Беше взела твърдото решение да го направи.В началото, когато се зароди като идея, имаше известни колебания. Но сега знаеше, че това е единствената алтернатива.
Той бе най-прекрасния човек, с когото някога я беше сблъсквал живота. Да, именно, не просто най-прекрасния мъж, макар че и това би било казано съвсем на място. Когато се запознаха тя изобщо не допусна, че мъж с неговата външност, умения и интелект, ще се заинтересува сериозно от нея.Че беше хубава-беше, спор няма.Но в средите, в които се движеше той хубостта беше просто един продаваем продукт ,търсеше се необикновеното, специфичното, онова специално ,което малцина притежават и което ги прави богоизбрани.А тя беше просто една обикновена учителка по музика. Е, вярно, имаше по едно време някои амбиции, но то беше, когато беше много млада и още мислеше, че всичко, което хвърчи, се яде.После живота я научи, че таланта е хубаво нещо, но ако не си склонен на някои компромиси, е все едно дали го имаш или не.
И от личните си връзки досега също бе разочарована.Приятелки й подхвърляха, че има прекалено високи критерии. Кой чака, принца ли, ами времето си лети, ето, вече не е първа младост. Сякаш се бяха наговорили с майка й.
Така че нямаше никакви очаквания от това запознанство. Макар че бе абсолютно впечатлена. Но коя ли на нейно място не би била?
За това много се изненада, когато той я потърси и й предложи да вечерят заедно.Толкова се шашна, че в първия момент дори бе готова да откаже. Но той попита към колко да мине да я вземе с колата, и тя просто каза някакъв час.
После нещата се развиха шеметно. Той не искаше това,което повечето й познати искаха от нея още след първата среща-малко секс набързо.Макар че беше достатъчно честна пред себе си да си признае, че едва ли би намерила сили да му откаже.Но той я ухажваше по някакъв ужасно сладък, старомоден начин, с всичките му там букети, малки подаръчета, мили жестове на внимание...Чакаше я редовно пред училището, в което работеше, и вече всичките й колежки съвсем откровено й завиждаха. А тя беше просто принцесата, Пепеляшка, срещнала своя принц.
Докато един ден майка й не я заразпитва подробно за връзката им. Тя беше щастлива, че може да сподели голямата си любов, и като започна, сигурно нямаше да спре, ако не беше видяла изражението на майка си.
-Мамо, какво има,нещо не е наред ли?
-Ти си просто една голяма наивница- поклати глава майка й-Винаги си летяла в облаците, и макар че толкова пъти си се парила, не си взе поука. Нима си мислиш, че мъж като него ще те вземе насериозно?!
-Мисля си,да!-очите й се напълниха със сълзи.Майка й винаги я бе подценявала, ето, дори и сега, когато ставаше въпрос за личния й живот, не за музикалния й талант, пак не пропусна да го направи.-Какво ще прави с мен мъж като него, така ли? Ами може да ме обича, например, а? Имам всички основания да мисля така, но за теб винаги ще си остана посредствена и безлична, нали?Защото не осъществих собствените ти мечти...
-О,моля те!-както винаги майка й остана абсолютно хладнокръвна-Спести ми тези драми! Никой повече от мен не ти желае доброто, всичко, което съм правила, за теб е било! Отвори си очите, момиче! Този мъж добре си е поживял, и така и ще си продължи. Познавам този тип мъже. Все пак повече опит имам от тебе.Имал е която си поиска, и пак ще има.Сега се пооглежда за някоя кротка и послушна душица, която да затвори в дома си и да превърне в домашна прислужница. И това,в най-добрия случай!Много по-вероятно е просто да си търси по-различно забавление, временно, докато му омръзнеш!Тя не издържа, и избяга разплакана. Отдавна не се беше чувствала толкова наранена. Не искаше да вярва на нито една дума, но дълбоко в себе си вече изпитваше съмнения. И без това винаги е била толкова несигурна в себе си!
И оттогава, тези първи съмнения посяха зрънцата на болезнената ревност.Това коренно я промени. Изчезна ведрата й усмивка, посърна лицето й и блясъка в очите й. Всеки негов жест, поглед, дума, когато бяха навън сред други хора тя претегляше и премисляше. Наостряше уши при всеки негов телефонен разговор. Нещо повече-изобщо не й беше нужно да види или чуе. Тя си имаше въображението, в излишък! Всяко негово оправдано забавяне, бе за нея поредния повод за неспирни терзания, виждаше го с някоя от хилядите моделки,о, така ясно го виждаше, че започна все повече да линее и чезне. Той започна да се тревожи, опитваше се да разбере какво й е, но тя никога нищо не сподели. Беше твърде честолюбива, но повече се страхуваше да не го отблъсне с ревността си.
И той колкото повече й казваше,че държи на нея и я обича, толкова повече страдаше тя, защото приемаше думите му като гузен опит да прикрие истинската си същност.
Но сега вече всичко бе готово-премислено и претеглено хиляди пъти.Съвършеното решение.
Бе облякла най-красивата си рокля, сложи и прекрасното колие с диаманти, което той й подари за рожденния ден.Масата бе подредена безупречно, ароматните свещи току-що бяха запалени.
Той щеше да дойде всеки момент, а тя държеше тази вечер да е съвършена.
-Какво си направила със себе си,божествена моя!-възкликна очарован, когато я видя-Тази вечер трябва да е много специална, щом самата богиня на красотата се е въплътила в теб! Намигна й, и я целуна, като не пропусна да отбележи, че очите й отдавна не са блестели така.
Да,блестяха, защото твърде много непролети сълзи имаше в тях тази вечер.Но наистина това я правеше така красива!
Той отвори виното, а тя приготви чашите. Всъщност отдавна ги беше приготвила. Отровата беше безцветна, а и количеството беше толкова минимално...но достатъчно и за двамата.
Той наля и вдигна своята:
-Да пием за нас и за вечната любов!
-За вечната...-прошепна тя, и отпиха.
После изпи до дъно чашата, а той се засмя, и също я пресуши.
-Ето това е моето момиче!Не просто моето момиче , а...почакай!Може би сега е най-подходящия момент, после сигурно ще сме пияни и щастливи!
Той измъкна малка кадифена кутийка от джоба си.
-За единствената жена, която някога така съм обичал, и с която бих искал да свържа живота си.Завинаги.За мене ще е чест, ако станеш моя съпруга...
И това беше последното,което тя чу.

