Почти не те разбирам вече
говориш през сълзи.
Поне да можеше да плачеш
по-малко щеше да боли.

Но ти дори ми се усмихваш
напук на влагата в очите.
Като че ли не знам какво изпитваш
/дори не искам да те питам/

Не искам да ми казваш нищо
разбираш,че е вече време.
Не просто време за довиждане,
а време сбогом да си вземем.

Е,знам ли,може да ми липсваш.
Живяхме с теб ръка в ръка.
Стана мой свят и моя истина,
но...вече си върви,тъга.

Не се преструвай,че ти липсвам,
не бях добра към тебе,зная.
Допусках те във свойте мисли,
ала не те приех докрая.

Признавам си,бях изкушена
напълно да ти се отдам,
но-нетипично е за мене
да се затварям като в храм.

Не можех да ти бъда вярна.
Такава съм-непостоянна.
Със други ти изневерявах,
щастливи мигове откраднала.

И за това ти казвам сбогом,
ще трябва да те изоставя.
Преди ми беше нужна.И помогна.
Сега?Ще те забравя!