Ужасно се вълнувах. Тази вечер щеше да е специална, усещах го.
От месец и половина имах връзка с чудесен човек, който е толкова...толкова....Ето, вижда се колко съм развълнувана! Но така съм от близо месец и половина.
Запознахме се на плажа. Но изобщо не беше плажен флирт, макар да започна като такъв.
Никога не бих се досетила сама, но високия чаровен сладур със закачлива усмивка се оказа атомен физик.
Само като си помисля какво може да означава това, цяла настръхвам! Звучи толкова...толкова...
Както и да е, ясно е, че тази материя е на светлинни години от мен, поради факта, че съм учителка по балет.
Ами ние в училище почти не се докоснахме до този предмет, въртят ми се само някакви закони на физиката, смътно си спомням за някой си Нютон, имаше и Айнщайн, един изплезен такъв.
Така че когато този симпатичен младеж ми каза, че е ядрен физик, си помислих, че се шегува.
Мъжете често си го позволяват с мен, сигурно защото съм така руса и сладка. Предишният ми приятел обожаваше да ми разправя вицове за блондинки. И макар че накрая сам си се смееше, мисля, че му беше забавно. Голям ръб беше.
Но тази история вече е минало. Беше много отдавна, преди повече от половин година. Имах някои интересни връзки през това време, но сега...нищо не може да се сравни със тази.
Оказа се, че живеем в един и същи град. И това ако не е поличба! Просто писано ни е да сме заедно.
Така че, напоследък се виждаме почти всеки ден, обикновено в къщи и...атомите ни направо избухваха!
Точно така, ама колко добре го казах, все съм закачила нещичко от него.
Та мисълта ми беше, че си правихме свой собствен атомен взрив. Беше...беше...
Така че усещах, че рано или късно това ще се случи. Като се чухме последния път звучеше така...така...ами...особено някак, и попита дали може да се видим. Точно тази вечер. Искал да говори с мен.
Милият! Знам какво ще ми каже, но разбира се, ще се престоря на изненадана. Защото това ще е най- специалното ми преживяване досега. Все още никой не ми е искал ръката...искали са какво ли не, но това...
И за нищо на света няма да го разочаровам, като покажа, че се досещам. Как не, аз съм просто неговото малко, сладко, пухкаво, нежно и напълно изгубило ума си от любов котенце.
Мозъкът е той. Хихи...като си помисля само...
За тази вечер се постарах много. Часове прекарах във фризьорския салон, и минах през всевъзможни козметични процедури. Искам да бъда...да бъда...перфектна за него. И много специално бельо си купих.
Боже, дори аз се изчервявам като си го представям.
- О, тук ли си вече, любов моя!- нямах търпение да го прегърна. Моят бъдещ съпруг точно влизаше.
Целуна ме леко и ме погледна такова едно...сериозно. Чак потръпнах от вълнение.
- Миличка, виж, аз...- изглежда се вълнуваше много и трудно намираше думите. Ето какво може да направи любовта и с един ядрен физик!- Това, което трябва да знаеш е, че жена ми утре се връща от чужбина. И, нали разбираш, няма да е удобно да продължаваме да се срещаме.
Погледна ме и бързо добави:
- Въпреки, че много бих искал, разбира се!
-Ти...ти...сигурен ли си, че ми казваш това, което ми казваш?- прошепнах, когато отново можех да дишам.
Чувствах, че сърцето ми се разсипва на хиляди парченца. Май започвах да губя и съзнание, защото той нещо ми говореше, но аз не чувах. И почти не виждах. После разбрах, че е от сълзите.
А малко по- късно разбрах, че сълзите са от бяс и болка. Разкрещях му се, нахвърлих се върху него, и го изподрах. О, да, нека обяснява на жена си!
Той се опитваше да ме спре, но аз бях неукротима. Преди да изчезне през вратата, метнах по него първото, което ми попадна под ръка. Шампанското, което бях приготвила за случая. Дори не видях дали го улучих.
Не, просто не може да бъде...това не можеше да ми се случва. Сигурно има някакво обяснение, просто няма начин всичко да завърши така.
И тогава се сетих! Ами да, каква глупачка съм само!
Затичах след него, и така му се метнах, че за малко и двамата да паднем.
- Това е шега, нали?- прегърнах го- О, мило, ти и твоите глупави шеги! Хайде, покажи ми пръстена! Повече няма смисъл да си играем!
- А-а ... не знам за какво говориш.. – смутено каза той.
- Мислеше, че няма да се досетя, нали?- целунах го, целия трепереше. Наистина беше развълнуван.- Днес е Първи април! Искаше да ме излъжеш, нали?
Той се понамуси и каза тихо:
- Виж, мило...сега ще трябва да тръгвам. Трябва да се погрижа за... някои неща.
- Почакай...ама...
- Ще ти се обадя!- твърдо каза той и се качи в колата.
Разбира се. Е, може би малко прекалих, но...той така ме стресна! Утре непременно ще му се извиня по начин, който много ще му хареса!
Странен хумор има, ама какво да се прави- атомен физик...

A интерсно... какво ли е чувството за хумор на пианистите..... или пък котките ?!?!?!?!?
Котките имат ли чувство за хумор ?!
Не бих искал да се шегувам, но все натам ме избива, въпреки в семеха ти да има не само сях.... :-)

Алоха лоха Хриси ! ! !

Привет, Ники! ;)
Нищо не знам за тяхното чувство за хумор...аз съм една много строга даскалица с четиресетгодишен стаж! :)))))))))
Честит Първи април, танцуващо момче! :)))

Голям майтап е.
И аз съм получавал цицини заради здрави пъроаприлски шеги:)

А аз все още очаквам моята! :)))))
Мисля, че съм на път да я получа! :)))

мммм,че шега, а сега кой ще чисти стъкълцата от бутилката... някой трябва да ми промие раничката на крачето, че се набодох докато запях двамата герои....и любопитството убило котката ;)

с неща, които все пак не причиняват нервна криза,шок,рязане на вени, скубане на коси и т.н. Аз продължавам да апелирам за това да се шегуваме, а не да се е****ме с хората.Надявам се да се схване разликата.Поздрави за постинга,много е силен.Силно впечатлена съм как успяваш да направиш някаква уникална симбиоза между нещата от живота и художественото писане.Още веднъж-поздрави!!!

Едно такова... такова..., абе яко ;))))

и неговата жена не е единствена, може да е от атомите, професията, както ти дойде. Там няма 1 април, но пък първо трябва да го подведеш да се издаде неусетно, пък после атомите. Никак не обичам да ме лъжат, ама хич.

ами ако не е първоаприлска шега? Как ще обяснява на благоверната си къде е пострадал?

в разказа ти! :)
Късмет!

И ти ме разсмя! :)))
Поздрав! :)))

Благодаря ти!
Аз се опитвам преди всичко да се шегувам със себе си!
И после с...който дойде!!! :))))))))))

Аха!;)
Голям майтап! :)))
Благодаря ти! Поздрав! :)

Ох, и аз не обичам!
И изобщо не им се връзвам!
Поздрав! :)))

А-а, хич няма и да го мисля!
Пада му се!
Поздрав! :)))

Дано, дано...че знае ли човек!
Много усмивки! :)))