Както повечето интересни неща в живота, и това започна съвсем случайно.
Рядко ползвам скайп, най-вече за връзка със съпругата ми, когато е на гости при сестра си в чужбина. Онази сутрин знаех, че ще ме потърси, затова го оставих отворен, докато приготвя закуска за мен и децата.
След разговора забелязах, че имам добавен абонат, най-вероятно – работа на сина ми. Сигурно е станало докато съм бил оттатък, приел е разговор от мое име, и се е позабавлявал. Май трябваше хубавичко да си поговорим, голям беше вече за подобни изпълнения.
Бях забравил напълно за това, когато след ден-два отново включих скайпа, и тя се появи почти веднага. И не знам точно как се случи, но от този момент започнах да изпитвам все по-голям интерес към тази непозната. Нямах опит в този вид общуване, и това за самият мен беше странно и необяснимо.
Разбира се, нормален мъж съм, като повечето съпрузи се е случвало да имам някое малко приключение, съвсем дискретно, разбира се, и без каквото и да било обвързване. Бих допуснал възможността и жена ми да е изживяла някоя авантюра, но никога не съм се замислял сериозно върху това. Пък и защо е необходимо? За повече от двайсет и три години брак и две пораснали вече деца, се чувствахме толкова емоционално и физически обвързани, че подобни неща едва ли бяха в състояние да променят живота ни.
А тези скайп истории винаги са били една загадка за мен, въпреки че бях чувал за какви ли не странни ситуации. Един познат беше стигнал дори до развод заради подобна връзка, а аз не можех да си обясня как е възможно да разрушиш брака си само заради някакъв чат с непознат.
Изнервях се, когато хващах колегите да се занимават с това в работно време, струваше ми се нередно и лекомислено. Винаги съм бил изряден и праволинеен във всяко отношение, ето защо тяхното поведение в тези случаи ми се струваше повече от нелепо.
А за дъщеря ни направо се страхувах – беше едва на шестнайсет, можеше да попадне на какви ли не типове, но не виждах как мога да й забраня. Разчитах, че и тя, и сина, са достатъчно разумни да се вслушват в съветите ми и винаги да имат едно на ум.
А ето, че в един момент започнах да си давам сметка, че аз самият съм попаднал в такава ситуация, и това колкото и да бе смущаващо за мен, определено ми харесваше. Когато бях на работа беше немислимо да се свързвам с нея – та нали именно аз бях най-върлия противник на подобни неща в службата, но иначе използвах всяка, дори и най-малката възможност. А това не беше лесно, защото децата постоянно висяха пред компютъра – едва станеше единия, и веднага сядаше другия.
Обикновено я намирах късно вечер, и разговорите ни продължаваха часове наред. Сутрин тръгвах на работа на пожар, недоспал, но зареден с прекрасното чувство, което тя ми даряваше. Странно колко ми даваше тази връзка, а дори не бях виждал жената, която ме вълнуваше толкова. Бях останал с впечатлението, че е на моята възраст, или малко по-млада, поради начина й на изразяване и сходните ни вкусове за много неща.
Но когато ми изпрати своя снимка, силно се изненадах. Беше толкова млада и красива, че ме заболя. Какво можех аз да предложа на жена като нея? Каза ми, че живее сама откак преди време се разделила с приятеля си. Е, аз вероятно бях за нея една малка утеха в този момент на самота, но това вече не ми беше достатъчно. А и колко ли щеше да продължи интереса й към обикновен, прехвърлил средната възраст мъж като мен?
Написах й, че съм безкрайно щастлив и благодарен, задето изобщо намира време за мен, но не бях искрен докрай. Всъщност все повече исках цялото й време само за себе си, колкото и да бе невъзможно това. Вбесявах се, когато се оказваше заета с друг разговор или я нямаше на линия, когато не я откривах света ми ставаше черен. Бях обсебен, влюбен, полудял – изобщо нямаше значение точно какво се случва. Единствено реално за мен беше това, че тя бе извор на нови усещания и емоции, че ме променяше изцяло. Нещо, което не остана незабелязано от близките ми.
Когато жена ми се прибра, възможностите ни за общуване станаха още по-ограничени, но вече бях готов на всичко и правех и невъзможното. Понякога едва успявахме да разменим по няколко изречения, и това ме съсипваше. Жена ми първа забеляза, че съм посърнал и отслабнал, аз не бях обърнал внимание, но тя накупи витамини и настоя да си взема отпуск, за да си починем някъде само двамата. Отдавна не го бяхме правили, преди все аз бях инициаторът за подобни почивки, а сега сърцето ми се сви. Това щеше да ме откъсне от нея, а аз не можех да си представя и ден без нейното „здравей”.
Тя искаше да се видим, но аз все й казвах, че съм много ангажиран с работата и семейството си, а в действителност ужасно се страхувах. Най-вече от това, че като ме види, ще се разочарова, и ще я загубя. Ще изгубя и малкото, което ме свързваше с нея, но което за мен беше много. А в същото време повече от всичко исках да я видя, да усетя докосването й, да чуя смеха й.
Това раздвоение ме разкъсваше, правеше ме неспокоен и объркан. Усещането за нея притъпяваше усещането за мен самият.
Един ден ми писа, че ще идва в нашия град по работа, няма да има много време, но ще се радва да се видим, поне за малко.
Чувствах се като влюбен ученик, когато я видях да идва насреща ми със свежата си момичешка фигурка и прекрасната си усмивка, и си помислих, че на живо изглежда дори по-красива отколкото на онази снимка. А и отколкото изобщо си представях. Силно се вълнувах в очакване на нейната реакция, като ме види, но тя така грееше насреща ми, беше така лъчезарна и мила, че се почувствах истински късметлия. Беше при мен и ми се усмихваше – останалото нямаше значение.
Седнахме в едно близко заведение, разговаряхме, но дори не си спомням точно за какво, защото бях прекалено зает да изучавам всеки неин жест, мимика , поглед. Каза ми, че отдавна е мечтала да се видим, и страшно се радва, че най-после се е случило. Толкова бях щастлив, че ми идеше да я грабна в прегръдките си, забравил за всичко останало.
По някое време джиесемът й иззвъня, и чух, че се уговаря с някого.
- Извинявай – усмихна ми се мило – но обещах и на още един човек да се видим.
- Така ли? – бодна ме ревност. – Още един скайп познат от този град?
- Не – засмя се – съвсем различно е. Запознахме се миналата година на плажа, може да се каже, че ми спаси живота. Ако не беше той като нищо щях да се удавя!
- Разбирам... – опитах се да отвърна на усмивката й. Не мисля, че се справих.
- Много искам и ти да се запознаеш с него. Споменавала съм му за теб, че си най-добрият ми приятел. А, ето го, идва!
Видях я да се усмихва широко на някого зад мен, и да му маха с ръка. Когато се приближи, видях, че това е сина ми.

