Тя направи пореден опит да се свърже с него, но за кой ли път чу: „Абоната е извън линия, или е изключен”.
Типично, помисли с горчивина. Точно когато беше с по три пълни с продукти торби в ръцете, него никакъв го няма. И дамската й чанта беше двойно по-тежка, защото беше пъхнала сутринта повредения сешоар, да го остави за ремонт, но така се улиса в пазаруване, че техника си беше тръгнал. Другите жени поне за такава дребна поправка можеха да разчитат на мъжете си, а нейният имаше две леви ръце. Пък и все в джобовете ги държеше, освен ако не играеше карти в кварталното кръчме, разбира се.
Поне в почивните дни можеше да й помогне за някоя и друга къщна работа, ама къде ти. Спи до късно, после с вестника пред телевизора, обяд и пак сън – следобеден, много му бил полезен, отпускал го.
Ама аз съм си виновна, мислеше ядосано докато катереше шестте етажа с разхлопано сърце на кратки почивки. Като съм спала, когато съм се женила, що да не спи сега той?
Като нищо е задрямал пред телевизора и си е изключил джиесема да не го безпокоят. Най-вече тя – собствената му съпруга да не го безпокои, защото коя е тя да нарушава свещения му сън с такива тривиални занимания като мъкнене на пазарски чанти, примерно.
Обаче явно нямаше никой, усети още щом отключи – не се стелеше цигарен дим, лампите в коридора не бяха оставени светнати и телевизора не работеше. Примъкна торбите до хладилника и тогава видя закрепената с магнитче бележка.
„Скъпа, пиша ти това, защото не издържам повече. Наистина положих усилия да ти бъда верен другар и съпруг, но не мисля, че се справям добре. Всяко мое действие предизвиква остро противодействие от твоя страна, и това може да е съвсем по законите на физиката, но не и според брачните закони. От години се чувствам отритнат и самотен. Ти не знаеш какво е самота, защото си имаш своите женски занимания – пазаруване, чистене, готвене, пране. Но какво да кажа аз? Налага се да прекарвам почти всяка вечер в кварталната кръчма, за да общувам пълноценно, защото ти все си заета, уморена или гледаш любим сериал.
И идея си нямаш колко тъжно е да гледаш мач сам, да няма с кого да споделиш поредната футболна драма.
От момчетата в кръчмата знам, че и при тях положението е подобно, симптомите на това масово заболяване сред съпругите са едни и същи. Изглежда е някаква епидемия – все много работа, постоянна умора, пълно пренебрежение на съпруга не само като глава на семейството, ами изобщо като човешко същество. Понякога се чувствам като част от мебелировката, но ти даже и на мебелите обръщаш по-голямо внимание – поне праха им забърсваш.
Намери се обаче жена, която забеляза човека в мен, нещо повече – мъжкото в мен, което ти беше жестоко потъпкала с безразличието и студенината си. Не мисли, че те упреквам – вероятно просто не сме били един за друг, и чак сега имам щастието да срещна своята половинка. Но това няма значение – по-добре късно, отколкото никога.
Тя е много фина, нежна, чувствена, обича секса, обича и мен. Затова те напускам, тъй като смятам да живея с нея. За издръжката на децата ще се погрижа, не се тревожи, ти не ме търси, няма значение близо ли съм или далеч – между нас всичко приключи. Сбогом.”
И таз хубава, рече си тя. Тази информация й дойде малко в повече. Че откъде толкова хъс и ентусиазъм у такава задрямала натура като него, да се не начудиш! Та чак си хванал и любовница...ха-ха, нейният мъж и любовница...звучи като оксиморон. Това и с очите си да го видя, няма да го повярвам, си помисли докато събираше разпръснатите му вестници, чистеше пълните пепелници от угарките и масата от трохи и обелки, останали от обяда му. В мивката имаше немити чаши и чинии, но първо реши да изхвърли боклука и докато слизаше надолу се сети, че поне тази вечер може да не приготвя вечеря, а да хапне нещо набързо. От което определено й стана по-леко. Не че мисълта за друга жена можеше да проникне сериозно в съзнанието й – това й звучеше твърде фантастично.
Точно изхвърляше боклука, когато пред входа спря кола, ама не каква да е, ами от онези, най-лъскавите, дето ги има в холивудските продукции. Не беше виждала такава на живо и я загледа с интерес, но истински зяпна, когато от нея излезе не друг, ами собствения й съпруг.
- Здравей, скъпа, видях те, и спрях за едно последно сбогом. Прочете бележката ми, нали?
- Ккк..каква е тая кола?
- А, да, май съм пропуснал да ти напиша, че спечелих големият джакпот тази седмица и реших да си направя този малък подарък с част от печалбата.
- Мило, докога ще се мотаеш там, котенце! – се чу мяучещо гласче от колата и от там слезе нещо, което напълно отрезви съпругата по системата клин-клин избива. Беше силно гримирано, грациозно създание с разноцветна коса и минимум пет обици на всяко ухо, вероятно от женски пол, ако се съди по минижупа, дългите стройни крака и предизвикателния бюст.
- Не мога да повярвам на очите си! – ахна тя, и впери озадачен поглед в съпруга си. Едва сега забеляза за пръв път от много време, че мъжът й всъщност не изглежда чак толкова зле, когато не е по развлечен анцуг, лицето му е избръснато и не е скрито зад вестника. Искаше й се да каже още много, но изумлението и възмущението бяха отнели тази така присъща за нея черта, затова само повтори – Не мога да повярвам на очите си!
- Е, ами това е, скъпа – той бегло я целуна по бузата и й лъхна на скъп парфюм. – А за издръжката вече ти казах – не бери грижа!
- Чч...чакай! – едва смогна да извика тя, но той вече беше запалил колата, и май не я чу. – Но...къде, къде заминаваш?
- На Венера! – ухили се той през прозореца малко преди да го затвори, след което тя зърна за секунда смаяното си отражение в огледалното стъкло.
Много, много по-късно се сети, че „Венера” е големият новопостроен почивен комплекс извън града, а момичето...Е, явно момичето си разбираше от занаята!

