- Страшно парче, а?
- Аха, нали?
- Да. Видях, че и ти я бройкаш.
- То май не сме само ние...
- Ами радост за окото. Как да не гледат хората?
- Точно така. А някои мъже се сърдят...
- Че какво има да се сърдят? А, искаш да кажеш, ако се заглеждат по жените им.
- Именно.
- Комплексари. Познавам такива. Аз бих се гордял, ако това парче ми беше жена и колкото повече я зяпат, по-хубаво щеше да ми е!
- Нали? Хубавата жена е гордост за мъжа, много добре го казахте.
- Абе тя и моята не е за изхвърляне, ама нали знаеш – моя.
- Е, защо...Не е точно така, хубавото си е хубаво.
- Ама то хубаво, хубаво, ама и от него почва да ти втръсва, разнообразие трябва. Нали знаеш – все едно всеки ден пасти да ядеш.
- А, ясно. Разнообразявате, значи.
- Ами че как! Не ми казвай, че ти не го правиш!
- Не. Аз карам на пасти.
- Не думай! Пък сериозен човек ми изглеждаш...
- Ами сериозен съм...
- Абе сега като те позагледах, верно малко особен ми се виждаш. Какво работиш?
- Доцент съм. Към БАН.
- Брей, доцент значи, ето каква била работата! За това ми изглеждаш странно. Аз досега жив доцент не съм виждал. А това БАН какво беше, май не е банка, нали?
- Не. Българска академия на науките. Аз съм в ЦИН.
- БАН, ЦИН – абе човек, ти не можеш ли да говориш нормално? Какво като си доцент, ми изразявай се ясно!
- Извинявайте, по навик. ЦИН е Центърът за изследване на населението към БАН.
- Я гледай, и такова нещо ли имало? Изследвате ни значи. Аз пък изобщо не съм разбрал. Ама то лошо няма, особено ако си съсредоточиш изследванията върху женската половина на населението...а?
- Е, няма как – и женската, и мъжката...Вие с какво се занимавате?
- Познай! Така като ме гледаш, на какъв ти приличам?
- Охранител?
- Ти пък – ми те са много прости, къде ме слагаш!
- Извинявайте...
- А така! Я виж, виж тука – пипни де! Какво ще кажеш – желязо, а? Искаш ли да ти покажа каква преса имам?
- Не, благодаря. Напълно ви вярвам.
- Фитнес-инструктор съм, няма как да е иначе. Сам съм си реклама, нали разбираш? Ей такива пиленца като онази русичката всеки ден на рояци пърхат край мен.
- Поздравления.
- Абе така е, обаче пак нали виждаш – не мога да отмина нещо такова.
- Човешкото око насита няма.
- Така е. Обаче виж, ако при теб е само око, при мен е пълна програма. Нали се сещаш?
- Сериозно?
- И питаш! Що красавици като тази са минали през леглото ми, не мога да им хвана бройката!
- Браво!
- Ха, ама това си ми е ежедневие, бе човек! Ти си правиш там твоите социологически проучвания, аз – моите. Ха – ха, добре го казах, нали?
- Много духовито наистина.
- Бас държа, че и тази, малката, няма да ми откаже. Малко прекалено сериозна ми се вижда за русо котенце, явно й трябва някой да я посъживи.
- Като вас, например.
- Естествено, никакъв проблем! Ти къде тръгна, ще слизаш ли?
- Налага се.
- А, късметлия. Виж и русата сладуранка също слиза на тая спирка!
- Няма как, приятел. Това е жена ми.

