От друга страна, сатанинският гняв ще изпитат само онези, които не са приели белега и не са се навели да му се поклонят. Това гонение ще бъде под формата на затвор, изтезание или смърт. Но християните би трябвало да получат утеха от факта, че сатанинските гонения са ограничени само в този свят; Божието законно наказание срещу порочните ще трае вечно.
Разиграващата се битка е част от духовната война за нашите души, която се води между Бога и Сатана. Това обяснява защо онези, които най-много поддържат Бога, често пъти най-много страдат. Животът на апостол Павел най-добре илюстрира това. Той е може би най-издръжливият и най-преданият последовател на Христос в ранната църква. Подложен е на повече скръб, мъка и страдания от всеки друг по онова време. Той е преследван навсякъде и най-накрая е убит.
Апостол Павел описва накратко гоненията си във 2 Коринтяни:
“...аз повече: бил съм в повече трудове, в тъмници още повече, в бичувания чрезмерно, много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите ми удариха по четиридесет удара без един; три пъти бях бит с тояги, веднъж ме биха с камъни, три пъти съм претърпял корабокрушение, една нощ и един ден съм бил по морските дълбочини. Много пъти съм бил и в пътешествия, в опасност от реки, в опасност от разбойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в град, в опасност в пустиня, в опасност по море, в опасност между лъжебратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и жажда, много пъти в неядене, в студ и в голота.” Това Божие наказание спрямо апостол Павел ли е? Очевидно не. Това е преследването на Сатана срещу непоколебимия човек на Бога. Апостол Павел разбира характера на тази война и дори се утешава с факта, че той е засегнатият. Той знае, че неговите нещастия са пряк резултат от вярната му служба на Бога. Това му помага да вижда нещата в истинската им светлина:
“Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото когато съм немощен, тогава съм силен.” (2 Коринтяни 12:10).
Апостол Павел добавя, че всички християни трябва да са готови: “защото, относно Христос, на вас е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него, като имате същата борба, която сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал.” (Филипяни 1:29-30).
Като се започне от църквата от I в. и се продължи до наши дни, хората, които са изпитали най-много гонения, обикновено са онези, които са най-близо до Бог. Но въпреки това днес посланието за саможертва и страдание за делото на Христос е почти изчезнало от нашите църкви. Вече не се проповядва, че в живота кръстът трябва да предшества короната. Но Христос казва на учениците Си: “Ако иска някой да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека дигне кръста си, и така нека ме последва” (Матей 16:24). А Йоан записва Исус да казва: “Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мен гониха, и вас ще гонят” (Йоан 15:20). Тази тема се запазва постоянна през цялото учение на Исус.
Затова страданието не е ограничено само във великата скръб, но може да бъде изпитано и в западното общество, и в света като цяло, преди възнесението, когато и да се случи.

Заключение

Ако скоро трябва да се изправим срещу такова гонение и измама, какво можем да сторим (ако изобщо има какво), за да се подготвим за него? Във всички случаи е много добре да се освободим от дълговете и да заемем такова място, че да сме по-малко зависими от светските институции. Препоръчва се всички християни да сторят така. Но физическата подготовка не би трябвало да бъде главната ни грижа. Би трябвало да се погрижим главно за духовната си подготовка.
Ако вече сте вярващи, ето някои неща, които можете да направите, за да се приготвите за трудните времена.

1. Бъдете информирани и образовани християни.
Научете се да различавате доброто от злото - истината от лъжата. Това включва стремеж да узнаете истината за това какво става в света около вас и да разберете плановете и тактиката на Сатана. Познаването на текущите събития и важните въпроси се препоръчва силно, но най-важната стъпка, която можете да направите към постигането на духовно прозрение, е да познавате Библията по вода. Не вземайте словото на проповедника за нейно; открийте за себе си какво казва тя! Как можете да избегнете измамата, ако не знаете какво учи Библията? Някой може да ви подведе, но докато не познавате Библията на пръсти никога няма да разберете това. Времето на безличното християнство и неграмотност по отношение на Библията отмина.
Бъдете подготвени да защитавате вярата си на всяка цена; винаги бъдете готови да обосновете причината за надеждата, която имате в Христос (1 Петрово 3:15). Как можем да очакваме другите да обикнат Христос и да започнат да Му служат, ако ние не можем да им кажем кой е Христос и какво е направил Той за нас? Само ако знаем и разбираме Божието слово, можем наистина да свидетелстваме успешно. Познаването на Светото писание трябва да е съпроводено с примерен живот; трябва да знаем как да живеем съгласно Божията воля.
Разбирането на Библията е част от Божията броня, която апостол Павел ни съветва да поставим върху си. Пишейки до ефесяните, той казва:
“Най-после заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество. Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу плът и кръв, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и като надвиете на всичко, да устоите.” (Ефесяни 6:10-13).

