Прегърнал самотата си
като любима,
препускаше през дните си
небрежно,
а в нощите
се сливаше с тъмата
и разговаряше
с луната,
омагьосан
от нейното сияние
и нежност.

Ранен,
веднъж едва
пристъпваше в гората,
от жажда
губещ обоняние.
Тогава я видя-
примамлива
пред него,златна,
разголена и страстна,
тръпнеща от жал,
а той изтръпна
от желание.

Разтвори
цялата си
вълча същност
да я поеме в себе си.
До капка.
Но я изгуби.
На дъното
остана само кал.