Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2008 07:44 - Страст
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 3549 Коментари: 19 Гласове:
1

Последна промяна: 18.03.2015 20:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Влюби се в нея още преди да я види. В началото просто я възприемаше като една от многобройните си читателки, които му пишеха мили бележчици, възхитени и развълнувани от прекрасните му разкази и стихове.
После се улови, че все повече мисли за нея, имаше някаква магия между тях, нещо повече от обикновено привличане, и той тръпнеше от желание да се срещнат. Нейната красота дори надмина представите му, а в мислите му тя беше прекрасна като богинята на любовта. Но не беше само безупречната й външност, което го привлече така неудържимо. Когато погледна в очите й, той съзря там цялото това благородство, нежност и разбиране, към което винаги се бе стремил, но досега не бе откривал.
Тъй като нямаше много опит с жените, беше плах и нерешителен, но любовта му даде сили, а и нали надникна в очите й? Не беше красавец, живееше трудно, досега все несполучливи връзки бе имал, но в онзи момент се почувства най – желания и вдъхновен мъж, криле от страст и обич му бяха поникнали, и той ги разпери, за да я обгърне с тях и я задържи при себе си.
Но много скоро започна да разбира, че тя вижда в него прекрасният човек, великолепният творец, но не и обикновеният влюбен мъж, с когото да сподели живота си. Можеше да я докосне с вълшебството на красивите си думи, можеше да я погали с ласкавите си рими, можеше дори да достигне до глъбините на душевната й същност, но не можеше да я има като любима жена до себе си. Тя живееше в друг свят, общуваше с високопоставени хора, беше обградена с лукс и охолство, можеше да има каквото и когото си пожелае.
Но той не можеше да я откъсне от сърцето си, нещо повече, понеже нямаше как да я последва в нейния свят, сам създаде свой свят за тях двамата. Не му беше трудно, и без това от много време вече живееше чрез творбите си, а сега те всичките бяха за нея и него. Създаде най – големите си шедьоври, но точно по това време започна да забелязва, че се случва нещо странно.
Обикновено не оставяше разказите си недовършени, но ако се случеше, на другата сутрин ги намираше променени. Уж пак бяха същите, с неговите идеи, с неговия изказ и думите даже си бяха същите, а бяха различни. С очите си не можеше да я види, но със сърцето си усещаше тази разлика, и не спираше да се удивлява. После се подразни, що за нелепа шега беше това, и кой си позволяваше подобно нещо. Толкова се ядоса, че дори не се запита как е възможно да се случва , живееше сам, никой нямаше достъп до творбите му. Беше абсурдно.
„ Ще трябва да преработя всичко!” – помисли си, но когато се зачете отново, сърце не му даде да промени дори една запетайка. Това бяха неговите мисли, и не просто неговите мисли, а неговите чувства, най – красивите му мечти, най – развълнуваната песен на сърцето му, композирани по съвършен начин. Самият той бе въплътен в тези творби, да промени нещо щеше да е равносилно на това себе си да промени, а той не можеше да го стори, дори и да иска.
Няколко безсънни нощи прекара, за да разбере как точно става тази магия, но така и не разбра, а на сутринта отново оставаше изумен от прочетеното.
На следващата нощ не издържа, беше толкова изтощен от безсънието и емоциите, че не можеше да остане буден повече. И тогава тя дойде в съня му. Красива, млада жена беше, но сякаш малко дяволче надничаше през очите й.
„ Защо правиш това с творбите ми? – позна я той веднага – Защо правиш това с мен?”
Тя вдигна вежди и палаво го попита:
„ Нима не ти харесва?”
„ Не казвам това – почувства се объркан той – Но досега съм се справял чудесно и сам, без твоята помощ. Коя си ти, всъщност?”
„ О, има ли значение? – засмя се тя – По – важното е, че бих могла да ти помогна.”
„ Да ми помогнеш в какво?”
„ Да имаш всичко, което си пожелаеш – мило му се усмихна тя – И тъй като по една случайност знам какво желаеш повече от всичко, мога да направя така, че да я имаш!”
Тя не спомена точно какво има предвид, но той разбра, и за миг сърцето му сякаш спря да бие. „ Сигурно умирам, помисли си, а тя е ангелът, дошъл да ми предложи самият Рай.”
„ Но как смяташ да го направиш?” – попита той. Вече бе готов да й дари и живота си.
„ О, много лесно! – засмя се тя – Ще използвам цялата любов, която носиш в сърцето и душата си, за да създам най – големия ти шедьовър. Никой не би могъл да остане равнодушен пред такава творба, и тъй като ще е посветен на нея, тя най – после ще открие сърцето си за теб.”
„ Нима би могла да го направиш? – развълнува се той – Заради това всичко бих направил, всичко, каквото поискаш!”
„ Не е необходимо – кротичко му се усмихна тя, а дяволски красивите й очи сякаш го погалиха – Само ми позволи да го направя!”
И тя го направи, още същата нощ, докато той най – сетне, за пръв път от много време, бе заспал дълбоко и спокойно, в щастливо очакване на новият ден.
Когато прочете написаното на сутринта, за първи път се разплака, а много трогателно красиви творби бе създал досега. Толкова дълбоко го докосна написаното, че той дори не разбра, че това не е само докосване, а изтръгване на самата му същност, заедно с цялото й богатство и красота, които бе съхранила в себе си. Тя сякаш бе събрала в думите най – вълшебния аромат на любовта, и те омагьосваха и привличаха с неземна сила. А образът на любимата му жена бе така изваян, че той я видя по – прекрасна от всякога, а не мислеше, че това е възможно, тъй като за него тя винаги бе съвършена.
Разбра, че ако публикува тази творба, ще придобие всичко, за което един писател може да си мечтае – слава, богатство, известност, щеше да има почитта и уважението на хората, тяхната любов. Но той се интересуваше от любовта само на една – единствена жена, и затова го изпрати само на нея. А междувременно не можеше да спре да го чете – отново и отново, не беше в състояние да прави нищо друго, забрави за околния свят.
И тогава разбра, че съвършената му героиня оживява, усети ласкавите й ръце около себе си, почувства докосването на нежните й устни. Отдаде й се до дъното на влюбеното си сърце, до последното си дихание, до най – съкровената си мисъл, до такава степен, че стана част от нея.
И когато истинската, реалната, любимата от плът и кръв най - сетне дойде, за да остане при него, той дори не я забеляза.