***
- Симпатяга е, нали?
- Е да, чаровник...Не може да се отрече.
- Вече все по-рядко виждам такива мъже.
- Така ли?
- Ами да – по медиите ни натрапват все такива едни напомпани...еднотипни.
- Има нещо такова.
- А този е толкова различен. Макар че също изглежда с чудесна фигура!
- Да, не е лоша.
- Такова нещо не може да остане незабелязано. Мъжете си мислят, че само те се заглеждат, обаче не са никак прави. Аз видя ли хубавец като този, не мога да не се загледам. Защото повечето мъже наоколо са отпуснати като празни чували.
- Е, някои имат възможност да поддържат фигурата си.
- Имат, ама ги мързи! Пък и не става въпрос само за фигура. Той и моят навремето, ехе, каква фигура имаше, да знаеш, волейболист беше.
- Поздравления.
- Да, ама това беше преди да зареже спорта. Сега е заприличал на отпуснат чичко с дебело дупе и голям корем.
- Съжалявам.
- Ама не е там работата! Аз друго исках да ти кажа – че и когато беше в най-добрата си форма никога не е изглеждал и наполовина така интелигентно.
- Интелигентно, значи...Щом казваш.
- Абе тя и моята фигура много си я биваше на времето, то и сега не е лоша, ама не е и като твоята, де. Ти да не си танцьорка?
- Не. Работя към БАН.
- Това май съм го чувала. Познато ми е отнякъде.
- Българска академия на науките. Старши научен сътрудник съм.
- Стига бе! И не си танцьорка, така ли?
- Обичам да танцувам, но рядко се случва. Нямам много време.
- А човек би казал, че най-малкото си инструктор по аеробика!
- Благодаря.
- Няма защо. Аз рядко правя комплименти на жени, изобщо трудно общувам с тях. Повечето, които познавам са клюкарки и патки. Знаеш ли, досега не съм виждала старши научен сътрудник, и то жена. Това направо ме кара да се гордея, че и аз съм жена!
- Интересно...
- Ами да! Аз не можах да се изуча, рано-рано се ожених, да ме пита човек що ли ми трябваше! Абе не че щях да се издигна кой знае колко, ама знае ли човек? Обаче ако имах твоята външност със сигурност нямаше да стана научен сътрудник.
- Така ли?
- Ами да! Сама казваш, че нямаш време за танци! А с тая фигура и акъл можеше да си намериш някой дето да те гледа като писано яйце. Живота ти щеше да е само песни и танци.
- Е, той и сега си ме гледа.
- Така ли? Браво, значи все пак си случила на съпруг.
- Не се оплаквам.
- С какво се занимава?
- Колеги сме. Той е доцент.
- Аха. Ама че учено семейство сте, а?! Е, сигурно е много начетен човек, ако не друго.
- Да, много е начетен. И другото – също.
- Наистина? Ами аз що пък съм чувала, че това интелигентните мъже не са много по тая част...сещаш се, де.
- Не знам за такова нещо.
- Все съм си мислила, че са такива едни...невзрачни и скучновати.
- Не бих казала.
- Е, ти най-добре си знаеш. Ама онзи отсреща със сигурност не е доцент.
- Така ли, защо?
- Е, ами виж само как изглежда! Ти можеш ли да си представиш доцент с такава външност?
- Ами всъщност мога.
- Ама слизаш ли вече? Е, хайде, чао, и се радвам, че така хубаво си побъбрихме.
- Беше ми приятно.
- А, виж, и симпатягата отсреща също слиза на тази спирка!
- Няма как. Това е мъжът ми.

6

че интелекта и красотата били несъвместими?!
Ти ги опровергаваш!

Много усмивки!

Утрото ми започна весело :) Благодаря :)))

Уау! :)))

Ами как иначе! Нищо, че не съм от БАН...:)))

Ами как иначе да започне утрото на веселушка? :))))))

Усмихна ме и ти изпращам от ведрото си настроение! :)

Поздравления, Хрис! Много усмивки ми донесе разказът ти. Тъй като и аз спадам към т. нар. академично общество напълно подкрепям тезата, че не всички учени са сухари и задръстени и често изпадаме в такива комични ситуации :))).

Ама много прости ни изкара нас фитнес-инструктурите бей;)

:)))Поздрави!

