Пречупена
се срути тишината,
а думите простенаха
предсмъртно.
Родили сме се
с вик,
за да открием-
най-истински
общуваме безмълвно.

И можем
да си кажем много.
Лесно е.
По онемяло
петолиние вървим
и между нотите се губим,
а в паузите мислите ни песенни
създаваха реалности.
Без думи.
Така че-
нека просто помълчим...

В тишината на паузите между нотите,
колко много може да се разбере,
с мълчание... :)
Настройваш ме мечтателно сутринта. Хубав ден! :)

Хрис, много силна творба! За мен истинските неща не са показните - шум и суета. За мен истинските неща са дълбоко стаените, няма думи. Но ние ги улавяме с другите си сетива, онези вътре в нас и ги разбираме. И знаем те не лъжат, защото са искрени и истински.
Страхотна творба, страхотна!
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

И денят ти нека е изпълнен със споделеност!;)
:)))

Благодаря ти,Джул!:)
Безмълвните ни изповеди винаги са най-истински!

Хрис, знаеш ли до мен днес стой една любов, мълчалива стаена.Тя е моята голяма любов, която открих след цели трийсет години а бях загубила доста нелепо.Тя не се приближава до мен твърде близко, тя не говори с думи.Но тя седи вече две години до мен, зареждаме с енергия и аз пиша, пиша. Тя не ме изоставя ако аз флиртувам с някой и нещо.Страно стаена и силна и аз и вярвам и си я обичам.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Дано бъде винаги с теб тази голяма любов,и винаги те зарежда с красота и обич!:)))

с прекрасния ти стих!
След вика да помълчим, за да се слеем със силата му.
Поздрави!:)

Благодаря ти,esen!:)))
Понякога безмълвието крещи повече от всичко изречено!

мълчанието: толкова силно изречение е!

Благодаря ти,че намина,Стеф!;)
:)))))

..............................................................,..............,...................................,.............................................,.....,............................ !..................................., ....................................... ?!................................................................... :-)
Алоха :-) :-) :-)

!!! :))))))))))))))))