2. Приближете се към Бога.
Първата стъпка в приближаването ви към Бога е да последвате Неговите заповеди. Исус казва: “Ако ме любите, ще пазите Моите заповеди” (Йоан 14:15). Ние или Го обичаме, или не Го обичаме! Привързани ли сте към нещо материално, или наистина сте подчинили всяка страна на живота си на Исус Христос? Важно е да се изкоренят всички останали грехове и разрушителни навици, погребвайки ги пред Господа.
“А които са Исус Христови, разпънали са плътта заедно със страстите и похотите й.” (Галатяни 5:24).
“Ако сте умрели с Христос относно първоначалните учения на света, то защо, като живеете на света, се подчинявате на неговите постановления.” (Колосяни 2:20).
“Възлюбени, умолявам ви, като пришелци и чужденци на света, да се въздържате от плътски страсти, които воюват против душата” (1 Петрово 2:11).
“Затова умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство; поради които иде Божият гняв върху рода на непокорните; в които и вие някога сте ходили, когато живеехте в тях. Но сега отхвърлете и вие всичко това.” (Колосяни 3:5-8а).
“Прочее казвам: Ходете по Духа и няма да угаждате на плътските страсти” (Галатяни 5:16).
“Търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното; защото умряхте и животът ви е скрит с Христос в Бога. (Колосяни 3:1-3).
Колкото повече убиваме от себе си, толкова повече Христос може да живее чрез нас; ние трябва да станем по-малко, така Той може да стане повече. Апостол Павел прилага този принцип към собствения си живот с удивителни резултати. И днес още се чувства въздействието на неговото пълно посвещаване. Всеотдайността на апостол Павел е отразена в неговия завет:
“Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мен” (Галатяни 2:20).
“Но това, което беше за мен придобивка, го сметнах като загуба за Христос. А освен това всичко смятам като загуба заради това превъзходно нещо - познаването на моя Господ Христос Исус, за Когото изгубих всичко, и смятам всичко за измет, само Христос да придобия” (Филипяни 3:7-8).
Съгласни ли сте да платите цената, за да имате този вид връзка с Бога? Ако това е така, то ще е нужно да направите някои лични жертви и откази, които имат постоянен характер. Трябва да сте съгласни да се откажете от всичко! Ако нещо е по-важно за вас от Бог, то трябва да бъде пожертвано заради Него!
Сега непосредствената цел е да се живее в “ежедневно” съгласие с Него, като четете Неговото Слово и редовно се обръщате към Него. Това е част от праведния живот. Ако отблъснем порива на Неговия Дух за сближение, сърцата ни скоро ще се вкоравят и няма да искаме повече да бъдем в Неговото присъствие. Ще трябва да опознаете Бог отблизо, за да издържите през трудните времена, които предстоят.