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. nick22 - :-)
21.04.2008 08:08
Голяма си шегаджийка ти, макари в живота много често да се получава така. Замечтани към миражните звезди не забелязваме диамантите които тъпчем.
Поздрави Хриси.
:-)Алоха боха лоха :-) :-) :-)
цитирай
2. buboleche - да,
21.04.2008 08:49
май често става така..:)
цитирай
3. ciele - така
21.04.2008 08:52
става обикновено,в гонитба на илюзии оставаме слепи за действителността.четох с удоволствие ,благодаря ти!
цитирай
4. krotalka - Изненада ме
21.04.2008 08:54
Влюбен в любовта - в представата си за нея. Той губи.


Поздрави!
цитирай
5. hristam - nick22
21.04.2008 09:33
Поздрави и от мен, денсър! :))))))
цитирай
6. hristam - buboleche
21.04.2008 09:34
А, не знам. Аз просто кротичко си пиша.;)
:)))
цитирай
7. cefulesteven - Героят в толкова много отношения ...
21.04.2008 09:35
Героят в толкова много отношения прилича на мен, че не мога да не почувствам разказа твърде лично, макар все пак да става дума за художествен образ, но ми е трудно да се изкажа обективно.

Разтърси ме.
цитирай
8. hristam - ciele
21.04.2008 09:35
Ах, тези илюзии, колко примамливи изглеждат!
Поздрав! :)))
цитирай
9. hristam - krotalka
21.04.2008 09:37
Всъщност може би така е по - щастлив, кой знае...
Усмихнат ден! :)))
цитирай
10. roksolana - :)
21.04.2008 09:37
Много истинско - както винаги :)
Поздрав!
цитирай
11. hristam - cefulesteven
21.04.2008 09:42
Мда...и аз останах с такова едно впечатление...
Но пък виж как героинята ми в крайна сметка си го е харесала ( е, с малко външна намеса, но няма значение! ) :)))))))))))
Ти за разлика от героя ми все ще разбереш, когато това се случи, убедена съм :))))))))
цитирай
12. hristam - roksolana
21.04.2008 09:43
Да! По истински случай е! :)))
Слънчево настроение! :)))
цитирай
13. tsveta - Илюзиите
24.04.2008 11:59
Илюзиите, които ни подмамват...
Илюзиите, които ни завладяват...
Илюзиите, които ни подчиняват...
Илюзиите, които ни правят слепци в любовта...
Илюзиите, които разкривайки ги, носят болка и разочарование от разминаването с очакванията...
Ще можем ли да отворим очи и познаем Любовта, без да имаме нея - Илюзията?
цитирай
14. slancho - красива приказка, красиво напи...
26.04.2008 15:04
красива приказка,красиво написана,вълнува:)))
цитирай
15. hristam - tsveta
26.04.2008 15:09
Разбира се!
Любовта не е нуждае от илюзии.
Поздрав! :)))
цитирай
16. hristam - slancho
26.04.2008 15:10
Поздрав и прекрасни празнични дни! :)))
цитирай
17. mopse - Не зная
28.04.2008 16:59
дали успявам да вникна в съдържанието, но за себе си бих казала по този повод, че напоследък толкова се улисвам в мечти, реални, цветни, така се оставям на въображението си, че когато дойде момента да изпитам истинските събития, оставам незадоволена, разочарована, объркана... Може би, трябва да се върна към реалността, да започна да живея отново за момента... Благодаря за красивия разказ! Поздрави!
цитирай
18. hristam - mopse
28.04.2008 17:23
Мечтите не са за пренебрегване, но все си е за предпочитане да изживееш своята приказка наяве!
И аз ти благодаря, поздрав! :)))
цитирай
19. anallizator - Мечтите и съпровождащите ги сладки ...
13.05.2008 23:59
Мечтите и съпровождащите ги сладки илюзии различават хората от останалите живи същества на този свят....без тях ще сме просто биологични единици!
Поздрави и благодаря за поредната доза христамин !!!
:))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899559
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031