Никога не съм гледала сериозно на интернет връзките.
Вярно, контактна съм, обичам да общувам, да се забавлявам и флиртувам, а скайпа дава добри възможности за това, без да е необходимо непременно да се обвързваш със срещи. Нямам нужда от странични връзки, защото от години живея с приятеля си и въпреки, че никога не сме говорили за брак, се чувствам сериозно обвързана. А освен това знам колко е ревнив, и то без да съм му давала никакви поводи за това – просто темперамента му е такъв, а и нали това означава, че държи на мен. Знам, че го прави от обич и не мога да му се сърдя, макар че ме откъсна от приятелките ми, които, макар и омъжени, си имат своите забавления.
Понякога много ми липсва обикновеното, приятелско общуване с някой, с когото да споделям и на когото да се доверявам, разговорите с колежките на са ми достатъчни. Може би затова ми е интересно да откривам виртуални приятели.
В случая ме откри той. Както обикновено, отначало се поколебах дали да приема разговора, но все пак го направих. И от тази минута нататък никога не съжалих за това.
Има хора, с които сякаш сте настроени на една вълна, и се чувствате така, сякаш винаги сте били заедно. Не ми трябваше много време за да установя, че аз и той сме от тях. Бяхме почти на една възраст, имахме сходни интереси, умееше да ме разсмива и да ме кара да забравям проблемите си. Разговорите с него бяха разтоварващи и забавни, сподели ми и някои неща за себе си. В момента нямал сериозна връзка, преди време се разделил с приятелката си.
„Но мисля, че съм влюбен” – прочетох, и въздъхнах. Явно и той щеше да прави опити да ме сваля, както повечето скайп познати. Е, изглежда не може да мине без това, но поне ще му покажа ясно, че няма защо да си прави труда, ще му кажа, че аз пък имам сериозна връзка отдавна. Ще е жалко да го загубя като приятел, ако просто си търси авантюра, но ако няма друг избор...
„ В кого си влюбен?”- написах.
„Много е глупаво, знам, и ти сигурно ще ме сметнеш за голям идиот.”
„Защо?”
„Защото дори не съм разговарял с нея.”
Изпратих едно смеещо се емотиконче.
„Това наистина е интересно! И защо не си?”
„Живее с някакъв тип, не знам дори дали не са женени...”
„Хм, изглежда не знаеш много за нея”
„Да, въпреки че често я виждам”
„Колежка?”
„Не, съседка.”
„Виж ти! Можеш поне да я заговориш по съседски, какво толкова.”
„Само здравей – здрасти, нищо повече. Този нейният изглежда голям особняк, не искам да й създавам неприятности.”
„Може би я ревнува” написах, и се замислих за приятеля ми. Е, той определено ме ревнуваше, и наистина се цупеше, дори когато само поздравявах по-млади съседи или познати. Веднъж ми беше вдигнал страхотен скандал само защото се заприказвахме с момчето, което продаваше вестници в будката на ъгъла.
„Странно ми е какво намира в него, толкова е нежна и мила, а той е абсолютен грубиянин. Понякога го чувам как й крещи, ужасен тип.”
„Е, коя ли двойка няма такива моменти” – написах. При нас например все повече зачестяваха. Напоследък се прибираше късно, казваше, че поразпускал с приятелите, и ако само му намекнех дали няма да е добре да поразпускаме заедно, ставаше груб и невъздържан. Всеки мъж си има право на лично пространство, сопна ми се, и що за мъж ще е, ако е само до полата на жена си.
