Когато разбера,
че съм
не само глътката живот,
не само утоляващата капка,
не само чувствения плод,
от който сладострастно
да отхапваш,
не само светлинката в мрака,
не само топлина в студа ти,
не само някой,който чака
да озари сияещо деня ти
а нощите да приласкае
и да живее във съня ти.

Когато разбера,
че сред дузини,
избрал си моята пътека,
и пътя,който искаш да изминем
е всъщност стръмнина,не лека,
че си презрял осеяните с рози,
а търсиш мен-
до невъзможност,
до болка,
лудост
и до бяс.
Когато си докоснал хиляди
но само аз
съм твоя истина и изповед.
Когато разбера,
ще бъда истинската аз.
Само за теб.
Единствено.

Досега не бях чела най-старите ти постинги,но поправям грешката.. Поезията ти също е прекрасна! Поздрави :)