- Хайде, де, позволи ми най-после да покажа на света какво криеш под тази маскировка!
Мразех, когато ми говори така. Приятелки сме от деца, но сме съвършено различни, без това ни най-малко да наруши силната връзка помежду ни. Тя и досега си остава най-красивото момиче, което някога съм виждала, и то при положение, че медиите ни заливат с купища рекламни хубавици. Направо е ослепителна – изваяна е като уникално произведение на изкуството, до най-малката подробност.
И сякаш външността й не беше достатъчна, за да получи всичко, което си поиска само с едно потрепване на миглите, ами отрано беше изучила всички тънкости на съблазняването и умееше безпогрешно да ги прилага в своя полза.
Аз бях точно обратното – дълго време изобщо не осъзнавах факта, че съм момиче – предпочитах момчешките компании и забавления, вечно бях насинена и с лепенки от поредното участие в някаква момчешка свада, защото бях много буйна и избухлива. Кой ли изобщо би поканил на среща дивачка като мен, която през живота си не беше докосвала грим и червило и се мъкнеше облечена в огромни спортни тениски и дънки?
Обаче пък в същото време бях голяма умница – пълна отличничка, и то без да си давам много-много зор. Приятелката ми ме боготвореше заради това, а тези, които боготворяха нея, бяха респектирани от мен и ме уважаваха.
Бях напълно доволна от това, което съм, без нито за миг да си правя илюзии, че имам някакъв шанс за сериозна връзка с момче, пък и нямах особен интерес към подобно нещо. Макар че...ако трябва да бъда честна поне към себе си, имаше едно момче, което...ами да речем, не бих имала нищо поне да забележи, че съм момиче, например. Но не бях, искам да кажа, дори и на себе си не можех да призная такова нещо, защото се боях, че това ще ме извади от равновесие. Бях убедена, че никой не би погледнал на мен по този начин при наличието на такава красавица като приятелката ми.
Тя обаче не преставаше да ме тормози с упоритите си опити да изкара на преден план моята женственост, сякаш тя изобщо можеше да направи някому впечатление.
- Много ти се моля – отегчено й отвърнах – да зарежеш тези мераци и да се заемеш с нещо по-сериозно. Като например да хвърлиш едно око на тази задача, за да не стане пак като на теста миналата година.
Това за теста беше голям дразнител за нея – миналата година я бяха скъсали, защото дори не успя да препише вярно от мен, макар да и предоставих чудесна възможност за това. От тогава не пропусках да я подразня с това в моменти когато се самозабравяше и почваше да ми лази по нервите.
- Стига вече с тоя тест, де, писна ми! – както всеки път се наежи тя и метна четката си за коса по мен – Ясно е, че математиката просто не е моята материя, какво толкова!
- Аха – изхилих се доволно – знам я аз твоята материя – сатен и коприна.
Имах предвид смешната й страст към глупави копринени нощнички, към сатенено бельо, представляващо просто две-три едва видими с просто око лентички, и всякакви такива безсмислени финтифлюшки, за чието съществуване аз нямаше и да подозирам, ако не беше тя.
Тя обаче този път не продължи да се цупи и фучи както обикновено, а дойде и ме гушна. Започнах да подозирам че има нещо гнило в тая работа.
- Миличка – с подмазвачески тон започна – дай сега да оставим задачите настрана. Имам такава изненада за теб, че ще припаднеш!
- Изненада ли? – подозрително я погледнах.
- Да, да, да – тя изтанцува нещо средно между ръченица и валс и се тръшна на леглото до мен – Някой страшно си пада по теб!
- Глупости! – остро казах и сърцето ми пропусна няколко удара. Ами ако...
Тя каза точно неговото име, а аз се почувствах изплашена до смърт. Тя ме гледаше учудено, явно не очакваше такава реакция. Е, и аз не я очаквах от себе си.
- Лошо ли ти е, какво стана? – засуети се – Пребледня като...
- Нищо ми няма – поех си дъх. – Откъде ти хрумна, че си пада по мен?
- Нали знаеш, че с приятеля му сме си близки? – намигна ми – Той ми подхвърли. Много искал да разбере ще бъдеш ли с мен довечера на купона.