3. Виждайте живота в истинската му светлина. 
Това означава постоянно да си припомняме истинската причина, заради която сме тук, а тя е да обичаме, да служим и да угаждаме на Бога. Трябва да помним, че това е същината на нашата мисия.
Само онова, което е направено за Господа, ще остане. Всичко останало - земните ни притежания, физическите ни тела, усещането ни за постигнати престиж и кариера - всичко ще отмине. Никое от тези неща не може да бъде взето с нас. Тогава защо така упорито придаваме такава важност на неща, които нямат вечна стойност? Защо толкова много хора обичат “нещата” повече, отколкото обичат Бога?
“Не любете света, нито каквото е на света, ако люби някой света, в него няма любов към Отца. Защото всичко що е в света - похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота - не е от Отца, но е от света; и светът преминава и неговите похоти, а който върши Божията воля, пребъдва до века.” (1 Йоана 2:15-17).
Като християни трябва да виждаме в живота си това, което той наистина е.
Библията ни припомня:
“Защо, ти наистина дори не знаеш какво ще се случи утре. Какво е твоят живот? Ти си пръст, която се появява за малко и после изчезва.” (Яков 4:14).
Истина е, че тялото ни е само временно обиталище за нашата душа. Само душата ни (нашият духовен живот) ще бъде вечна. Тогава няма ли да е мъдро да поставим главното ударение на духовното? “Тъй като се новородихте не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае [до века]. Защото:"Всяка твар е като треваи всичката й слава като цвят от трева;тревата изсъхва и цветът й окапва, но Словото Божие трае до века." И това е словото, което ви е благовестено.” (1 Петрово 1:23-25).
Това, което Бог ни е приготвил за вечността, е много по-добро от това, което оставяме назад (Йоан 14:1-6). Затова трябва да се научим да виждаме цялата картина на нашето битие, помнейки, че сме само временни обитатели на тази земя. След като времето ни тук е толкова кратко, нека живеем, за да угодим на нашия вечен Баща, а не да задоволяваме грешните желания на нашата плът.
Апостол Павел обобщава въпроса за преходното и вечното:
“Защото мнозина, живеят като врагове на Христовия кръст; чийто край е погибел, чийто бог е коремът и чието хвалене е в това, което е срамно, които отдават ума си на земните неща. Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител - Господ Исус Христос, Който ще преобрази нашето унищожено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло, според действието на силата Си да покори и всичко на Себе Си.” (Филипяни 3:18-21).
“Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие... и че в нищо не се плашете от противниците, което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога” (Филипяни 1:27-28).
Тази надежда я имаме, дошла чрез Агнеца на Бога, чиято кръв бе пролята за нашите грехове. Исус каза:
“Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат; и никой няма да ги грабне от ръката Ми” (Йоан 10:27-28).
След като имаме толкова голяма надежда, нека не се страхуваме какво може да се случи на собствеността ни или тялото ни. По-скоро нека се стремим към Бога с цялото си сърце и предоставим живота си на Него всеки ден. Като сторим така, ние ще израстваме все по-близо и по-близо към Него; и Неговият Свят Дух ще ни дари с храброст да извършим неща, дори в разгара на гоненията, за които никога не сме мислили, че са възможни. Като водим живот, устремен към Исус Христос и вечността, която Той е предвидил за нас, ще можем да устоим на принудата, докато отстояваме Неговия мир и радост.
“Радвайте се всякога в Господа; пак ще кажа: Радвайте се... Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христос Исус.” (Филипяни 4:4,6-7).

АКО ЖЕЛАЕТЕ ДА ИЗПИТАТЕ ТОЗИ МИР И ТАЗИ РАДОСТ, НО НИКОГА НЕ СТЕ ПРИЕМАЛИ ИСУС ХРИСТОС КАТО СВОЙ СПАСИТЕЛ, ЕТО КАКВО ТРЯБВА ДА НАПРАВИТЕ:

