Прочетен: 1305 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.08.2022 16:46
/опит за ретро-криминален разказ/
І-ва част Полицаят от Канбера
- Към мястото на произшествието ли, сър? – запита индиецът делово.
- Разбира се, Сурач – отвърта шефът му, загледан в красивата пустош на австралийската провинция.
Като кореняк от Сидни, той рядко си позволяваше подобни пътешествия из вътрешността на страната и сега тази девствена природа силно го впечатляваше със своята самобитност. Безкрайни долини, насечени тук-там от величествени скали и изпъстрени с малки блата. Някъде зад хълма, с който се бяха изравнили, се виждаха като зелени петна плодородните пасища, на които местните фермери извеждаха стадата си...
Той посегна към хладилната чанта, за да се разхлади с малко вода. После отново прегледа подробната карта, която си беше направил на мястото, още преди да тръгнат – имението на Ларсън се намираше в центъра на града – оттам до моста, където бе станала злополуката, се минаваше покрай няколко къщи и една малка горичка, която вероятно е била пуста по това време на денонощието. Докато спътникът му ловко избягваше неприятна неравност по пътя, той изчисляваше мислено километри от една до друга точка...
Когато навлязоха в градчето, вече минаваше обед и улиците бяха почти пусти, на места ги посрещаха блеене на овце, тук-там излаяха кучета и една черна улична котка пресече пътя на автомобила им.
- Това е лоша поличба – забеляза сътрудникът му.
- Стига, не вярвах да си толкова суеверен – усмихна се Хъдзън и се загледа съсредоточено в една къщите, чиито завески за миг се раздвижиха и оттам се подаде любопитното лице на симпатична старица.
- Я спри тук – каза шефът внезапно.
Свикнал със странностите на своя началник, индиецът само сви рамене и натисна спирачката...
- Извинете, че Ви притеснявам, мисис…
- Апълдор – леко притеснено го погледна жената.
Той й подаде някаква визитка, в която се представяше за полицай от столицата /имаше всякакви визитки и ги използваше според случая/. Дамата стана по-словоохотлива и ги покани на по чаша портокалов сок.
- Прави ми впечатление, че къщата ви е по средата между имението на Ларсън и гората, а една наблюдателна и интелигентна жена като Вас може и да е забелязала нещо странно в деня на катастрофата.
Окуражена от комплимента, дамата се усмихна и заговори припряно:
- В онзи ден старият Бранън Ларсън отсъстваше от имението по някаква работа. Синът му, мистър Дилън, бе поканил на карти съседът им, Саймън Радклив и тъста си, господин Джерами Уенън…
- Сигурна ли сте? – учуди се гостът, тъй като вдовицата бе твърдяла пред свекъра си, че са били само двамата със съпруга й.
- Сигурна съм, както съм сигурна, че сега стоите пред мен, сър – рече с гордост мисис Апълдор и самоуверено продължи. – Някъде към девет и половина вечерта, от имението се чу шум и викове, явно бе станал скандал и мистър Дилън изскочи залитайки през вратата, носеше бутилка със себе си. Качи се на и подкара като луд. Минавайки покрай мен, ми помаха дружелюбно с нея, изглеждаше напълно наквасен, след което продължи. Малко по-късно тъстът му също излезе и тръгна след него със своя автомобил.
Странно, съпругата на починалия не бе споменала нищо подобно.
- Но още по-необичайното е – допълни тя, снижавайки тон, – че когато навлязоха в гората, миг след това дочух... два изстрела.
- Сериозно – Хъдзън изглеждаше изключително заинтригуван. – А после видяхте ли мистър Уенън да се връща?
- Не, обаче аз си легнах към десет часа.
- Много интересно, много интересно. Забелязахте ли друг да излиза от къщата на Ларсън?
- Не, докато бях будна, не.
- Благодаря Ви, бяхте изключително полезна. Само един последен въпрос, беше ли навик на мистър Дилън да кара пиян?
- Не, аз изобщо не съм го забелязвала да пие, беше почтено момче, с добро възпитание. Явно тази вечер нещо го беше разстроило – дамата тъжно въздъхна.
- Ясно, благодаря Ви, - подаде й ръка с мил поглед и се отправи към изхода, леко замислен - ако се сетите още нещо, ще Ви бъда благодарен да ме потърсите, вероятно ще отседна в града Ви за няколко дни.
- С удоволствие ще помогна – поклати глава тя.
Когато се качиха в колата, сенките на дърветата се бяха издължили, слънцето бавно се движеше на запад, по планинските хребети насреща се разстилаше розова светлина.
- Виждаш ли, че е полезно да се говори с любопитни съседки – подхвърли шефът.
- Струва ми се слабо възможно, тъстът да го закара с колата до моста и да я бутне, за да инсценира катастрофа, освен това не са намерени следи от огнестрелно оръжие по трупа – разсъждаваше Сурач.
- Е, поне ще имаме тема за разговор с вдовицата – забеляза Хъдзън. – Дали първо да не поговорим с хората от имението, а? Местопроизшествието няма да ни избяга...
/следва/
1 Бунайп - австралийско митологично чудовище
Интересни лични истории на курсисти от А...
Интересни лични истории на курсисти от А...
Години преди да падне Берлинската стена,...
Делото за геноцид над палестинците пред ...
Мирослава,
Извън криминалната тема - мислила ли си да пишеш разкази за живота на човека и природата. Разкази за древни хора, за елфи, планинци, учители, строители, артисти или пътешественици? Опитвала ли си? Ако опиташ сигурно ще напишеш интересни истории.