Красива съм.Изящна.Грациозна.
Понякога съм палава,игрива.
А друг път-тайнствена.Мистериозна.
Или пък просто съм сънлива.

Очите ми са искри разпиляни
във вирчета от светлина събрани
да омагьосват,милват и раняват.
Понякога лекуват рани.
Но никога не се забравят.

Копринена съм.Кадифено мека.
Така гальовна,ласкава и кротка.
Обичам да пристъпвам тихичко,полека,
навсякъде се вра-нали съм котка.

И във сърцето ти така се шмугнах,
че ти дори не ме усети-
нали съм като литнал пух безшумна,
нали съм крехка,нежна...Като цвете.

Ала и досега не съм разбрала
дали си вече с мен наясно.
Усещаш ме едва тогава,
когато те захапя.И одраскам.

Но, знаеш-в котешката ласка
душа на хищник се прикрива.
Бях мъничка-едва те драсвах.
Сега пораснах.И убивам!

!

.

Драс-драс.... мяууууууууууууууууууууууу
:-))))) :-)))))))))))))))))) :-)))))))))))))))
и накрая мърррррррррр
Винаги ме е радвала по особен начин поезиятата ти

Алоха лоха :-)

Не се и съмнявам, Ники!:))))))))))
Особено тази, котешката, нали?:)))))))))))
Поздрав и от мен!:)))

върнах се сякаш в детството си. Макар да е за големи (или пък е детска игра с големи), а краят да е незаплашително войнствен :))))

;)

животински вид,от самото начало надущих,че сме от една порода:)))и напълно подкрепям метода на действие.ПОздрави!!!

Мда, така сме ние, котките!!!
Много усмивки, и благодаря, че се отби!:)))

и поезията ти!

Благодаря, че го сподели!:)))

И като лъвица все така си интересна :)

Абе- котка, лъвица-има ли значение? Все са от една порода- женската!;)
:))))))))))))))

?

Ало коментиращите ,дамата ви е написала стихотворение ,я малко си напрегнете задремалите мозъци и и кажете нещо смислено ,а не лигави изречения поднесени като коментари,от рода на ох и ах. Даже и не сте го прочели, или ако сте, май сте мислили какво ще ви излезе от носа, когато го бъркате.Я малко мисъл вложете ,в това което чувствате след прочита, защото стихотворението е хубаво ,за сметка на предишния разказ.Христина пише в блог и щом е пожелала коментар и го дайте.
" И убивам" тука търсете същността във всичко казано по горе.Това е жената ,или ще я уважаваме и обичаме или сме мъртви.
Хубаво пишеш стихове.И моля да не ми се слага точка.

:)Поздрави!!!!

Много е силно. Мило, гальовно, а с този завършек, настроението толкова рязко се сменя, че постига ефекта: удар с котешка лапа.

Поздрави.

няма какво да кажа повече. Котките са много странни същества. Едновременно нежни и мъркащи, и жестоки и раняващи...Има някаква мистерия в тях, привличат с независимостта си и непокорството, със самолюбието и егоизма си! Поздрав!

Благодаря ти!
Понякога и аз така си мисля!:)))))))))))

Стеф, нали не те заболя много?;)
:)))

Така си е!
И затова имаме толкова общо с тях!;)
:)))

Определено ме развесели твоето котешко откровение.
С много фино чувство за хумор казваш много неща.Толкова нежност, наивност и гальовност лъха от стиха ти, че по никакъв начин не мога да го свържа с '' И убивам!''.
Но знае ли човек, котките са непредсказуеми :))))

Стихотворението ти е невероятна, много закачливо и непредсказуемо.

Сърдечен поздрав, Хрис, за поредният уникат :)))))

Поздрав и от мен, мило!:)))
А, зверчето си е зверче! И трябва да се внимава с него!;)

накара ме да се засмея.Благодаря ти.

Поздрави от мен и много усмивки!!! ; )))

О, така ли било?
Аз пък си мислех, че ще те постресна!;)
:)))

Много котешки написано...поздрави! :)

От котка- по котешки!
Благодаря!:)))))))))))

Обожавам котките, синчето също! Сега сме в очакване да се снабдим от някое котило с дългоочаквано коте...:) а като малък близа от млякото на една котка моето синче, представи си само каква картинка бяхме, аз той и котката с малките...смях голям!

Много е меко стихотворението като козинка. :)
Поздравления

Защото пропускаш края!!!;)
:))))))))))))