Това не е мой разказ, а подарък от приятел. Той няма претенциите да  е велик писател /като мен, например :))))) /, но пък поставя интересни въпроси, по един доста любопитен начин. И понеже аз имам проблеми с отговорите, реших да ги споделя. Хвърлете едно око и ако може, дайте професионално мнение:

Диагноза
                                                                                      
-Здравейте,  докторе!
-Заповядайте , влезте. Седнете и кажете името си и от какво се оплаквате?
- Докторе, казвам се Токичко Каишкоф и по професия съм сериозен бизнесмен. Работното ми облекло е риза Долче и Габана, вратовръзка Версаче и костюм Армани. Не, не този- Армани по график му се полага химическо чистене и като сериозен, подреден и делови човек, аз го предадох в химическото.
-Да, разбирам, но от какво се оплаквате?
ІДокторе, аз, както Ви казах съм по професия сериозен бизнесмен. Работя здраво, делово и прагматично. Връщам се от работа и ям здраво, делово и прагматично. После спя здраво, делово и прагматично. Не сънувам. Това е разход на време за отдих. Но....... в последно време почнах да сънувам. При това цветно. Едни такива необясними картини и приказки. Страх ме е докторе. Страх ме е да не се разболея.
-Какви са сънищата Ви, разкажете?
-Ами сънувам ята от приказни феи с цветни, ама много цветни и шарени пеперудени крилца. Те размахват златни пръчици и от пръчиците се разстила фин диамантен прах. Слънчевите лъчи спират лудешката си гоненица и суетно се оглеждат в малките диамантени огледалца, след което продължават играта си. Заблестели с отраженията на слънцето, диамантчетата плавно се носят във въздуха и от случайното им съприкосновение един със друг, въздухът се изпълва с нежни звуци на кристални звънчета. После отново плавно се стелят надолу, покривайки с блестящо покривало главната фея- нещо, като менажера на феите, шефа на феиното АД. А тя стои приказно блестяща, с лице, подобно на египетската принцеса Нефертити и обрамчено с рамка от абаносови коси. Раменете и са крехки и женствени, пръстите фини и нежни. Някак от самосебе си, звънът на диамантения дъжд се примесва с нежните звуци на ласкаво пиано и аз, забравил всичко, се приближавам и се опитвам да я докосна, погаля, помилвам. Но в този момент се сепвам. Кажете ми докторе, чувал съм за силикози, антракози и други пулмонални заболявания, причинени от твърди частици в запрашена среда. Кажете ми, има ли опасност да се разболея? Има ли опасност да увредя деловите си бели дробове?



За всеки лек си има страдание.
За всяка диагноза си има болка.
За всеки цяр, доктор за да го изпише.

Драги доктори от сите раси, професии и възрасти, помогнете на колегата да постави диагноза и да изпише илач.

И продължението:

-Докторе може ли да.....?
-Ще тръгвам на визитация по домовете.
-Да. Добре. Всъщност докторе много съм уплашена, направо съм в стрес. Не съм сигурна, че ще събера смелост да дойда пак. Няма да Ви отнема много време.
-Добре. Влизайте. Какво Ви притеснява?
-Вижте, докторе! Аз съм млада, здрава нормална жена. Имам чудесен съпруг, който ме обича искрено и комуто отвръщам със същото. Не съм му изневерявала, а страстта, фантазията и разюздаността с която всяка вечер ме праща в царството на премалата и екстаза, както и многократните оръдейни салюти в чест на неговата мъжественост, ме карат да си мисля, че и той не ми изневерява. Имам уреден, подреден, спокоен и осигурен живот. Проблемите ми са толкова малки, че Ви трябва микроскоп да ги съзрете и толкова скучни, че дори телефонният указател и вицовете в предаването „Комиците” по БТВ са десет пъти по- интригуващи.
-Извинете....!
-Да докторе, разбрах. Но за да ми помогнете, трябва да знаете всички тези неща. При това случилото ми се е толкова невероятно, че ми е неудобно да Ви го кажа, за да не си помислите нещо за.........
-Спокойно- аз съм лекар!
-Та! Докторе, аз почнах да сънувам!
-Е, това не е повод за безпокойство!
-Но сънувам цветно!
-Няма да кажа на никого, обещавам Ви!
-Но сънувам един мъж, когото видях едва преди 5 минути тук!
-Сънувате мене? Като оставим настрана невероятността на този факт, който сигурно си има логично обяснение, обещавам да не Ви предавам на инквизицията!
-Докторе не ми се присмивайте. Не сънувам Вас. Сънувам винаги човекът, който току що излезе от Вашия кабинет. Толкова бях стресната, като го видях, че се вцепених. Изражението ми е било навярно ужасено, защото човекът изведнъж се сепна, втренчи се в лицето ми и хукна навън.
-Интересно! Разкажете съня си?
-Сънувам ято от феи с пеперудени криле. Цветовете по тях са толкова нежни и наситени, че всяка уважаваща себе си дъга би примряла от завист. Те ръсят със златните си пръчици някакъв блестящ и звънящ прашец, който нежно се стеле върху тяхната главна фея. И тази фея съм аз докторе. Същата черна, обрамчваща лика коса, същите нежни женствени рамена, същото лице. Аз съм докторе. Аз, облечена единствено в ефирна прозрачна роба от коприна в цвят „Пепел от рози”- моя любим цвят. Коприната ласкаво гали тялото ми и гъделичка възбуждащо зърната ми, дарявайки ме с приятното усещане за хлад и свобода. Чувствам тялото си чисто и леко, сякаш мога да полетя.
И изведнъж- виждам него! Същият набит, леко плешив, нисък господин, облечен в неподходящ за фигурата му скъп костюм. Толкова е сладък в смущението си. Ушите му се изчервяват от момента, в който ме съзря. Толкова е миловиден с плахите си стъпки към мене, с несигурно-протегнатата към мене ръка. Обзема ме неистово желание да ме докосне, да ме помилва, да ме целуне нежно. Толкова захлас и сласт и мъжко възхищение има в погледа му, че се възбуждам. Пръстите му са само на милиметри от мене. Вече изживявам удоволствието от допира с тях.
И в този момент се сепвам и неистов ужас ме обхваща!!! Та аз не го познавам, та аз нищо не зная за него.
Докторе кажи ми, моля те кажи ми, има ли риск? Докторе, феите боледуват ли от СПИН?

