Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.05.2008 08:14 - Влюбен до доказване на противното
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 2787 Коментари: 21 Гласове:
0



Отдавна не бях се връщал в родното си градче.
Музикант съм, пианист, и от години свиря по чужбина, а от известно време свиря в група, и къде ли не сме пътували. Все по-рядко се прибираме, постоянно изникват нови договори и ангажиментите растат. Повечето приятели ни завиждат за този шанс, но понякога си давам сметка колко съм уморен да се събуждам всяка сутрин на различни места и с различни жени, на някои от които и името дори не знам.
Така ни хваща носталгията понякога, че ни иде всичко да зарежем – за какво е всичко това, когато нямаш близък човек до себе си, с когото да го споделиш.
Ето защо, когато ни поканиха да свирим на откриването на новопостроения почивен комплекс, с радост приехме – така и така щяхме да се видим с близките си, а и колко приятели имахме там. Имаше идея да направя и самостоятелен концерт – все още ме помнеха като местното дете – чудо.
Градчето се беше променило до неузнаваемост – нали беше крайморско, толкова нови хотели, къщи и всякакви административни сгради бяха настроили, че сякаш се задушаваше от целия този архитектурен разкош.
Но нашата къща, кацнала на най-високата част на града, си беше все същата – с дървените веранди, пълни с мамините цветя, и с калдъръменото дворче, из което съм тичал като дете. През прозореца на моята стая се виждаха високите скали край морето, от които рано сутрин чайките се ронеха върху вълните с крясъци, а в далечината виждах как корабите бавно потъват отвъд хоризонта.
Вълшебно местенце беше, идеално за пълна почивка, и реших този път да поостана повече при нашите – и да се нарадваме едни на други, и защото до следващото ни заминаване имаше повече от месец.
След откриването на комплекса, се заех да подготвя концерта си, и той мина блестящо. Залата се препълни – слава богу, все още имаше ценители на класиката, дори и сред младите хора, въпреки целия хаос от новоналожили се стилове и ритми.
В началото не я забелязах – хората, които ме поздравяваха я бяха избутали в дъното на фоайето. Чак когато се приближих, я видях, или по-скоро видях едни прекрасни очи, пълни със сълзи на възхищение.
- Аз...благодаря... – едва изрече и ми тикна някакво цвете в ръката. – Беше прекрасно.
После се обърна и си тръгна толкова бързо, че не успях дори да й благодаря. Едва забелязах, че ходеше някак странно сковано, но нямах време да я разгледам. Но очите й не ми излязоха цяла вечер от главата, не знам защо.
На другата сутрин се сетих отново за нея, и макар да се видях с много приятели и познати, не престанах да мисля за нея.
Градчето беше малко, хората се познаваха, така че не беше трудно да я открия – живееше в малка къща на самия край на града. Лицето й грейна, когато ме видя и сърцето ми се преобърна от вълнение и надежда. Но това продължи само миг – после сякаш нещо изтри блясъка от очите й, и те потъмняха. Покани ме и седнахме в двора, но почти не ме поглеждаше, вероятно се смущаваше, а аз – двойно повече. При това изобщо не можех да си го обясня – винаги съм бил много контактен, особено с жените.
- Ами, дойдох да се запознаем – казах притеснено – Така хукнахте след концерта, че дори не разбрах коя сте.
Тя ме изгледа смутено, после ми подаде ръка и каза името си. Предложих й да се поразходим, ако сега не е удобно, когато намери време.
- Ще отида да донеса нещо разхладително – някак нервно каза, и тръгна към къщата. Куцаше, сега ясно го забелязах, а и имах усещането, че тя го подчертава. Върна се с кана и две чаши, наля, и ме погледна предизвикателно:
- Е, все още ли искате да се разхождате с мен?
- Разбира се, защо не – отговорих, и полюбопитствах преди да помисля, че може би е нетактично – Какво се е случило с крака ви?
- Катастрофа – отвърна кратко – Отдавна беше, бях дете. Няма никакъв шанс да се оправи. – добави натъртено.
- Разбирам.
Почувствах се неудобно от факта, че не знам точно какво да кажа, за да не я засегна. Единственото смислено нещо, което ми идваше наум беше, че въпреки това ще ми бъде приятно да бъдем заедно, но още преди да си събера ума и да го изрека, тя рязко стана и каза:
- Върви си.
После се прибра, преди да мога да реагирам изобщо. Никога преди не бях се чувствал по-глупаво и неловко, явно бях докоснал болно място, и тя се е почувствала наранена от любопитството ми.
