Казват за лъжата, че е порок, който води към всички останали недостатъци. Че е присъща на слабите, като отбранително оръжие и средство да избягнат неприятностите. Че онзи, който прибягва до лъжи, подсъзнателно усеща своето безсилие и се срамува, защото тя е признак на душевно разстройство и прави човек подозрителен, приписвайки несъзнателно на околните собствената си склонност към лъжи и неискреност.
Малко са хората, които успяват да проникнат дълбоко в същността на лъжата, и да видят нейните предимства, които в много случаи са в пъти повече от недостатъците й. А някои може би го правят, но не смятат за необходимо да го признават, дори на себе си.
Аз отдавна съм открил положителните страни на лъжата и това, колко е необходима тя за оцеляването. Мога да дам хиляди примери за това, но най-общо ще спомена, че да речем ако подозираш интересите си застрашени от истината, която едва ли някой може да оспори, не винаги е удобна, една подходяща лъжа би била повече от полезна, би могла да бъде животоспасяваща. Както при лекарствата, така и при поднасянето на лъжата е необходимо да се спази правилната дозировка на съотношението лъжа – истина и никога да не се използва самоцелно, а след обстоен анализ на външните фактори, човека, за когото е предназначена и разбира се, да се направи преценка на очаквания резултат.
Тя може да бъде истинско изкуство, и стига човек да има талант в тази област и желание да го развива, може да допринесе много за по-доброто качество не само на своя, а и на живота на други хора около себе си. Защото не знам дали сте обръщали внимание на това, как хората понякога просто копнеят да бъдат лъгани. Всяка истина в един такъв момент би била тежък удар за тях, тотално унищожение на малкия уютен свят, който са си изградили. А лъжата – тя е онова удобно пристанище, от което спокойно можеш да се потопиш в море от блаженство и безхаберие.
Бях още дете, когато за първи път опитах вкуса на лъжата, и бях очарован. Едно от най-важните неща, които научих още тогава, е че трябва да се лъже достоверно, за което все пак трябва да се положат не малко усилия. Което означава, че тя способства за развиването на интелекта, прави мисленето по-гъвкаво и комбинативно, а несъмнено, това може да е само от полза за всеки човек.
Разбрах, че всяка добра лъжа е едно малко тържество на духа и интелекта, и вдъхновен от това откритие, смело се впуснах в това поприще. Малко време ми трябваше да установя в тази връзка, че ако си добър лъжец не са нужни и доказателства, за да повярват на думите ти, просто трябва да изглеждаш достатъчно убедителен. Защото лично аз познавам не малко хора, които не умеят да бъдат убедителни, шикалкавят, мънкат дори когато казват истината , и никой не им обръща внимание, думите им звучат празно и нелепо. Каква полза тогава от такива думи? Това са думи, хвърлени на вятъра.
Още като ученик успявах да излъжа всички, че съм точно това кротко и ученолюбиво дете, което толкова им се щеше да бъда. Изряден ученик, който не мисли за друго, освен за отличния си успех и доброто си поведение. А дали натрупвам необходимите според тях знания в този случай просто оставаше на заден план, при положение, че открито демонстрирах интерес и внимание.
Разбира се, идват моменти, когато трябва на практика да покажеш знания върху усвоеното, и най-напред това са изпитите. Но до това време вече се бях усъвършенствал достатъчно, за да мога с минимални усилия да създам впечатлението, че съм прекарал часове наред в задълбочено изучаване на материала. Няколкото бегли погледа върху материала, съчетани с убедително поднасяне на малко информация по зададената тема, и най-вече твърдо изградените добри впечатления относно светлата ми личност на примерен ученик, а по-късно и студент, правеха чудеса. Именно добрата ми диплома и отличните препоръки на уважаващите ме преподаватели дадоха добро начало и на кариерата ми. Започнах работа в рекламния отдел на голяма фирма.
Беше добър старт, и аз бях изключително доволен от себе си, защото бях постигнал всичко сам, благодарение на собствените си умения. Но бях наясно, че те могат да ме изведат много по-далеч, до върховете на обществото. За целта имах нужда от подкрепата на будни и влиятелни хора, и видях такива в лицето на млада красива жена и по-точно на нейните родители с утвърдени завидни позиции в обществото.
Отношенията ми с жените винаги са били перфектни – всяка получаваше от мен точно това, от което се нуждае, за да се чувства единствената и най-любимата, и съответно аз на свой ред да получа каквото желая. А то до момента винаги се е свеждало до чистото и неподправено сексуално удоволствие, нещо, което винаги ме е задоволявало напълно. Мен – да, но жените, тези странни създания, или поне повечето от тях, толкова обичат да си играят на любов. Имам достатъчно теоретични познания за любовта, бяха ми необходими за всички тези красиви думи, в които обличах лъжите си. И именно благодарение на тези си познания отрано бях наясно, че това чувство може да ми донесе повече вреда, отколкото някаква полза – то прави човек неадекватен – размътва мозъка, притъпява сетивата. Елементаризира човешките желания до потребността да се общува интимно и пълноценно само с един-единствен партньор, който обсебва цялото ти внимание.
Това е твърде далеч от моята рационална същност на добър аналитик и играч, така че дори мисълта за подобна ситуация, в която да съм така обвързан емоционално с някого, че да споделям искрени мисли и чувства, е направо абсурдна. Достатъчно съм наясно с тези неща, за да знам, че за създаването на една успешна връзка не е необходимо нищо повече от създаването на илюзията, че е такава, а в това нямам равен на себе си.
Беше истински вълнуващо предизвикателство, защото въпросната млада дама, освен щастлива дъщеря на заможни и влиятелни родители, беше и истинска красавица, което значи – твърде много ухажвана.
Не можех да се сравнявам с всички онези изтупани красавци, които се навъртаха край нея с лъскавите си коли и лъскавия си начин на живот. Но те нямаха моите брилянтни умения.
Аз не просто успях да й поднеса най-красивата лъжа за любовта, в която някога е живяла, но и да я накарам сама да стане част от нея, по нейно собствено желание. Превърнах изкуството си на изкусен лъжец в опиат за нея, в дрога, без която тя не можеше да живее повече. Беше истински щастлива да се ожени за мен само месец по-късно. Както и предполагах, скоро станах рекламен директор, а малко след това и завеждащ отдел маркетинг и реклама на няколко агенции в страната и извън нея. Тъст ми много бързо оцени факта, че имам необходимите качества и за политическа кариера, и сега двамата с него работим успешно в тази посока.
Един хубав ден реших да мина през парка – отдавна не го бях правил, нали имах шофьор и лимузина, изобщо не ми се налагаше да ходя пеш. Беше слънчево и приятно, наоколо тичаха деца, млади майки бъбреха по пейките, разхождаха се влюбени двойки. Една такава двойка вървеше точно пред мен, не бяха много млади, но бяха така погълнати един от друг, изглеждаха толкова щастливи, че за първи път изпитах известна несигурност, и се замислих.
Толкова много бях постигнал в живота си, давайки на хората това, което им е нужно. Можех да направя така, че слабият да се почувства силен, несигурния – уверен, сгрешилият – прав, когато това ще е от полза. Моделирах чувствата им умело и имах тяхното уважение и подкрепа. Имах и любовта и пълната преданост на тази прекрасна жена, с която споделях живота си.
Но изведнъж проумях, че при цялото си умение единствено себе си не бях успял да излъжа че съм щастлив.
Може би имам време – нали човек цял живот се учи. С уменията, които имам, сигурен съм, един ден ще успея.