„Може би не е чак толкова лош човек” – написах с чувството, че търся оправдание за моя приятел – „Възможно е просто да е по-емоционален и експресивен тип.”
„Не разбирам как го понася такъв, наистина. Не вярвам да е щастлива с такъв като него.”
„ Може би го обича”
„Бих се учудил.”
Този разговор ме накара да се замисля дълбоко. За първи път от много време насам. Какво ставаше с нашия живот, къде отиде нежността, доверието, споделянето. Имахме ли нужда изобщо един от друг, или съжителството ни беше просто навик, с който бяхме свикнали и се залъгвахме, че това е всичко от което се нуждаем. Толкова отдавна не бяхме разговаряли за нас, за бъдещето ни, за общия живот, който уж градяхме, просто се носехме по течението.
Дълго подреждах в мислите си думите, които да му кажа, не исках да звуча претенциозно и объркано. Знаех колко е избухлив и дори малко се страхувах от неговата реакция. Особено напоследък – едва сега, след разговора с този непознат по скайпа, си дадох сметка колко сме се отчуждили, и затова очаквам разговора с него повече със страх, отколкото с надежда. Но едно ми беше ясно – повече не можех да тая всичко в себе си.
Разговорът се оказа много различен от всичко, което очаквах – той сякаш изпита облекчение.
- Права си, всъщност отдавна трябваше да поговорим – каза ми – Ясно е, че всеки от нас си има свой живот, и наистина е по-добре да се разделим.
- Свой живот ли? – отвърнах с горчивина – Ти може би имаш, но аз отдавна нямам, откъснах се от всички, защото ти искаше това, а аз те обичах. Но после започна да се отдалечаваш все повече от мен, и не знаех как да намеря отново пътя към сърцето ти. Ти не ми позволи.
Той замълча, после едва промълви „Така е по-добре” и на другия ден си отиде. След време разбрах, че от месеци имал връзка с някаква жена и се готвел да замине с нея в чужбина. Не можах да си обясня защо не ми беше казал, щяхме да си спестим толкова неща. Но вече нямаше значение.
Откакто останах сама прекарвах още повече време с виртуалния си приятел, бях започнала да се виждам и с приятелите си, но с него беше невероятно удоволствие да се общува, чувствах се свободна и неангажирана.
Един ден ми написа:
„Чудя се дали вече не е време да поговоря с нея”
„Отдавна трябваше” – написах му аз, като си мислех как понякога сами объркваме живота си защото ни е страх открито да говорим за чувствата си.
„Напоследък я виждам по-често сама, много се вълнувам, дали няма да ме помисли за луд ако просто така й се изтърся и й призная, че съм влюбен в нея”
Стана ми смешно, но и толкова мило, мислех, че такива неща се случват само по филмите.
„Непременно го направи, още днес” – написах му – „Вземи и една роза, няма жена, която да остане равнодушна към такъв жест. Дори и да не е влюбена в теб. А после искам да ми разкажеш, с подробности!" И изпратих намигащо личице.
„Да, чудесна идея! Ще го направя!”
Е, сигурно вече сте се досетили, макар че аз се изненадах. Много. Когато по-късно някой позвъни и отворих, видях съседа, от долния етаж. И държеше роза, за мен.