Не посмях да я потърся, тръгнах си потиснат и объркан. Имаше нещо в това момиче, което караше сърцето ми да бие различно, едно съвсем ново усещане за мен. Любов от пръв поглед?
Да, бях чувал, но не мислех, че точно на мен може да се случи.
„Та тя е само едно куцо момиче, за бога! – скарах се на сърцето си – Не е възможно да си изгубя ума по нея!”
„ Но те вълнува повече от всяка досега, нали?” – трепна сърцето ми в отговор.
На следващия ден също не посмях да отида, страхувах се да не ме прогони пак. Виждах се с приятели, прекарахме една луда нощ в дискотеката, наоколо беше пълно с хубавици, а на мен само тя ми беше в ума.
Няколко дни се навъртах като котарак, без да се престраша да позвъня, тайничко се надявах да ме види и сама да се появи. Сигурно ме е видяла, но вече бях изгубил надежда, когато чух гласа й:
- Защо висиш постоянно тук?
Беше на прозореца и ме гледаше сърдито. Стори ми се дори още по-хубава, отколкото си я представях, дори и намусено, личицето й беше прекрасно. Закопнях да го докосна, да усетя гъдела на разпилените й къдрици по дланите си.
- Защото не съм се отказал от поканата си! – троснато казах и аз – Но ми се стори, че май те засегнах...
Тя изчезна от прозореца и след малко се появи на вратата. Беше крехка и мъничка като порцеланова кукла.
- И защо съм ти точно аз? Не ти ли стигат другите, дето търчат след теб? – облегна се на вратата, този път явно нямаше намерение да ме кани – Братовчедка ми много си е паднала по теб. Били сте заедно в дискотеката.
- Виж...дори не искам да знам точно коя е братовчедка ти. Тук съм, защото откакто те видях...- щях да кажа „не спирам да мисля за теб”, но сметнах, че това може да я стресне, и затова казах –ми се иска да прекарам с теб малко повече време, да, точно с теб, не с братовчедка ти, или с някоя друга. Ако и ти нямаш нещо против...
Тя ме погледна изпитателно, после плахо се усмихна и каза:
- Почакай само да се преоблека.
Тръгнахме покрай брега, но точно сега не ме вълнуваше нито грейналата шир на морето, нито величествената красота на залеза. Усещах я до себе си, докосвах ръката й, и в този миг не исках нищо повече.
Седнахме на скалите, разговаряхме за моите пътувания, за концертите ни. Каза, че за първи път се е разплакала на концерт, а чувала някои от пиесите, които свирех и в много други изпълнения. Имала огромна фонотека с класическа музика, и без това много не излизала, четяла и слушала музика.
Погалих лицето й, и тя грейна като малко слънчице. Целунахме се.
Вятърът откъм морето се засили, захладня, и поехме нагоре към градчето. И точно тогава, незнайно откъде се появи певицата на групата ни, и ми се метна на врата.
- Уф, ето те най-после, пък аз къде ли не те търсих! Довечера момчетата организират купон, и идвам да ти кажа.
- Добре, добре...-внимателно я отдръпнах от себе си. – Не съм сигурен, че ще дойда.
Тя едва погледна момичето и подхвърли:
- Хм...ами както искаш. Но аз все пак ще те чакам, красавецо! – млясна ме и се понесе нанякъде.
Като се обърнах, малката си беше тръгнала, едва я догоних.
- Почакай! – хванах ръката й – Не й обръщай внимание, тя се държи така с всички.
Тя спря с наведена глава. После рязко вдигна полата си:
- Виж! – оголи ранения си крак, беше слаб и изкривен. – Добре го виж!
После пак така нервно оправи полата си.
- Не разбирам какво изобщо търсиш с мен. Не искам да си правя никакви илюзии...
- Защо говориш така...
- Защото няма смисъл от това, което започваме, дори да искаш само малко разнообразие. Ще ме заболи, а...- гласът й потрепери, но се овладя – И за двама ни ще е по-добре да не ме търсиш повече.
- Недей...- извиках след нея, но тя не се обърна.
Затворих се в себе си, не знаех какво да правя. Много бях объркан, умът ме съветваше едно, сърцето – друго. Предстоеше да заминем след около седмица, а аз бях болен, болен от любов, връхлетяла ме толкова неочаквано, че не можех дъх да си поема. Нашите се чудеха какво ми е, момчетата също забелязаха.
Някои в моето състояние се напиват, за да удавят болката. Аз свирех – часове наред, най-вече нощем. Просто поставях пръсти на клавишите и изливах болката си върху тях, а тя се запечатваше в звуци, които попиваха в тишината на нощта като ридания. Исках да намеря начин да стигна до нея, само ако можеше да чуе тези мои ридания, сигурен съм, щеше да разбере какво изпитвам.
И реших да запиша моята музика и да й я пратя. Тя говори по-добре от мен, аз вече нямам думи.
И ако и тогава не ме допусне до себе си, поне да ми каже как да я изтръгна от сърцето си. Защото аз не мога да се справя сам. Влюбен съм, до доказване на противното.