Той да пита за мен! Боже, ами сега?!
- Ти...нещо ме поднасяш май – изгледах я изпитателно. – Нещо сте намислили с приятеля му, така ли?
Тя ме изгледа много сериозно и после каза тихо:
- Боже, ама и ти го харесваш, нали? – седна до мен и ме прегърна – На мен можеш да споделиш всичко, знаеш го.
- Няма кой знае какво за споделяне – въздъхнах – просто е по-поносим от останалите...това е.
- Знаех си! – рипна тя като ощипана – Това е най-голямото признание, което някога си правила! Влюбена си!
И още преди да мога да реагирам, се развихри като същинска вихрушка около мен.
- Само почакай! Така ще те наглася, че няма да можеш да се познаеш!
Изобщо не обърна внимание на протестите ми този път.
- Виж какво, остави ме да го направя, поне сега ме остави! Ако не ти хареса винаги можеш всичко да развалиш! Но... – тя ме погледна сериозно, та чак мъдро – бъди сигурна, че всеки ще оцени усилията, които си положила заради него.
- Но аз не мисля, че това е толкова важно...
- Всичко е важно! – отсече тя – Виж ме мен! И без капка грим съм си хубава, нали? Обаче...друго си е един мъж да забележи, че си се нагласила за него, това е истинско предизвикателство!
- Ама на мен...
- Напротив! – прекъсна ме рязко тя – Много добре ще ти стои грим. Но не е само това. Имаш нужда от истински урок по съблазняване!
И се започна. Ето това беше нейната материя всъщност, тук беше ненадмината. Докато ме гримираше, обличаше и оправяше косата ми не спираше да ми дава мъдри съвети по този въпрос.
- Не се дръж като дърво – бърбореше без да млъкне – а когато те покани на танц му се усмихни и веднага върви!
- Как пък не! Изобщо не мога да танцувам.
- Това ти казвам – търпеливо повтори – Просто се остави в ръцете му. Не е нужно да правиш кой знае какво.
После ми наговори още цял куп неща за това как да седя, да говоря, да държа ръцете си, какво да правя с миглите си, с устните си...
- Престани, моля те! – не издържах. – Мисля, че не мога да поема повече от тази материя наведнъж!
Тя се засмя:
- И половината от това да направиш, пак е нещо! –после ме завъртя пред огледалото – Какво ще кажеш?
- Това не съм аз – ахнах .
Тя се разкикоти:
- Нали ти казах! Прекрасна си!
- Ама... – докоснах лицето си, устните, господи, очите ми изглеждаха два пъти по-големи.
- Не пипай! – скастри ме тя – Запомни, че трябва да пазиш грима си! Никакво търкане на очите, близане на устните, триене на носа! И не си пипай постоянно косата! Ще развалиш прическата!
- Нека поне си остана с дънките...- примолих се плахо. Вече се чувствах адски несигурна.
- Как не! – беше непреклонна тя обаче – Ще развалиш целия ефект!
И ме курдиса с една пола която едва покриваше бедрата ми и полупрозрачна блуза. Не мога да отрека – колкото и странно да изглеждах в не привикналите си с новата ми външност очи, ефекта беше зашеметителен. Дори формата на лицето ми с новата прическа изглеждаше съвсем различна – много по-нежна и деликатна. Би могло да се каже, че тя беше извадила на бял свят едно мое съвсем ново и женствено „аз”, което изобщо не подозирах, че съществува. Виж ти, помислих си, ами че аз съм била направо хубава, а досега изобщо не съм го и подозирала! И сега той наистина ще бъде очарован, бях сигурна!
Неочаквано за мен толкова се развълнувах, че очите ми плувнаха в сълзи и се изплаших, че ще разваля целият й труд. Тя не можеше да ми се нарадва, не спираше да ми се възхищава и така в приповдигнато настроение и почти не на себе си от вълнение отидохме на въпросния купон.
Той беше вече в разгара си, народа танцуваше, пиеше, и се забавляваше както намери за добре. Беше пълно с познати лица, но мен ме интересуваше само неговото. Живеех за мига, в който ще ме погледне и ще видя възхищението в погледа му. Говореше с някакво момче, когато ни зърна и се втурна към нас, а на мен сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение.
- Здравей – притеснено каза той на приятелката ми, като ми хвърли един съвсем бегъл и незаинтересован поглед – А тя къде е? Няма ли да дойде?