Като си изхарчи паричките, може и да се върне с подвита опашка....

една страхотна мисъл наааа.... забравих:))) на кого:
В желанието си да имаме онова, което нямаме, губим и това, което имаме. И в двата ти разказа тази мисъл може да се сложи като мото за героите, било то мъже, или жени

И реално поднесено!!!

...мхм...но тя дали би си го взела обратно...? ;))))

Е, в някои случаи загубата си е чиста печалба ;)))
/мисъл на древната hristam/ :)))))

Чакай да видим...ами ако моят съпруг е част от мебелировката, мисля, че бих...тръгнала към Марс. Примерно. :)))))

Аман от такава реалност!!! :)))))

Благодаря ти! :)))

надълбоко затъна в тия проблеми, ориентирвайки се към създаването на семейни четива, че сигурно за нишо друго не ти остава време. Поне храниш ли се редовно, Хриси? Изглеждаш ми заслабнала в последно време... ;)))

Фотосинтезирам, Краси...за цвете като мен просто няма друг начин...нали разбираш?
:)))))

старост-нерадост, Хриси! Как можах да забравя...;))) Че нали, точно аз всеки ден те изпращам по пощата на всички, които обичат цветята...;))) И вече твоите фенове ми викат Дедо Цветко! ;)))

Цвете мило, цвете красно!
Кой те тука посади?
Ил' самичко си израсло
в този Блог. бг... Уви!
;))))))

Кой си ти, shterev...??? Почвам да си мисля, че сме стари познати...Не си мъжа ми, нали? :)))))))

Брей, че и стихче по този повод получих!!! :))))))

Направо ме глезиш... ;)))

Ясно. А откъде се взе тоя Пловдив тогава? Интересноооо...

И твоят ден нека е усмихнат! :)))

все мъжете виновни, все жените - жертви ...

Хрис, нямам думи за сексизмът, който пропагандираш в твоите разкази... :(((

Затова ще продължавам внимателно да ги чета и да не се съгласявам публично с този сексизъм!

Щерев с право (бил той мъж ти или бъдещият ти такъв :))) ) негодува :)))

Точно така! Дай ми да се разбера, ама ха! Мъж ли си или...нещо друго?! ;)))

Много ти отива когато си така...протестиращ :))))

(това само да визуализирам с паралелизъм) съответната поза и размахване на ръце, което правя след като напиша гневно мнение в твоя тема ;)

Добре, че сме мъжете. Инак ни разкази щяхте да пишете, ни магазини да посещавате, нито на кого да дуднете по цяла вечер.... само си представи свят без мъже - .... като в оня полски филм ;)))

Щерев, това точно от теб не го очаквах. А уж сме от Пловдив... :))))))
или поне аз така си помислих...
Ти Любен не го слушай, той е голям провокатор! И не пиша само против мъжете - понякога пиша и по нещо мило за тях. Но много рядко... :))))))))

"Сексмисия". Страхотен филм.
Ако питаш Щерев, и него аз съм измислила... ;)))))

ами да ... знаеш го филма. В края на авторския колектив наистина видях твойто име! Най-сетне това признание да добие публичност.

Както и че съм провокатор.