Тагове:   доказване,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Не напразно казват,
21.05.2008 09:02
че любовта е сляпа! Когато се влюбиш недъзите на любимият човек нямат никакво значение! По-страшни са духовно осакатените хора!

Развълнува ме истински!
Поздрави Хрис!
цитирай
2. cefulesteven - Ако искаш вярвай, но още вчера на...
21.05.2008 10:27
Ако искаш вярвай, но още вчера написах разказ който ще пусна утре и става въпрос отново за скитащ музикант който все е при различни, докато накрая...Ще премълча финала...
Разбира се, различни са сюжетите, а и образа е различен, но интересно се получи, наистина.

А в разказът ти така умело е преляло реалното в приказното, че просто в един миг се озоваваш в нея. Познат ти е живота на музикантите и с няколко щриха си нарисувала един много реалистичен портрет, за да проникнеш в най-трепетните кътчета на душата на всеки.
Усещането, че си нужен някому.
Откриването на любовта.
цитирай
3. hristam - krotalka
21.05.2008 12:29
Aх, тази любов - колко различни ни прави! :)
Поздрав! :)))
цитирай
4. hristam - cefulesteven
21.05.2008 12:34
Вече отдавна не се учудвам на това че имаме сходни идеи по едно и също време. Духовни близнаци...? ;)
Няма по-красиво усещане от това да срещнеш човека за себе си, дори и да така неочаквано и изненадващо като в разказа ми.
цитирай
5. anlov - Ами ние всички май се влюбваме
21.05.2008 12:43
до доказване на противното.

А любовта започва точно там - когато то се докаже, но въпреки това...
цитирай
6. hristam - anlov
21.05.2008 13:03
Да, точно така е.
Но пък ако човекът е достатъчно убедителен, по-вероятно е точно там да свърши.
Все пак за любовта са нужни (хм) поне двама, нали?
:)))
цитирай
7. luben - Назраве за вечно
21.05.2008 13:07
влюбените - толкова е гот да живееш с това усещане в тебе... направо е прекрасно!!! :)
цитирай
8. hristam - luben
21.05.2008 15:50
Наздраве, приятелю!
Все пак - какво пиеш? ;)
:)))
цитирай
9. bodilo - Много красиво
21.05.2008 17:34
и трогателно! Аз винаги съм възприемала влюбването като преддверие на любовта и искрено се радвам на хората, които съумяват да извървят пътя между двете чувства. За съжаление, те не са много.
цитирай
10. hristam - bodilo
21.05.2008 17:43
Колко хубаво го каза - предверие на любовта!
И знаеш ли какво си помислих?
Че нямам нищо против цял живот да си остана в предверието! :)))))))
Шегувам се, макар и мъничко сериозно. Защото няма нищо по-хубаво от това да си вечно влюбен, нали? :)))
цитирай
11. bodilo - Напълно съм съгласна
21.05.2008 18:58
с теб. И ти го пожелавам най-сърдечно!
цитирай
12. hristam - bodilo
21.05.2008 18:59
А и аз на теб - да не остана назад! :)))))
цитирай
13. slancho - ВЪЛШЕБНО Е:)))
21.05.2008 19:11
ВЪЛШЕБНО Е:)))
цитирай
14. hristam - slancho - ВЪЛШЕБНО Е:)))
21.05.2008 19:14
А е толкова простичко.
Като да обичаш.
Поздрав! :)))
цитирай
15. slancho - да, истинското чувство е просто и ...
21.05.2008 19:17
да,истинското чувство е просто и много градивно
цитирай
16. hristam - slancho
21.05.2008 19:27
Но никой не може да гарантира това, нали?
Няма как да си вземеш обич с предварително определен срок за годност, нито да направиш рекламация, ако добрата душа изведнъж се окаже малко по-различна от очакванията ти.
Затова - просто обич. Което за мен означава да забелязвам и да се радвам на малките красиви неща наоколо, на всичко това, споделено или просто почувствано само от мен, което ме кара да се усмихвам и да се чувствам добре.
И тогава самата аз се обичам, и усещането е прекрасно! А другите наоколо? Ами просто нямат избор при това положение...:))))))
цитирай
17. slancho - o, kolko hubavo za tova stava d...
21.05.2008 19:35
o, kolko hubavo
za tova stava duma-da:)))
цитирай
18. hristam - slancho
21.05.2008 19:44
:)))
цитирай
19. hristam - assssss
22.05.2008 06:39
Не съм те забравила.
Бях сигурна, че и ти мен - също!
:)))))
цитирай
20. furiika - В този разказ с пълна сила важи фразата:
24.05.2008 06:36
"Любовта е сляпа".
Поздрави!:))
цитирай
21. vil4 - :))
12.10.2009 09:03
много, много, мнго красив разказ
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899888
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031