ако някой може да ги разбере...какво изобщо искат..., моля ви, нека ми каже?
А съблазняването,...то си е истинско изкуство не само за жените,... и мъжете го могат - някои поне!

Пнякога в желанието да се харесаме, изневеряваме на себе си.
Весела неделя!

Някои умеят не само да търсят, но и да ценят и намират истинското, естественото, негримираното...Същността.
Поздрав, Юли, хубав ден! :)))

Така е - търсения ефект понякога се оказва изненадващ! :))))
Весел ден и на теб! :)))

Прекрасен е- :) Чета и други твои разкази и можеш да ме впишеш към фен-клуба си.:))))))
Бе седни и ги издай накрая тези разкази де

Седнала съм вече. ;)))
Абе ти да не си мислиш, че е много лесна тая работа?! Чакай да завъдя още фенове, и само гледай кво става тогава!!! :))))))))

веки мога и входна такса да събирам от феновете ти.
Така, че не се оправдавай :))) всъщност може ли.....таковънка, да отделям от таксата процентче?

Айде първо да те ангажирам със сложния процес по организацията на милионите ми(хихихи) фенове, пък после да уточним финансовите въпроси. А?

"Насила хубост не става...", а впоследствие, прибавя: "..., но пък насила окепазяване става!" ;)))
Точно така е постъпила и героинята ти, Хриси! ;)

ако само феновете са проблема,нямай грижа.много сме силни сме:))))и сме твои омагьосани от теб:))

Сега по темата-
Имам да кажа само едно -
"Кажи му мъж,
и не го обиждай повече"
Останалото е ...
изкуство....

Хубва разказ.
При все, че понякога точно едни дънки и размъкната тениска приличат на определен тип жена.Даже е готино.В момента се сещам за Мала Родригез от клипа на "Втора цедка".

Хубав финал.
Как да кажа... прекаленото цапотене.... Изглежда по-скоро забавно.
Стига и една епилация, жената да си е "ихууу"!

пишеш невероятно увлекателно!
а края на разказа направо ме разби :) не очаквах такова развитие, но като се замисля е напълно подходящо:)
продължавай да пишеш и да ни радваш! :)

Ми...любоФ, кво да се прави...;)))
Абе ти като един вечно влюбен поет знаеш най-добре, аз ли да ти обяснявам! :)))))

О, слънчо, така ме зарадва, само ако знаеш!
Готви се, по някое време лично ще ти се доставя! ;)))

Ей, papadok май няма да остане без работа като гледам :))))))
Благодаря ти, прегръдки! :)))

Ти си истински ценител, доколкото разбирам! ;)
Поздравления! :)))

Няма нищо по-важно от истинското аз. И все някой го оценява, рано или късно!
Макар че ...абе друго си е да се понакиприш малко (найш как ми отива на мен!) :)))))))))

Пиша, та пушек се вдига! Направо съм зарязала всичко останало, честно!
Горкото ми пиано...
Благодаря ти :)))

То, не, че не ми се е случвало да не си позная гаджето, при това и на снимки, които съм виждал вече :D За наживо да не говорим, началото винаги е тежко :D

Той процесът не е сложен- кво толкова- една обява в блога ти и една касичка/банкова сметка на мое име:)))
за таксата:)))) Шегувам се за банковата сметка. Не за друго, но друго си е кеш ;)))

