Не знаех,че си ми така потребен,
но те намерих във сърцето си,случайно.
А мислих,че отдавна е погребан
в мен спомена за стари истини и тайни.

Направих те красив и съвършен
облякох те във моите желания.
Не,не...не стана по-красив от мен,
но се превърна в моя жива мания.

Поставих те на трон и те огледах
критично и без задни мисли:
уви,това не беше ти,
или поне не беше истински.
За себе си те бях измислила.

за Пигмалион...-:))))))))

Ласкаеш ме!
Но ако продължавам да вая така упорито,може да достигна частица от неговото съвършенство!Надявам се!:)))