Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2008 08:31 - Когато мечтите се сбъднат
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 3756 Коментари: 20 Гласове:
0

Последна промяна: 30.12.2013 11:54

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
С този тип станахме близки случайно.
Работех във фризьорския салон на комплекса, а той беше един от масажистите. Всъщност най-невзрачният от всички – слаб един такъв, жилест, попрегърбен, с преждевременно състарена кожа и отнесена походка. Изобщо с много неподдържана външност. По едно време се чудихме как изобщо се е уредил да работи тук, беше жива антиреклама на този вид услуги. Разправяха обаче, че правел фантастични масажи, и наистина имаше си много голяма клиентела.
Странен тип беше – не особено контактен, другите момчета бяха симпатяги – весело си я карахме с тях – шеги, закачки, свалки. Той само ме зяпаше, когато се засичахме, и то по такъв начин, че се чувствах разсъблечена не само от дрехите, но и от мислите си дори. Хем ме дразнеше, хем ми ставаше странно приятно, усещах някакъв особен гъдел вътре в мен, който ме караше и аз да отвръщам на погледите му.
Често се засичахме на спирката след работа, даже по едно време си мислех, че ме следи. Оказа се обаче, че живее в моята посока, слизаше една спирка преди мен.
Нямах никакво намерение да го заговарям, колегите и без това бяха забелязали как ме гледа и вече подхвърляха всякакви пиперливи шегички, а това почваше да ми лази по нервите.
Обаче една сутрин едва се вдигнах за работа – бях толкова схваната, че имах отчаяна нужда от един майсторски масаж. Имах си предпочитан масажист – един симпатичен здравеняк, който направо ме размазваше от удоволствие – падаше си по мен, и даваше всичко от себе си. Но се оказа,че същата сутрин е свободен само мълчаливия особняк, и аз – ща не ща, се оставих в ръцете му.
Да, бях чувала, че има вълшебни ръце, но чак когато ги усетих по тялото си разбрах точно какво означава това. Не беше просто хубав масаж, някакво тайнство беше, правеше нещо магическо с кожата, мускулите, костите ми, докосваше сякаш всяка клетка в мен и тя умираше и се раждаше отново за все по-нови, неизпитани досега усещания на чисто удоволствие и екстаз. Почувствах се разочарована, когато свърши – исках още и още...Беше невероятно, болките ми не само бяха отминали, но и никога до този момент не бях усещала тялото си по този начин – сякаш сетивата ми се бяха изострили.
- Трябва да го направим пак – казах му, когато дойдох на себе си. – Фантастичен си!
- Дарба...- дари ме той с кривата си усмивка и вдигна рамене – Когато поискаш!
Малко след това станахме гаджета. За отбелязване е, че беше даровит не само като масажист – беше и много добър любовник. Невероятно чувствен, нежен, когато имах нужда от милувка, и силен до грубост, когато го желаех по този начин.
Не разговаряхме кой знае колко – интелигентен беше, но не обичаше много да говори, а и се изразяваше малко тромаво. Като че ли неговият начин на общуване беше докосването, тогава се усещаше прекрасното у него, и външността му нямаше никакво значение. И макар че никога не говорехме за любов, или може би точно заради това, знам ли, станахме много добри приятели.
Споделяхме много неща за себе си – повече аз, по-малко той, но разбрах, че е израснал в детски дом, не познава родителите си, и само благодарение на дарбата си е стигнал дотук. Дори и на курсове не е ходил, просто ръцете му сами знаели какво да правят от първия миг, когато опитал.
А когато за първи път открил секса, разбрал, че това е другата му голяма страст.
- Ако имах друга външност, сигурно щях да бъда жиголо – ми каза откровено. Мечтата му беше да си хване богата любовница, която така да хлътне по него, че да му осигури ако не охолен, то поне напълно приличен и спокоен живот.
- Женският вариант на това се нарича държанка – засмях се, когато ми го каза. – Странно защо няма дума за мъж в подобно положение...
Шегувахме се, обаче на шега, на майтап, това наистина се случи.
И двамата бяхме достатъчно разумни, имахме зряло отношение към секса и приятелството, и това, че една германка на средна възраст си загуби ума по него по никакъв начин не влоши отношенията ни.
Запозна ни – беше симпатична жена с много поддържан външен вид, навремето била омъжена за българин и говореше български сравнително добре. И най-важното – личеше, че е много влюбена.
- А ти обичаш ли я? – попитах го на другата сутрин, когато се видяхме.
- Какво значение – вдигна рамене той – Добра е в леглото, богата е...В края на месеца заминавам с нея.
- Ей, страхотно! – прегърнах го – Значи най-после сбъдна мечтата си!
Той ме погледна тъжно:
- Ще ми липсваш.
- И ти на мен – погледнах го, и се сетих, че това май е най-милото нещо, което изобщо сме си казвали, а толкова близки бяхме си станали. Същата вечер дори си поплаках, кой знае дали изобщо щях да го видя някога отново, и искрено му пожелах да бъде щастлив, добро момче беше, заслужаваше го.
Мина повече от година, преди да се видим отново. Позвъни в къщи и само след час се срещнахме. Не беше се променил особено – може би малко понаедрял и освежен, с по-спретната външност, но иначе си беше същия трогателно отнесен образ с крива усмивка.
Тръгнахме към парка, а аз нямах търпение да науча как живее сега, и го залях с истинска лавина от въпроси.
Всичко било повече от прекрасно – красива къща в тихо провинциално градче, забавления, курорти...С една дума – истинска идилия!
- Ах ти, късметлия такъв! – сръгах го – Удари големия джакпот, а?
Той едва се усмихна и се поинтересува за мен.
- А, при мен все същото – вдигнах рамене – стара работа, ново гадже...А имаш ли вече много клиенти там? – сетих се за златните му ръце.
Той ги извади от джобовете, и тогава видях – дясната му ръка беше деформирана, пръстите бяха изкривени и неподвижни. Ужасих се, знаех какво са за него ръцете му.
Той забеляза.
- Злополука – обясни ми – Стана случайно, докато тя затваряше вратата на гаража, автоматична е...премаза ръката ми, едва я спасиха.
Бях твърде потресена, за да кажа каквото и да било, но той продължи:
- Всъщност знам, че тя го направи нарочно, макар че никога не би го признала... – гласът му заглъхна – Много ме ревнуваше, боеше се да не докосна друга.
Направи жалък опит да се усмихне и допълни:
- Но това вече няма значение...Нали имам това, което винаги съм искал.
После ме прегърна и бързо си тръгна, но аз успях да зърна онази болезнена сълза в ъгълчето на окото му, която той все пак не изплака.