Виж сега, за гаджето не знам, но какво ще кажеш за съпруг, който обърква случайно жена си с друга? И после обяснява, че много съм приличала на нея...айде, де, точно аз с моята единственост и уникалност... :)))))))))

Нали знаеш как не преставам да се учудвам на рационалното ти мислене!
Ето защо те назначавам за мой главен мениджър. А, ама ти и заплата ли ще искаш? ;))))))

Човек не трябва да губи своята идентичност, пък билото и в името на любовта.Но пак излиза вярна и приказката- мъжете никога незнаят какво искат.
Поздрав и лек ден и ме включи и мен към феновете ти . Чета разказите ти на един дъх :)

Е, на някои току им просветне от време на време...Но по принцип са в пълно затъмнение :))))))))

Много ме радваш, благодаря ти! :)))

от разказите запленен!:))
С нетърпение очаквам следващият!
Поздрави!:))

О, утрешният е доста забавен. Поне аз много се забавлявах, докато го пишех! :))))))
Благодаря, забелязвам те аз как не ме забравяш! ;))))

Както винаги-страхотен разказ.
Момичето е харесано такова,каквото е-непросредствена,естествена,без глупави "женски"трикове.По-скоро ще уплаши момчето с излишния грим.Всъщност,зависи от мъжа какво харесва.Аз пък съм на принципа-който иска ме харесва,да ме харесва такава,каквато съм.И...харесват ме точно типа мъже,които харесвам...Така,че нищо в природата не е случайно.

"Така,че нищо в природата не е случайно." -
колко точно казано! :)))

Много ми хареса:)

:)))
Благодаря! :)))

Има една песен , там се пее - " Бъди такъв , какъвто си "
Знаеш я , нали .

hahaah toq razkaz naistina e golqm urok... :)
aaa btw tiii dava6 liii dopulnitelni 4astni uroci ;) samo4eee ot sega da se razberem! za ni6to na sveta nqma da ti dam da me grimira6!!!!!!!!!!!!! :)
e vse pak ako dovede6 prqtelkata sii... moje i da se zamislq :P

О-ооо, бъди какъвто си!

Знам я, разбира се! ;)))

Брей, докато те разчета си изкълчих очите! Що не пишеш като хората? :)))

Но все пак си направих този непосилен труд, за да ти отговоря - не, аз лично не давам точно такива частни уроци. Виж, за друго ако питаш - може. ;)))

А ти много ме разсмя , изкълчила си си очите .

Миииииииииии щото не съм човек :РРР
:)
ъъъуооооооооооооооаааА :) ти си ми любимия блогърски герой ;)
аз заа всичко питам ;)))))))))))
щото съм преди всичко любопитно пионерче ;Р

:)))
Важното е майтап да става и купона да тече! ;)))

Мерси. Много съм вчепатлена от тези звуци дето ги издаваш. :)))))
Андроид ли си или просто си извънземно? ;)))

"Дианабадски ЧУБАНИН" ;)))
твааа една специална органична форма на жовот... коятоо вирее само на 1 място близо до студентски град :Р
Издават готини звуци и се хранят с банички(с капачки;)
ако искаш може някои път да ти покажа един изключително характерен индивид от тази порода :) нооо само при условие че доведеш и прятелката си от разказа ;)
:Р

Ставаш наистина много настойчив. Коя приятелка визираш по-точно? Красавицата ли? Тя точно сега е заета с една друга форма на живот...от тия дето не се хранят с банички, а пестят и си купуват малки дворци на Ривиерата. Примерно. ;)))

Евала на приятелката ти ! Всеки познава по една такава, но пак щом момчето не те е познало . . . ! ; ) А съблазняването - това или го можеш или не, колкото и да се учиш. ; )

A, учи се, учи се...
Да знаеш какви номера знам! ;))))

Айде де, върви ги разбери мъжете! :)))))

Всъщност май си я е харесвал в натурално състояние...;)))

кеф, че не се гримираш като си пишеш разказите... имаше да питат хората "Къде е христам?" ... :)

Да не намекваш, че ми трябва камуфлаж???!!!