и може би затова не възприех героите ти като болни. Оприличих ги по-скоро на пленници. Да, пленници на своето битие, каквито са и по-голямата част от човеците. Техните цветни сънища обаче са доказателство, че в тях копнежът по свободата е още жив и това е оптимистично. Разбира се, разказът ти може да се разгледа и от още няколко гледни точки, но днес е почивен ден, при това доста горещ, и аз изключвам мисловната дейност. Днес ще сънувам наяве, пожелавам го и на теб!Поздрави и усмивки от мен!

Пусни и други негови неща!!!

Хареса ми!
Всеки изживява в съня си това, което му липсва в истинския живот. Редно е да се срещнат!

Усмихнат ден!

Първият пациент, според мен се нуждае от жена, вторият - от презерватив в чантичката, а докторът - от събуждане... :))). Поздравления! Прочетох го на един дъх и с наслада.

истории са прекрасни...като оправдание за лепнатия спин :)))

Поздравявам те за чудесния анализ на тази медико-социална драма с фантастично-приказен привкус, която лично мен ме развълнува много приятно.
Аз вече сънувам... ;)))

Стига да пожелае, с удоволствие.
Но ми се струва, че е мъничко...свенлив. :)))
Усмивки! :)))

:)))))))
Едва ли може да се даде по-точна диагноза! :))))))

Чакай малко...това го няма в разказа. Що за диагнози поставяте, господине?! ;)

да си чула директно споделяне за изневяра? ;)))

Даже фейовите доктори (на феи и фейове) имат право да правят допускания отвъд разказите на пациентите :)

Aха. Бе ти не беше ли с друга професия? Що за допускания правиш? ;))))

и ти беше с друга професия, но тук не правим ли това, дето ни идва ... отръки, въпреки завършеното образование?

След някой друг час пък ще се правя на ездач ... непрофесионален ;)))

Аз съм полипрофесионалист...Отръки ми идват няколко неща, и то само на първо четене. Иначе може да се окажат повече...:)))

Кон ли ще яздиш, или...не, аз защото спомена непрофесионален...;)))

не съм сигурен какво ще е - може и да е кобила :)))

Добре е, че не препрочиташ нещата по няколко пъти, иначе нямаше как да те познавам - все пак ми е труден достъпа до най-гениалните ядрени физички, които пишат за китайските диалекти от 12 век от преспективата на Кант на фона на цветните трактовки от втория период на Кандински...

цветни сънища значи щастие. Това е старо народно поверие, на които може да се вярва повече от купищата съновници на днешния комерсиален пазар.

Айде намеси и Кандински! ...
Перспективата на Кант? Ъ-ъъъ...това го прочетох поне пет пъти, за да стигне до гениалността ми.
Не успя...което чак ме кара да се съмнявам в наличието на такава :)))))))

Наистина ли?
Не го знаех. Но имам усещането, че е така, наистина! :)))

теми и области, които са ни ежедневие :)))

За да не досаждаме повече - нали сме се разбрали - аз оценявам гениалността - ти нямаш грижа за това :))) Нито съмнения - просто ми вярваш и това е :)

По точно този въпрос нямаш никакъв проблем - вярвам ти сляпо! ;)))))

по останалите въпроси :))))

Изумително работоспособен си! Моите уважения! :)

Странно ми напомни като стил и звучене на пиеса която гледах на скоро в НАТФИС дали авторът има нещо общо. Иначе историята е много хубава.

Ами доколкото знам - не. Но би се зарадвал на оценката ти :)))

сигурно и докторът ще има нужда от специализирана помощ.;)))
Пациентът е в начален етап на пеперудено полудяване, а жената определено е за медикаментозно лечение...;))))
Ако е открит обаче илача за болестта, моля Ви , направете научно съобщение;)))
Човек не знае какво ще засънува....

:)))))
Развесели ме, наистина!
Благодаря за което!
Усмивки! :)))