По стъклото се стича
в прозрачно пробуждане утрото,
в синьо-бяло облечено.
В бяло-синя одежда
денят се протяга лениво-
бяло-синьо обречен е.
В синьо-бялото,
още сънено,лунно небе,
синьо-бяло целуват се облаци.
Несъбудено,
сънно проплаква дете,
после в синьо и бяло
заспива отново.
Тихо в мене
във синьо и бяло танцува море
и ме милват
във синьо и бяло вълните му.
В мене зрее копнежа
за лятно небе,
с синьо-бялата ленност
на дните му...

това синьо-бяло мечтание..,изпълнено с доверие, чистота, спокойствие, копнеж......

Просто тази зима ми дойде в повече!
Искам си лятотоооооооооо...:))))

Веднага да идва!Първите седмици може да е и само за нас двете! :)))))))))

:)))

Синьо-бялото мечтание. Чистата идея. Детето от което израства възрастен. Чувството за свобода, което ни дава сили да преминем през всички цветове.
Лъха простор от стихотворението ти и чист размисъл. Много дух.

Нереалните светове винаги са толкова красиви:)))

Но този е реален-света на детето в мен,копнеещо за лятна свежест и простор!