Най-напред трябва да разберете какво Бог е направил за вас чрез Исус Христос. Йоан 3:16 обяснява:
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.”
Бог изпрати Своя Син, за да умре вместо нас и да можем да бъдем спасени от наказанието за греховете ни. Ако бяхме съвършени, това нямаше да е необходимо; можехме да влезем в Небето заради собствените си заслуги.
Бог създал човека съвършен, без грях, но Той дал на човека свободата да взема решения; това включва правото да избира между послушание пред Бога или следване на празните лъжи и изкушения на Луцифер (Сатана) - майстора измамник.
Някога Луцифер е бил силен ангел, но се е разбунтувал срещу Бога, като е искал сам да бъде Бог. Изпълнен със самомнение и арогантност, той иска да бъде боготворен като Създателя си. Вместо да се подчини на единствения Творец, той иска да възвеличае себе си. (Очевидно той страда от прекалено високо самочувствие!).
Неуспял в опита си, Луцифер е низвергнат от Бога и хората го наричат Сатана. Със създаването на човека, дяволът си поставя за цел да разстрои плана на Бога, като примами човека да направи същата грешка, която той е направил, желаейки да бъде издигнат до положението на Бог. Така той предлага забранения плод.
“А змията рече на жената: Никак няма да умрете; но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите И ЩЕ БЪДЕТЕ КАТО БОГА... И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той да яде.” (Битие 3:4-5а,6).
В момента, в който Адам съгрешава, неговото семе се покварява.
В резултат на това всяко бъдещо човешко същество ще се ражда в грях и през целия си живот ще се люшка между правилните постъпки (подчинявайки се на духовната си съвест) и погрешните постъпки (отстъпвайки пред грешната си плътска природа). Противно на популярното убеждение, грехът не е само придобит, той също така е наследен. В Послание към римляните 5:12 апостол Павел казва: “...чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта... и по този начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха” (виж също Римляни 3:23).
Успял да накара човека да не се подчинява на Бога, Сатана придобива правото да осъжда нашите души; този паднал ангел става наш обвинител. Според Светото писание той ден и нощ ни обвинява пред Бога (Откровение 12:10).
Поддавайки се на сатанинското изкушение и избрал да живее живот, независим от волята на Бога, човекът си навлича наказание за греха си и това наказание е смъртта (Римляни 6:23). Смъртта, според Святото писание, включва постоянна раздяла от Бога и вечно проклятие в ада.
Затова грехът на човека сякаш е непреодолим проблем, защото само онзи, който е съвършен, може да влезе в небето и да живее вечно с Бога. Това мерило за съвършенство трябва да се отстоява или в противен случай самото небе би могло да се поквари. (Затова Луцифер и неговите ангели конспиратори са третирани по съответния начин.)
Бог би могъл да позволи всички от нас да отидат в ада, наказание, което ние справедливо заслужаваме. Но поради голямата Си любов, Той избира Сам да плати наказанието за греховете ни. Бог слиза на земята в плът, в образа на Исус Христос, за да страда и умре на кръста вместо нас. “Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8).
В този единствен акт на любов и състрадание Бог приема върху себе си наказанието за всички наши грехове. Той плаща цената, така че ние да можем да се освободим от властта на смъртта и да имаме вечен живот. Това е Божият подарък за нас, който Той ни прави напълно незаслужено, при все, че сме такива. Той не е длъжен да прави това, но избира да го стори.
Такъв акт на милост е напълно неразбираем за светското мислене. Ние не сме свикнали да получаваме нещо срещу нищо. Това, че Бог би могъл да направи нещо такова за нас просто от състрадание и любов, е неразбираемо. Неразбираемо е самият Създател на космоса да Се принизи и слезе в образа на човек, за да бъде подиграван и презиран и да умре от изнурителна смърт в ръцете на Своето собствено творение, за да го запази. Това противоречи на цялата човешка логика. То може да бъде разбрано само като акт на изключителна, неоправдана любов!
“Който ни избави от властта на тъмнината и ни пресели в царството на Своя възлюблен Син. В Него имаме изкуплението си, прощението на греховете” (Колосяни 1:13-14).
“И вас, които бяхте някога отстранени и врагове по разположение чрез злите си дела, сега примири чрез Неговата смърт в плътското Му тяло, за да ви представи пред Себе Си святи, непорочни и безупречни,” (Колосяни 1:21-22).
Това е добрата вест на Евангелието! Нищо не можем да направим, за да спечелим този вечен живот, защото той не може да бъде постигнат чрез дела или човешко усилие. Той просто е дар от Бога за нас.
“А Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашия Господ.” (Римляни 6:236).
“Защото по благост сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога; не чрез дела, за да се не похвали никой” (Ефесяни 2:8-9).