Напълно възможни съвременни свалки!

Весел и усмихнат ден!

наблюдателен съсед... ;)

Браво на съседа :)
Хм, а избухливите и ревнивите...да се затвори сам в стаята и да си избухва колкото си иска :) Продължавам да се чудя как жените могат да се съобразяват с подобни неща. Такива отношения никога не завършват щастливо, а най-често точно така, както си го описала.
Поздрав!

поздравявам те за написаното...усмихнат ден:))

Усмих и от мен!
Какви свалки, това си е жива любов, мен ако питаш! ;)
:)))

...влюбен съсед...
:)))

Уф, жените сме толкова странни създания, не мислиш ли? Ако имаш някакви съмнения относно това - питай мъжете! :))))))

Благодаря ти, слънчице!
Много усмихнат да е и твоят ден! :)))

...пак уцели в десятката....браво....

Видя ли?
Много съм точна! ;)
Поздрави, приятелче! :)))

:)

А от мен - :)))

отрано се досетих, какъв ще бъде краят на разказа, Хриси! Ако беше хумористичен, щеше да ми напомни за О' Хенри... ;)))

Ти разби всичките ми илюзии за неочакваност! :)))))))
Шегувам се, разбира се. Всъщност на мен също ми напомня на О' Хенри, въпреки че точно тук не съм проявила финото си чувство за хумор. :)))))
Благодаря ти, че си направи труда да прочетеш и това, Краси! :)))

но живота в бетонните замъци може да бъде доста по-печален. Преди години, докато още издържах да се прибирам в едни такъв зандан, със съседката се запознах минути преди да умре. Изпаднала в криза, дъщеря й се сетила, че имам кола и дойде да ме помоли да я закарам до болницата. Закарах я и малко след това разбрах, че е починала. Стана ми чоглаво, въпреки че не я познавах. А ни деляха само 10 сантиметра бетон...

Хриси?! За мен беше удоволствие и продължава да е. Макар и да съм лишен от финото ти чувство за хумор, все пак долавям някакво друго чувство в твоя разказ... А ти? ;))))))

Че краят ще е точно такъв. :P
Готино. :)

не ми остава да ... поднеса едни жълти рози на една съседка... Виртуално да ги поднеса, че е на по-източния етаж :))) А съм ги приготвил от месец насам...

Хубав ден. С усмивки :)

Да, за съжаление не всички съседски истории са с добър финал, живота ни поднася какво ли не.

В моите разкази направо гъмжи от чувства. То за всеки, който хвърли дори бегъл поглед е ясно какви.
;)))

Супер!
Другия път връзваме бас, че няма да познаеш, става ли? ;)))))

Ах, тази твоя съседка ще повехне повече от розите, докато си ги чака! :))))))
Поздрави, трудолюбиво момче! :)))

И аз искам такъв съсед....:)

Красиво :) И както винаги караш хората да се усмихват. Благодаря ти!

Веднага ще ти доставя един, искаш ли? ;)
:))))))

А ти караш мен да се усмихвам, и ти благодаря за това! :)))

замислих се над своя живот след прочетеното и....
странно-намерих много съвпадения.
Поздравления за стила!

Охо, много интересно!
И дано това е за добро. ;)
:)))

Според мен това се казва съдба. Поздравления и желая да сте щасливи заедно !

Мерси от името на героинята ми.;)))
Тя със сигурност е голяма щастливка! :)))

Да, искам...пращай го :) да оставя ли скайп име?

Няма нужда, само се ослушвай от време на време, той лично ще ти позвъни на вратата. С роза. За теб. ;)
:)))

Ех, де тоя късмет...но благодаря за пожеланията!

Ей, я дай малко повече вяра! Е,на, и на мен едни жълти рози от кога са ми обещани, не съм ги получила все още, но...не спирам да си ги чакам, и абсолютно съм убедена, че ще си ги получа! Иначе ще се наложи сама да отида да си ги взема, и тежко му и горко тогава... ;)))
:))))

Много свежо , поисках тая емоция за себе си докато дочитах историята ти .

Мога да те разбера, емоцията си е супер! ;)))
Вече събирам поръчки за доставка на подобни съседи по домовете! :))))))

:))))))))))

Разбира се, с удоволствие! ;)))
А предпочитания за цвят на очите, косата, ръст и тегло? Или други? :))))))

аз имам съсед, който е влюбен в мен от четвърт век и когато го видя просто ми причернява, защото аз така и не можах да се влюбя в него...Дано при твоята героиня да е различно

Мдааа...сериозно се замислям дали да не му дръпна едно продължение на този разказ. Да видим как ще се развият нещата, и на мен ми е интересно. ;)
:)))

че разказът ти не е завършен. Стигнала си сякаш до завръзката и си оставила края за нас.А към какво всъщност се стремими ние, човеците, повече - да обичаме или да бъдем обичани?

Ние, човеците, ако не можем да изпитваме любов, и цялата вселена да ни обича, каква полза?
Аз просто обичам. И на околните май не им остава друга възможност, освен да ми отвърнат със същото. ;)

да е с голямо сърце! :)

Ех, знаеш ти какво да поискаш! Ще се постарая в тази посока. :)))