това е най-големият нещастник,
когото познавам...

може би...някой ден ще го направи,но колко ли ще трае тази лъжа?поздрави!!:))))))))

Дали ще може някога да открие истинското щастие?!

Просто е един много, много тъжен човек...
;)
Поздрав! :)))

Знам ли, ако е толкова голям майстор в "изкуството" си може би задълго! :)))
Усмихнат ден! :)))

Знам ли. А все пак може да успее да се излъже, че го е открил, това сигурно ще му е достатъчно!
Поздрави! :)))

преди минути публиковах пост в който се питах ..дали щастието градено върху лъжа е способно да обърне света и да се превърне в истинско ,бесмъртно..браво Хрис...харесвам това ,което публикуваш и го чета с удоволствие....

Не може да се излъже. Той прави разлика между истината и лъжата, не вярва в лъжите си като голяма част от мошениците. Той всъщност си е печален човек, опитва се да "редактира" истината, да й "направи пластична операция", да я пресъздаде различна и удобна, такава каквато е според желанията, но разбира се не може защото е с ясното съзнание, че това не е истината. За разлика да речем от заблудените, фанатично вярващите в себе си или засегнатите от някои видове психични заболявания. Благото което вижда в лъжата е недостъпно единствено за него, защото той я осъзнава като лъжа.

Знаеш ли, струва ми се, че се получава прекрасен цикъл: "Тарикатът", "Хазартната личност", този...
"Особени характери" или нещо подобно:)))
Изповедите им.

:)

Мисля, че е време да те попрочета по-сериозно! ;)
Поздрав от мен и много усмивки! :)))

Но когато лъжата е станала за някого начин на живот, религия, неговото аз, тогава, мисля си, и това е възможно. Нали счита, че тя прави и него, и другите по-щастливи...до един момент, когато нещо обикновено и прекрасно като влюбена двойка не разклаща твърдите му позиции.

Да, и аз мисля, че се получава интересен цикъл. Дано успея да го реализирам. :)))

Шансът на героя ти идва от това, че все пак е осъзнал липсата си на щастие... в същото време това е и трагедията му... Прекраен замисъл!

имат един огромен недостатък, Хриси, трябва да ги помниш. Защото, ако не ги помниш, много бързо те хващат. И за нула време се сливаш с централния персонаж в приказката за лъжливото овчарче... Така че разсеяните хора като мене, щем-не щем сме честни... ;)))

Радвам се, че го оценяваш! ;)
:)))

Пфу, и като мен! :)))))

... Жестоко е, когато човек лъже себе си.