И агент на Щерев ;)))

не бе...не съм :)))

Виж, сега сериозно...Имам много позитивно отношение към мъжете, не си ме чел внимателно. Всъщност намирам мъжете около себе си за големи чаровници, които ме карат да се чувствам специална.
А другото е просто...забавление. Е, добре, де, за ваша сметка. Че за чия иначе!? :)))))))

Чувството ти за хумор страшно ми допада. И моето си харесвам. Но Щерев нещо се мусииии... ;)))

Щерев, това точно от теб не го очаквах. А уж сме от Пловдив... :))))))
или поне аз така си помислих...
Ти Любен не го слушай, той е голям провокатор! И не пиша само против мъжете - понякога пиша и по нещо мило за тях. Но много рядко... :))))))))

Анализирайки задълбочено и внимателно самият факт, че мъжката част от двуядрените разкази на Хриси е винаги втората, слагащата точката и обикновено по-добрата;))) //тук освен намигане следва и плезене, но не зная как:)))//, опровергава категорично становището на автора, изразено с израза "много рядко". В това набиващо на очи, очевадно, така да се каже и написано за да провокира, противоречие, допуснато съзнателно от автора, се крие именно признанието му към величието на мъжкия индивид;))))

ще ти издам нещо, но на никого няма да казваш - нали обещаваш - само между нас да си остане.

Хрис много обича мъжете (абстрактно - иначе е само 1 в много лица/души/разновидности/версии) ... не спира да мисли за тях/нас ... не рядко това е по 24 часа... И просто за да не и проличи така явно, просто ...

Разбра вече - нали? Ако го четеш това, значи хрис го е редактирала основно :))))

Защото, Щерев, лично аз теб бих пратила на шопинг терапия, ако си ми съпруг/радвай се, че не си/. А аз бих предпочела по-други начини на релаксация ;))) /които ти също споменаваш/

Не, отново се занасям - не е за ничия сметка. В разказите ми прозира един приятен синтез между шега, ирония, хумор и малко или повече тъга, но не мисля, че е за нечия сметка. А ако някой се чувства обиден - моля да ме извини. Освен ако не се чувства мъничко гузен...:))))))))/добре,де, сърбят ме пръстите просто да изръся нещо такова.../

Айде вие си поговорете с Щерев, а аз отивам да похапна, че Краси ме намира поотслабнала. ;)))

че нямаш време да се нахраниш като хората, Хриси, а тъй като си и цвете, я караш на фотосинтеза. На фотосите изглеждаш чудесно, както вече Щерев спомена или Любен беше, а защо не и двамата да са били...;))) Какво обаче синтезираш, след като ядеш от дъжд на вятър, не проумявам, Хриси! ;)))

хехе, ах този марс, тази венера.. вече се обърках в символиката и смисъла ;)))))
поздрави!

Индийска пословица: "По-добре врабче днес, отколкото паун утре"
:)

Поздравявам те и аз, нейде от космоса! :))))

от мъжете, мъжете роптаят против жените...чудна работа! Един със друг не можем, а един без друг още по-малко - това парадокс ли е? А от двата огледални разказа на Хриси аз си представих следната картина -земните жени отиват на Марс, защото марсианците имат прекрасни...очи, да речем, земните мъже отиват на Венера, защото обитателките на Венера...абе, къде ще ти се мерят някакви землянки с тия мацки от Венера, а тук, на Земята, идват марсианките и мъжете от Венера, за да създават нова, подобрена раса:)))))))))))))))))))))))
Благодаря ти, Хриси! Още веднъж засегна важни за оцеляването въпроси, чиито отговори би било да потърсим най-напред в себе си

И ако ги нямаше тези малки търкания, едва ли щеше да ни е толкова интересно едни с други. Си мисля аз...;)))
Поздрав! :)))

Автора е особено вчепатлен от този задълбочен литературно-психологически анализ, и от направените въз основа на него напълно погрешни заключения. Възможно е аз да съм неволно подвела мисълта ти в тази погрешна посока. Но не и автора в мен. Той е на съвсем различно мнение по тези въпроси...;)))

първо - страхотен блог и чудесни постинги - от скоро започнах да го чета, но ми доставя истинско удоволствие - поздравления!

второ - е аман от омраза и негативизъм съм мъжете! да, и аз съм жена, и аз съм била наранявана и пренебрегвана хиляди пъти, но не всички са такива гадняри - давай го по-леко ебаси

Здрасти! :)))

Е, ама ти това сериозно ли? ;)))
Лично аз, слава богу, не познавам гадняри - около мен гравитират истински слънца:))) и ме карат да грея и аз! Това сериозно.
Останалото е просто...забавление. Нямам нищичко против мъжете, дори мисля, че ми харесват повече от жените, кой знае защо... :)

аз виждам, че пишеш художествена литература, ама да си кажа :-)))

ами да, срещала съм същински гадняри, които са се възползвали от мен по много гаден начин, но въпреки това не съм намразила мъжете като цяло и се радвам на този факт ;-)

Уффф...лоша работа. Съчувствам ти, и се надявам това да е минало и заминало. И оттук нататък само симпатяги да срещаш по пътя си. ;)))

Всъщност никога не е късно да ги намразиш...:)))))))

някоя жена би се чувствала безкрайно щастлива!;)
Може да се погледне и като спасение;)))

И още как! В нейният случай си е точно това :)))