Дарът на изкуплението е постижим само чрез Исус Христос, защото Той е единственият, който като съвършено същество - Бог в плът - можеше да плати необходимата цена за нашите грехове. Трябваше да бъде пожертвана съвършена жертва, за да се надмогне претенцията на Сатана над душите ни.
“Исус му каза: Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрез Мен” (Йоан 14:6).
“Защото има само един Бог и един ходатай между Бога и човеците, човекът Исус Христос, Който като своевременно свидетелство за това, даде Себе Си откуп за всички” (1 Тимотей 2:5-6, прочети също Йоан 3:36 и Деяния 4:12).
Ако Исус е единствената надежда на човека за вечен живот и ако ние не можем да спечелим този дар, тогава какво трябва да направим, за да го получим? Трябва да приемем факта, че Исус е платил наказанието за нашите грехове и да вярваме, че ще имаме вечен живот като резултат от това, което Той е направил. Толкова е просто това!
“А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца, т.е. на тези, които вярват в Неговото име” (Йоан 1:12).
“Който вярва в Него не е осъден; и който не вярва е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.” (Йоан 3:18).
Ако искрено желаеш да приемеш дара на вечния живот чрез Исус Христос, просто моли се на Бога със собствени думи. Направи го още сега. Признай Му, че си грешник и че би искал да бъдеш опростен. Кажи Му, че приемаш Неговия Син, Исус Христос, и вярваш, че Неговата жертва на кръста е достатъчна, за да изкупи твоите грехове. Благодари на Бога за това, което Той е направил и Го помоли да ти помогне да живееш живот, който ще е радост за Него. ГОСПОД ЩЕ ЧУЕ ТВОЯТА МОЛИТВА, АКО ТЯ ИДВА ОТ ЧИСТО СЪРЦЕ!
Ако току-що си приел Христос като Господ, вече имаш вечен живот. Сатана няма право на претенция върху твоята душа. Ти си в мир с Бога и си влязъл в постоянна връзка с Него. Но качеството на тази връзка зависи от теб. Моля, позволи на Бога да получи “пълна” власт над твоя живот!
Като напредваш в християнския си ход, ще придобиеш мъдрост и проницателност. Божият Святи Дух ще те убеди какви промени трябва да се направят в твоя живот, за да служиш на Христос по-ефективно. Разкаянието (като обърнеш гръб на греха) е продължителен процес. Бог ще ти даде сила и решимост да му бъдеш покорен, ако това наистина е желанието на твоето сърце.
Важно е да откриеш тона, да намериш сдружението за изучаване на Библията и да се включиш в него. Възхваляването на Христос с други вярващи е много особена привилегия, от която ще извлечеш много. Няма нищо по-ценно от истински християнски приятели. Те са верни и любещи.
Ала помни, че всяка църква, без значение как е името й, има своя дял от лицемери - хора, които слушат с ушите си, но не и със сърцата си. Но ние всички отговаряме пред Бога и не бива да се сравняваме с другите. По-скоро трябва да се стремим да следваме примера на Исус, който ни е разкрит от Святото писание.
Полагай специално старание да четеш Библията всеки ден, като започнеш с книгите на Йоан и Филипяни. Говори редовно на Бога като разкриваш молбите си. Той винаги е готов да слуша. Благодари Му за всичко, което е направил, и се радвай, възхвалявайки Неговото име. Помоли го за възможност да споделиш добрата вест на Исус с твоето семейство и приятели. Той ще ти даде думите, които да кажеш и куража да го направиш. И над всичко “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум” (Матей 22:37).
Като растеш в твоя вървеж, ще има моменти на трудности и злочестини, когато се изпитва вярата ти. Когато дойдат такива времена, помни: “...по-велик е Оня, Който е във вас, от онзи, който е в света.” (1 Йоан 4:46). Намери успокоение във факта, че не си сам в борбата. Милиони други християни се изправят пред същите пречки като теб, така че не се отчайвай! Дай всичко от себе си! Устреми се да победиш!
“Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а един получава наградата? Така тичайте, щото да я получите. И всеки, който се подвизава се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние нетленен.” (1 Коринтяни 9:24-25).
Вечната победа е вече наша чрез Исус Христос. Чрез Него ни е предопределено да победим!
“Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, Който беше и Който е, и Който ще бъде” (Откровение 4


 

Много ми е любопитно защо всички се надпреварват да ни убеждават, че краят на света е неизбежен, а мъките и страданията на хората са "закономерно" предсказани!?:)
Няма нужда хората да се плашат от тези "предсказатели" на килограм!
Човекът е Божие чедо и може сам себе си да спаси - достатъчно е да проумее задкулисните игри на някои глобални стратези, които са си въобразили, че светът е поредният им безвкусен филмов сценарий!

Но имай в предвид друг път, че когато застанеш пред кочина, прасетата не разбират че хрускаш ябълка, но пък виждат че нещо дъвчеш.