Наистина не очаквах подобен край - много увлекателен разказ - прочетох го на един дъх !!!

Движиш инструмента по онази тънка линия, където се събират родителската обич, съпружеската вярност и слабостите човешки.... Правиш го така умело, че често губя оптимизма си.
Поздрави! :)

..все си мислех,че ще се окаже свързана с жена му :)
Поздрави! :)

искам продължение :))

В живота биха могли да се случат и такива ситуации.Браво !

Е, краят носи...известна изненада. Но да ти кажа, аз лично не бих се изненадала от подобна развръзка...:))))))

Сантов, започваш да ме съмняваш ти, с този свой губещ се оптимизъм... И много да ме усмихваш! :))))))

Е, жена му тук е в много второстепенна роля. Чак на моменти и аз, и той, забравяме за нея... :)))))))

Така ли? Не е лоша идея, стига човекът да е в добро здравословно състояние след преживения стрес!!! :)))))

Могат, могат...ма да не си на мястото на татенцето! :))))))
Поздрав! :)))

отново се оказа малка:)
Поздрави,прекрасен разказ!:)))

Малка, малка...колкото да стане някоя неочаквана засечка, и да е по-веселко! :)))
Много усмивки :)))))

Предполагам си мислила да издадеш постингите си....

И то съвсем сериозно.

И благодарение на ей такива въпросчета като твоето. ;)))

всичко може да се случи. За да си представя обаче развръзката на тая история трябва да съм запозната с гледната точка на сина и с отношението му към момичето
А щом скоро ще издаваш разказите си да ти изпратя ли адреса си? Само питам де...:)))))))))

Ей, ненадмината си в изненадващия край...
Разказът е прекрасен. Благодаря ти :)

Благодаря!

намирам връзка с предишния ти разказ"Необяснимо"?!? Дори трябва да се замисля, за да обясня асоциацията си. Но това е първото, което ме впечатли, макар и да не мога все още да го формулирам. Може би, защото човек наистина се стреми да си създаде един прекрасен, само негов си свят, в който всичко е позволено, всичко е красиво, всичко е цветно. И може би, защото нетът предлага измамната и, сякаш безопасна на пръв прочит възможност за това. Всъщност нетът е част от реалния свят, а той никога не е бил безопасен- в нито едно свое измерение.

Да не изпадаме в такива подробности...;))) Но пък наистина си права, като се замисля - може да се получи интересно продължение!
Адреса - по-нататък. Живот и здраве! :)))

Благодаря и аз! И много сияен ден ти пожелавам! :)))

Наистина ли? ;)))

В такъв случай удоволствието е мое :)))

Интересна аналогия, док. Чак и аз се замислих, а още ми е малко рано за това... :))))))

?;)

За замисляне, докторе, за замисляне... ;)))

Както винаги добро и с ...изненадаааааааа!
:)))

не е рано за замисляне. Но пък, замислиш ли се, ще изгубиш!!!

Е, бива ли пък хич без малко изненада... ;)))))

Благодаря, че намина! :)

Мъдрости от кабинета? Браво, аз пък познавам един голям мислител, дето още от ранна утрин започва да мъдрува. Не знам дали му се отразява добре, обаче... ;)))))

А мислителя, който познаваш какво казва? :))))

Влюбен бил, представи си. Влюбен мислител звучи твърде несериозно, не мислиш ли? :))))))

Не , тази история не е обикновенна .
Знам , защото ми се случи преди година и половина .
Почти същата .
Необикновенна е .

Много интересно се получи! И аз не мисля, че е обикновена история.. но е обикновено така да се получи! В твой стил!