Като тръстика съм
на вятъра, танцувам
под езерните ласки
на страстта.
Излита ято птици
от очите ми
и се стопява
в дъжд от светлина.

Като тръстика съм
на вятъра, танцувам
под ласкавата песен
на сърцето ти.
И в синьото
на езерни очи
като тръстика съм
на вятъра.

В ръцете ти.

Музата ти е многолика.

Поздрави Хрис!

Поздрави!
Денят ми започна с топлина и любов...:)))))

Благодаря ти. :)))
Да, да...ах, тази муза... ;)

Добро да е и твоето! :)
И целят ти ден нека е прекрасен! :)))

Казал е мъдрецът: Човек е тръстика, но е мислеща тръстика. Най-крехкото създание на вселената.

Но пропуснал е: трепетна тръстика е жената.

:)))

Ще бъда като дъб -
от буря ще намериш ти
закрила в моите обятия.
Клоните ми -
жадни за милувки светли,
таят красиви възприятия.

Ще бъда като дъб -
огромен, мъдър, вечен.
Ще бъда забелязван отдалеч,
ще помня дълго
и ще те чакам
в зелената си туника облечен.

Ще бъда като дъб -
и ще обичам птиците ти,
дето носят част от теб
и над короната ми що се реят.
Ще ги целувам със листа
и заедно с дъжда ще плача,
понеже дъб с тръстика
далеч един от друг виреят...

Прекрасно е!
Благодаря ти! Развънува ме! :)

Но силна и устойчива! Поздрави!

Надявам се! :))))
Благодаря ти, поздрав и от мен! :)

Самото оприличаване - тръстиката е винаги изправена - горда, тя е остра, но и жилава - в това е устойчивостта й. Но тя е и сочна, и сладка - в това е тайнството й, в което се крие силата й.

Накара ме да се замисля за това чак сега! :))))))))
И го анализира толкова добре, че съм не само съгласна, но и възхитена!
Благодаря ти! :)))

усещам те в ръцете си...
жива, горда и свенлива
наричаха ме Вятър
сега съм Музикант -
аз свиря на тръстика...

ох,Хриси,ти наистина си вълшебница.
Ти и Стеф докосвате душата ми.
Хайде зарадвай ни с книжка,хайде Хрис

Чета, мълча и сетивата мои
опитват се да се превърнат в вятър.
За истински тръстики те се молят,
молитвите се впиват във душата....

Наричаха те просто мъж...
И искрено разсмя ме не веднъж! :)))

:)))
Това ще да е една много странна книжка, в която ще има от всичко по малко. А ако си направя и сама илюстрациите (питай Стеф - той знае, че се пробвам и да рисувам, и какво ли още не! :)))))) ), ще стане нещо неописуемо! ;))))
Благодаря ти, благодаря! :)

...и се протягат езерните пръсти
за да докоснат твоята молитва.
Душата на тръстиката възкръсва
със изгрева. Усмихва се. И литва!

е себеизразяване. Как обаче изразява себе си тръстиката, ако няма вятър?... ;)))

А къде забрави повея на нежността и бурята на страста? ;)
:)))

че ти не си ги забравила, Хриси! ;)