няма почти, но на както на шега се случват много сериозни неща така и на почти стигаме до края...

Току-що пожелах една красива приказка да няма край.
:)

приказки никога нямат край. Те живеят в сърцата ни вечно..:)

И понякога даже,току-виж,станали реалност!:)))

:)))

Ами тя и реалността май е "почти"
ако красивите приказки
си останат само...мечти...мечти...
мечти

сега препрочитах малкия принц ..и наистина мисля , че същественото е невидимо за очите, а смисъла на всичко е красотата.. Така че няма значение - реалност или измислица , щом е красиво. :))

Но понякога красивата илюзия може да се окаже една доста постна реалност.И красивото да погрознее от сблъсъка с нея.
Не ти го пожелавам,разбира се!
Изкуство е да съхраняваш красотата в себе си,въпреки,че понякога е така крехка и ранима.

в тези случаи стискаме красивата илюзия и предвидливо избягваме сблъсъка с реалността..:)Владеем до съвършенство изкуството ...да не преминаваме границата на "почти" истината...:)))

Бих ти пожелала да станеш виртуоз в това изкуство.Но дали не е по-добре все пак да се завръщаме в реалността,колкото и болезнена да е тя?

ми се иска малко илюзия. Когато дойде - добре е дошла, когато си замине - ще я изпратя със сълзи...Поздрави :)

Усмихвам ти се и те прегръщам с надежда да изживееш красивите си илюзии безоблачно(никакви сълзи!!!):)))

на теб..:))