Решила съм да бъда откровена
тази вечер,
и болките си да изплача.
Едва ли мога да съм друга вече.
/каквото и да значи/.

От много удари понесени
сърцето ми не се е пръснало,
а ги е възродило в песни
от болка и печал възкръснали.

Дори когато съм крещяла
от бремето,че съм различна
кажи,защо не съм успяла
да спра да вярвам и обичам?!

От сълзите си неизплакани
/и тези,дето ги проливах/
вълшебен елексир направих-
колкото повече го пия

превръща раните ми в рози,
с които цяла се обкичвам.
Вървя болезнено красива,боса,
през този свят.И го обичам.