Изкрещя и се събуди,плувнал в пот.Целият трепереше,ръката му едва напипа кутията с цигари.
Пак този сън.
Вече толкова години кошмарът за циганката не го напускаше.За първи път се случи малко след като видя да я извеждат от къщата,опръскана с кръв.Връщаше се от училище в онзи ден,и отдалеч видя тълпата пред невзрачната къщица в края на улицата.
Беше я виждал и преди,много пъти-кльощава,рошава,наобиколена от сополивите си хлапета.Ей,много го дразнеха тия хлапета,една от любимите игри на неговата тайфа беше да ги замерят с камъни.Инициаторът винаги беше той,най-популярното момче в квартала,тарторът.Веднъж за малко не уби едно от по-дребните хлапета,но му се размина леко.Все пак баща му беше влиятелна личност в града,а онова нещастниче беше само едно цигане.Пък и дъртия циганин,баща им,и без това ги пребиваше от бой,заедно с циганката.Не подбираше,когато беше пиян,а това се случваше редовно.
Беше се спрял и зяпаше любопитно,докато полицаите я водеха все по близо и по-близо.И когато приближиха съвсем тя се спря и се втренчи в него.Очите й бяха толкова бледи,с неопределен синкавозеленикав оттенък,че изглеждаше почти сляпа,но в такава бездна от студ и мрак го запрати тоя поглед,че той почти загуби сетивата си.Едва дочу как тя просъска нещо,но не го разбра.Може и на цигански да беше.
Нямаше спомен как е стигнал до вкъщи,остатъка от деня напълно му се губеше.Следващите дни прекара на легло.Вдигаше толкова висока температура,че изпадаше в безсъзнание,в промеждутъците на просветление смътно му се мяркаха бели престилки,разплаканото лице на майка му,и угриженото на баща му.От съседите след време научи,че заклала мъжа си.
Когато оздравя,не помнеше нищо.Живота си продължи както преди-завърши училище,после няколко години следване,измъкна се благополучно от казармата с връзките на баща си,започна работа.
Сега можеше с гордост да каже,че беше един успял човек.Притежаваше преуспяващ бизнес,който все повече се разрастваше.Беше уважаван в градчето,хората се респектираха от финансовия му просперитет,от многото му връзки във всички сфери.
И в брака случи-ожени се за красавицата на градчето,е,вярно,след толкова години и две вече пораснали деца не беше вече същата знойна хубавица.Но пък беше добра домакиня и майка,грижовна към разкошния дом и семейството си.А за другото-малки палави красавици колкото щеш.Беше достатъчно дискретен да не я злепоставя,а и те си знаеха мястото.Понякога се чудеше дали жена му не е наясно с неговите малки авантюрки,но какво значение,когато всичко си беше мирно и тихо,тя си имаше своите занимания,тънеха в блажено охолство,а отношенията им бяха мили и приятелски.
Само да не беше този сън...
Беше забелязал,че се появява точно когато беше постигнал нещо значимо и се чувстваше най-доволен от себе си.И всеки път бе така ярък и истински,че сякаш отново беше изплашеното до смърт момче от онзи съдбовен ден.И онези думи...не ги разбираше,само ги усещаше като незаздравели рани в себе си,които кошмарът разчопляше грубо и болезнено,и той оставаше без дъх от болката.
На никой не беше разказвал за това,нещо все го спираше.Веднъж се беше опитал,когато жена му го беше събудила от кошмара една нощ,но...така и не успя да намери думите.Устните му сякаш отказваха да ги изрекат.От тогава не беше и опитвал повече,корав мъж беше,а и ежедневието му беше толкова динамично,че някак успяваше да изтика мисълта за кошмара.До следващия път.
Междувременно годините си минаваха,майка му почина,след по-малко от година си отиде и баща му.
Къщата остана само негова,хвърли много труд и средства да я превърне в палата,в който сега живееха.
Малката съборетина в края на улицата отдавна не съществуваше,а мястото все повече буренясваше.
Уж от общината имали идеи да строят детска площадка,после се чу за заведение,след това се завъртя някакъв собственик на строителна фирма,вероятно го бяха продали на него.
Но така и не се стигна до строеж,човека се загуби някъде.
От време на време жена му подхвърляше,че няма да е лошо да проучат въпроса и да купят мястото.Децата вече били големи,имали нужда да се отделят,а така хем ще са наблизо...
На него също му се въртяха разни идеи за това,но все ги отбутваше,избягваше да мисли за това място,спомените го връхлитаха...Казваше й,че сега не му е времето,трябва да се изчака подходящия момент,ще проучи нещата,да не избързват...
Предложението дойде изненадващо от един от неговите адвокати.Попаднал на интересна информация за мястото,последния собственик спешно напускал страната и продавал доста изгодно.
Всичко стана много набързо,но пък сделката си я биваше.
Жена му беше на седмото небе,най-сетне можеше да се развихри.Оказа се,за негова почуда,че даже е направила архитектурен план за къщата-близнак.Останалото беше въпрос на пари и добра организация,а това не беше проблем за тях.
Въпреки цялото търчане и многото ангажименти около строежа,това бе щастливо време за тях.Жена му искаше най-доброто,постоянно правеше справки и беше в крак с последните модни тенденции в обзавеждането и дизайна.
Строежа бе завършен дори по-рано от предвидения пусков срок,Вътрешния дизайн отне доста време,но жена му държеше всичко да е изпипано в детайли.
Сина и дъщерята нямаха търпение да се настанят,и без това приятелката на сина им почти се бе нанесла у тях.Очакваха в скоро време да заговорят за сватба.
Случи се един слънчев ден,тъкмо се прибираше за обяд.
Сърцето му се сви,когато видя тълпата пред къщата.Незабравени ужасяващи спомени го връхлетяха,и той едва излезе от колата.Беше пълно с хора и полицаи.Опитваха се да го спрат,нещо му говореха,но нищо не чуваше.
Тогава тя излезе от къщата и тръгна към него.В един миг му се стори,че не вижда опръсканата с кръв дрипава циганка,а себе си.Неговият двойник с разкъсана риза на червени петна и кървави ръце.
Но когато приближи,видя безцветните й очи,и с някакво свръхестествено спокойствие зачака да чуе онези просъскани клетви.Но тя за почна да се смее.И не спираше и не спираше...
Той се сви на две и повърна,после изгуби съзнание.
Беше в кома повече от месец и почти не се надяваха да оцелее.Но една сутрин дежурната сестра го видя да отваря очи и още преди да може да реагира,го чу да шепне:
-Тя беше там...върнала се е...за мен...
Сестрата се наведе,едва го чуваше.
-Циганката...уби ги,уби ни...
В стаята влетя екип от лекари,но вече беше късно,той беше мъртъв.
-Говореше за някаква циганка,нещо несвързано!-каза сестрата-Сърцето му не издържа...
-Късметлия е,мен ако питаш.-обади се един от лекарите-Леко се отърва!Що за изверг се оказа,да избие така хладнокръвно семейството си,ума ми не го побира...

Интересни размисли е предизвикал разказа ми,Впечатлена съм!
поздрав и от мен!:)))