Виж сега, на тая възраст само с грим няма да се оправят нещата. Но мисля, че ми е още рано за пластични корекции... ;)))))

hmmmm znaeh si 4e trqbva da spra bani4kite... :P

Определено!!!
И само гледай кво става! ;)))

че си хич (и добре) без грим (не казах гола ;)))) )

Е, сега...(изчервяване)...без дрехи съм дори по-добре от без грим...(дали пак да не пробвам да се поизчервя, май ми отива...) ;)))

hahaha :)))))))))
aaaa btw kvo stava s taq prqtelka deto pravi kompromis s bani4kite ;)
:P

Не с баничките. С липсата на такива...:)))))

да напишеш следващия си разказ...без дрехи :)

ние ще се досетиме, че си била розова през цялото време ;)

Младост, не друго :)

Може...ама няма да ви кажа, че ще го приемете много лично! :)))))

няма да е интересно.

Напомня ми за оня виц:

Един пич много харесвал Клаудия Шифър. По цял ден и цяла нощ само си мислел, как ще правят любов. Едни мечти, едни сънища -тя и той, и чукане. Много му се искало.
Не щеш ли, един ден гледа на улицата Клаудия. Шифър! Нашия човек право при нея и и вика:
- Бе, Клаудия искам да ти кажа нещо. Страшно ме кефиш и искам да те чукам.
Клаудия Шифър го поразгледала така малко отгоре до долу и му рекла:
- Бе и ти си сладур, и ти ме кефиш. Айде добре съгласна съм, чукай ме. Обаче трябва да обещаеш да не казваш на никого, понеже да не тръгнат приказки. Светска личност съм и ме е страх.
Пък пича тогава казал:
- Аааа, щом е така не ща! - и си тръгнал

Ми да - пич на място!!! :)))

Хех, но никой не мое се сравни с родениети майстори. Имам приятел който е много невзрачен като външност, но само след 5 минути разговор може да завърже всяко момиче на стола до себе си за цяла вечер. И наистина разказа е готин : )

Ама хич не си за завиждане с тоя приятел да ти кажа! :)))))
Благодаря ти :)

Благодаря, Дани!
Поздрав и от мен! :)))

Е нали в разказа мацките са две... ти от къде знаеш, че другата не обича банички ;)
:Р

Повтаряй след мен - аз не обичам банички!

Бе ти знаеш ли колко са вредни те всъщност? Брашно, мазнини...за холестерол не си ли чувал, а? :))))))

ааа... учителката де е?

Тук съъъм! :))))))))

E, а прелъсти ме де :))))

maaaaaa ni mogaaaa... saaa tolkova sa vkusniii :)
;P

Ако все още не се чувствате прелъстени, грешката е във вашия телевизор... ;)))

Вкусни, вкусни, ама додето се усетиш...и се оказваш женен, с две-три деца и дебела съпруга по пенюар и с ролки! :)))))))))

hahaha :)
maliiiiiiiiiii kva bila rabotata... a az se 4udeh kude bil klu4a ot palatkata... miiiiiiii ako mina na buter bani4ki ;)
dali 6te uspeq da izklin4a nqkak si :P

Сакън, да не си посмял!!!
Там има и набухватели - спукана ти е работата!!! :)))))

hahah :)
mai osven po sublaznqvane 6te mi trqbvat i uroci po hranene ;)
6a gi spukam ti az tiq nabuhvateli :P

Ако щеш вярвай имам и такъв разказ - "Здравословен начин на живот". Адски се забавлявах докато го писах! ;)))

hahaha :) ti si ne4ovek :P
zaduljitelno 6te go pro4eta!
aaaa ti polzva6 li nqkakvi bilki za da se vduhnovqva6 :))