колкото и да е красива любовта....ни "чупи "на милион малки парченца...
Хубав ден ти желая !!

наистина чудесно, а идеята - както много стара, така и много съвременна, облегнала се на вечното между хората.

А най-интересното е, че преди ден и половина написах нещо ... в някакъв сходен стил, но ... просто не исках да му слагам подобен край, защото щеше да е "копирано" от тебе от към изненадващия момент и нямаше да си е така "мое".

Много интерсено нещо е живота. Сега ще трябва да преработя разказчето си :))))

Така е, особено ако облечеш чувствата си във съмнения.
Поздрав! И усмихнат ден!:)))

Успех !
И го очаквам с нетърпение!:)))

... тц тц тц... коза! Що я слуша?

Извинявай, стана ми кофти!

Предполагам, трудно е понякога да се абстрахираш от подобна майчина загриженост, насаждаща единствено комплекси и чувство за малоценност.
Ох, извинявай и ти, съвсем не исках да ти става кофти! И затова-ето най-слънчевата ми усмивка:))))))

Ако не са близките, ще е някой "приятел", просто наистина защо така се случва?

Поздравления за разказа!

Зарадва ме!
Просто ме е яд като стане нещо такова - доверяваме се на някого и осъзнаваме, че този някой не е бил прав, много късно... чак накрая. И мислим, че вземаме съвършеното решение, но...

Усмихвам ти се и аз :)

супер на място. Просто без нея щеше да е "измислено" ;))) Абе има живот в разказа, нищо че свършва по добрия, стар Шекспир...

майчината загриженост, но тя е най-ярка... Забавното е, че медалът си има и обратната страна - като си гледа човек гарджетата - хем да не повтаря грешките на родителите си (описани по-горе), хем да ги предпази да оцелеят по-добре и да са щастливи...

Доничка също подходящо отбелязва, както гледам за приятелите -- и от там може да дойдат "съветите".

Е - явно си зависи от нас да сме имунизирани...срещу отровите ;))))

Което отново иде да покаже колко вреди кривопоказаната майчина загриженост!
Поздрав и за теб!:)))

Все си мисля, че до голяма степен самочувствието ни и собственото ни самосъзнание зависят до голяма степен от отношението на най-близките, родителите.
Много често с времето и натрупания опит и успехи, човек успява да изгради една правилна самооценка, но понякога просто не може да надскочи дългогодишно насажданите комплекси, дори без да си дава сметка за тях.
За жалост, една властна и вечно неудовлетворена майка със сигурност е способна на това, дори познавам такива родителки,чието собствена нереализация се отразява по твърде негативен начин на децата им.

