Погледнах се през твоите очи-
така красива,
не е била дори богиня.
Когато плачех,
стичаха се бисери,
а не сълзи.
Когато се усмихвах
засияваше света ти
в златно-синьо.
И розите
в косите си видях,
които ти положи
във любовен унес.
И пеперуди,
кацнали по тях,
танцуваха и
любеха се лудо.
И вихреха се
огън и вода,
стихии,
от любов и страст
разпалени.
Но...аз ли бях?
Не бях ли аз?...
Изгубих се...
Ще се намеря ли,
от теб създадена?

http://dakota.blog.bg/viewpost.php?id=138669

Благодаря!Беше ми интересно да надникна!:)