...един детски спомен

На запад слънцето безпомощно потъва
във разлюляното от вятъра море
и,сипейки потоци от жарава
и кървавочервена,буйна лава
подпалва с огън цялото небе.

Морето го облива със вода
и се старае да го угаси,
целува го по топлото чело
и нежно го прегръща,ала то
стои сърдито и се инати.

Видя луната палавника румен
и бързо каза на нощта.
И тя пристигна тайнствена и строга
във свойта злато-кадифена роба
и непослушника за миг приспа.