измисляше си свои ноти,
собствени,
които липсваха
във гамата,
които плачеха,
крещяха,
кискаха се
и бодяха,
кристалчета
от лед,
пламтяха,
и се разсипваха
зеленооко
по земята
и ставаха на прах
от звуци
и съзвучия,
преплетени
полифонично
с мъничко ирония.
Каква...
божествена хармония!