Тагове:   мечтата,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. anubhis - така е....
16.05.2008 09:00
заложено е в човешката природа...да осакатяваме хората,които обичаме,било то душевно или физически...поздрави :)))
цитирай
2. krotalka - Не винаги
16.05.2008 09:34
сбъднатата мечта ни прави щастливи! Сбъдването и някой път ни отнема нещо!

Поздрави!
цитирай
3. thomas - Разказ е, нали?
16.05.2008 10:05
Не е истинска случка. Ама пък е хубава...
цитирай
4. gothic - Котешките клавиши задават верния ...
16.05.2008 11:32
Котешките клавиши задават верния тон! Много "вътрешен" разказ за мен!!! Имах преди почти 20 години идентична ситуация, но с обратен знак. Само където "моят" човек не се завърна жив :(
цитирай
5. forevercarrieon - уф
16.05.2008 11:44
стана ми гадно:)

от друга страна - много справедливо - за човек, който има за цел нещо, което би трябвало да е само средство. или поне аз така мисля :))
цитирай
6. hristam - anubhis
16.05.2008 12:02
Което си е вярно, си е вярно!
Поздрави! :)))
цитирай
7. hristam - krotalka
16.05.2008 12:03
Уви понякога е така.
И тогава вече е късно...
Поздрави и от мен! :)))
цитирай
8. hristam - thomas
16.05.2008 12:04
Абе май се оказа, че имало такива случаи! ;)
Да не дава Господ! :)
цитирай
9. hristam - gothic
16.05.2008 12:06
Съжалявам за това, както и за всички подобни на описания случаи. Но нали човек сам избира своите приоритети...
цитирай
10. hristam - forevercarrieon
16.05.2008 12:09
Здравей, здравей! :)))
Да, много си права - понякога целта и средството за постигането й се припокриват дотолкова, че изгубваш реална представа за тях.
Усмивки! :)))
цитирай
11. forevercarrieon - hristam :))
16.05.2008 12:15
току що осъзнах, че аз съм гадна.
сори. гадна съм.
цитирай
12. hristam - forevercarrieon
16.05.2008 12:21
А, разбирам, може цял живот да си си гаден, обаче ако не си го осъзнал нямаш особени проблеми. Само че когато стигнеш изведнъж до прозрението, малко се стряскаш някак. :))))))))) шегички, миличка, все така гадна да си бъдеш, защото на мен ми допадна! :)))
цитирай
13. gothic - По-скоро случаят ми помогна да п...
16.05.2008 13:08
По-скоро случаят ми помогна да подредя приоритетите си...бъди щастлива! :)))
цитирай
14. hristam - gothic
16.05.2008 16:53
Да, и това също.
цитирай
15. didim - тъжно
16.05.2008 21:55
стана ми доста тъжно след като го прочетох, но ми хареса.
цитирай
16. hristam - didim
16.05.2008 21:58
Съжалявам, май натъжих доста хора с този разказ...
Но пък и аз си го харесвам като си помисля...
Поздрав! :)))
цитирай
17. starsailor - Станаха два поста!!!
16.05.2008 23:18
Станаха два поста!!!
цитирай
18. hristam - starsailor
16.05.2008 23:20
Ти май поставяш нови рекорди! :)))))))
цитирай
19. elfieta - Отново започвам деня с твоите рз...
17.05.2008 08:21
Отново започвам деня с твоите рзкази...благодаря!
цитирай
20. hristam - elfieta
17.05.2008 09:08
Благодаря и аз!
И да е прекрасен денят ти! :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899237
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031