Изтичам в утринта си
като лава
и се топят минутите
край мен.
И ледовете.
В усмивки ледени висулки
пролетно се стичат.
Ухае този ден-
различно цветен
и часовете
задъхано рисуват в мен
копнежно пролетен мираж-
как срещам любовта си
в този ден!
Ала съседа срещам само.
От втория етаж.

съжалявам за грубата намеса,може би не се включвам,където трябва,но понякога съседът се оказва любовта...

О,напротив,много ме усмихна!:)))
И съм сигурна,че понякога наистина това е така!
Но в моя случай наистина си е само закачка!:)