Седиме двама с тебе
на по чашка
във кръчмата на спомените,
старите.
Преплитат се историите,
нашите,
които все не сме
забравяли.
И нищо,
че поели сме с годините
голяма доза мъдрост и страдание.
И нищо,
че през дните ни отминали
сме натоварили
душите си с познание
за нови хора
и за стари спомени
все някак ще намерим време.
Очите ти са
малко изморени-
наднича вече времето
съзряващо.
Навярно същото
намираш в мене-
едно момиче,
вече остаряващо.
Но някъде зад булото
на дните ни,
зад лятно-есенните
ни лица,
все още сме онези
вечно търсещи
и жадни за любов
деца.

и ми спомни тази незабравима песен
http://www.youtube.com/watch?v=5TbQ5svoAN0

Да,незабравимите ФСБ!Благодаря ти за тази песен!:)