познавам прекрасни жени - и красиви и умни - направо мечта за 'всеки' мъж, които са така близки с маменка, че е трудно да ги отделиш и с шпакла... при това - със (бивши) семейства, други си имат сериозни връзки, но ... вечно неудоволетворената маман си остава на 1 място и гласът и се чува най-ярко сред личните мнения.

Обаче винаги съм установявал, че колкото и да са неудоволетворени или нереализирани майките (май да - точно такива са...) и колкото да са реализирани щерките, в края на краищата вината за ненадскачането на проблемите си остава в последните. Ако изобщо е възможно да се говори за вина. По-скоро за липса на желание и сили за реализиране на зависим само от собствените мисли, идеали и чувства живот.

Обиконовено такива хубави неща оставям без коментар ... Поздравления!

Всъщност имам усещането, че казваме едно и също по различен начин.Как да надскочиш проблемите, когато за целта трябва да надскочиш първо себе си?;)

Благодаря ти!
:)))

История от живота.
Радостна, топла, импулсивна.

Радостна?

да - това е най-важната "борба" и със "себе си" са най-важните открития. Когато знаеш и усетиш кой си, какво харесваш, какво обичаш, какво не обичаш (а не да подражаваш на образи от детството, от книги и филми, от такива на по-силни от теб познати в реала) и какво искаш да постигнеш - всичко за тебе става по-леко. Животът не става по-лесен - не, но в поведението ти няма вече колебания (или само в редки моменти и за малко), а и терзанията ти намалят експоненциално.

Е - освен ако не се влюбиш отново ;)))

успяваш да ме зардваш по най-неподражаемия начин.С нетърпение очаквам следващото ти прекрасно писание.Поздрав!!!

Днес иронията ми е идиотска и се подведох, че се разбира.
Но като на такава история гледаме всяка среща. Представите и са точно такива, преди да...

В крайна сметка да се сблъска с малко по-действителния свят.

много приятно и увлекателно пишеш hristam!!!Поздравявам те за това:)))

Хей, така ме радваш!:)))
Добре тогава- запретвам ръкави!;)
Благодаря!

Отново не съм сигурна, че те разбрах.Струва ми се, има неща, които не доизказваш.
А най-вече ми се струва, че имаш зъб на героинята ми!:)))))

Ужасно се радвам, когато някой ми го каже!:)))))
От сърце благодаря !:)

Ей, нямам й зъб.
:) Най-вероятно даже бих изпаднал в положението на героя ти.
Почти 99% сигурно.
А и да ти кажа, много не се различавам от нея. В този смисъл, че съзнанието ми живее в красивите си видения, споделя ги, че вярва в тях. Държа се така, че вярвам. А случи ли ми се това което си въобразявам в живота, сбъдне ли ми се, често не съм способен да го посрещна.

Е, често и успявам:)))

Пак поздрави. Разказът ти е много добър.

Знаеш ли, тези твои думи много ме впечатлиха:
" А случи ли ми се това което си въобразявам в живота, сбъдне ли ми се, често не съм способен да го посрещна."
Понякога, мисля си, това не значи ли, че просто се страхуваш да го посрещнеш.Както затваряш очи срещу слънцето, за да не те заслепи.И не можеш да го видиш в пълния му блясък.
Да живее чувството за самосъхранение!
Щото иначе, виж моята героиня какви ги върши...;)

този път ти надмина себе си.Знаеш ли,мислил съм си за това,живота е една непрекъсната болка (дали ще е душевна или физическа),може да прозвучи абсурдно,но може би единствено със смъртта си човек прекъсва това почти постоянно страдание.Твоята героиня също страда много и намира спасение в смъртта,заедно с човека,когото обича...Тъжно наистина,като самия живот...

И при нея е точно това, но достигнало абсурдните си стойности. :)

За мен това е едно изкривено възприемане на собственото си аз, откъдето и произтича цялата трагедия. Ако е имала куража и самочувствието на онази зряла и способна жена, каквата всъщност е била, едва ли разказа ми щеше да има този край.
Поздрав!:)))

Абсолютно си прав!

Както винаги на ниво!!! Очаквам с нетърпение следващия разказ.

За теб- винаги!
Не бих искала да те разочаровам!
:)))