Сериозноооо, и ти ли си страши научен сътрудник???
Брей, досега не бях виждала...:))))

Поздрав и усмивки! :)))

Док, ти къде се слагаш при готините фитнес-инструктори, интелигент такъв! :))))))))

Кой те знае от кога не си направил и една коремна преса... ;))

Абе позабавлявах се аз...
Благодаря ти! :)))

А неее, не съм страши научен сътрудник. Така ли е прозвучало?! Тази степен доколкото ми е известно се придобива само в БАН. По университетите научните степени и звания са малко по-различни :)).

Да де, нали за БАН става дума. Ама като казваш университет, сигурно си поне доцент. Не ми звучиш като професор понеже...ти представяш ли си един професор да звучи така??? :))))))

в БАН са само старши н.с. (и младши, де ... като остарят само на някои им остава добрата физическа инструктация...ако мога така да се изразя), а не доценти ;)

Всъщност на едно парти преди време, дижея падна, като разбра, че най-готино танцуващите на дансига бяха ... от БАН :) Но това е явно в кръга на невероятните истории, които той ще разказва години наред след това :)

Ти ме надцени много. Прекалено съм малка и за доцент. Старите хиени не биха допуснали някой на моята възраст да се сдобие с доцентска титла :)).
Обаче има и професори, които са големи свежари. Познавам много добре бившият замесник министър на образованието. Невероятен сладур е и има страшно чуство за хумор.

Има, има - поразучих аз. Ти нали не си мислиш, че ей така наизуст си пиша. Не ме подценявай, момко, де да знаеш, може да имам преки връзки именно с БАН. Ако и да не ми личи! :))))

Аз също имах преподавател професор с невероятно чувство за хумор и един от най-умните мъже изобщо, които съм познавала. При това имаше и чудесна фигура, въпреки че не беше първа младост.
А на теб пожелавам точно титлата, която да те накара да се почувстваш оценена и уважавана /не че и без титла човек не се чувства така, когато го е заслужил/ ;)))

Еvery божи day се прегъвам поне по 2 пъти- веднъж, като си връзвам обувките и още веднъж, като ги развързвам. Да знаш само какъв мускултурист съм станал ;))))

Това е защото не си се сетил, че има и обувки без връзки. Нищо де, нали все пак не си доцент. То не всички можем да сме и умни, и красиви. ;))))))

Не, като да се не съм се сетил ;))))))
Просто съм подготвил докторат на тема, как да спортуваме, без да даваме пари за фигтнес-клубове. Ето едно упражнение- Вдигате шишето с бира и тренирате масетерите си, дъвчейки панагюрска луканка до тогава, докато се замаите от умора. После лягате и релаксирате. Тази серия без спир една седмица, после сменяте марката на бирата и луканката

Похвално! Обаче не мога да не отбележа някои пропуски. Ако след луканка лягате сам, много възможно е да понатрупате не там и не това, което е необходимо за един добър мускулен тонус. И изобщо за един приятно изглеждащ здрав прав як /ух, че се отплеснах, ама човещинка... :))))/ мъж. ;)))

Ако един мъж може да си позволи подобни серии безпир, то той ще притежава едно изключително ценно качество, с което може да се изкуши не една Ева. И те уверявам, че тя, Ева ще го гледа с други очи. Очи, придаващи му своеобразен мускулест вид и наперана походка. Нищо, че ще е като фафла в раменете и с бирено шкембенце

Ако една Ева се влияе само от подобни сериали, за да оцени достойнствата на един мъж, то аз лично бих разбрала и бих вникнала напълно в нейната аналогична страст и към сапунените такива. Което безспорно би съответствало напълно на интересите и интелекта й, както и на задълбочените й потребности от общуване с противоположния пол. Една фафла с бирено шкембенце би й подхождала напълно, да, съгласна съм, док. Мноооого си прав! Хихихи...:))))

Хареса ми, пишеш леко и забавно.
Успех и да развиеш таланта !

Благодаря. Старая се! :)))

:(((
Аз за кво са мъчих толкова много- изигра ме ти ;)))

Защото сме малцина тез дет сме така мъдри и прекрасни едновременно! :))))))

Малцина сме:)))
Оть умряа циганките :))))))

А, мойта е жива още. Все наднича в блога ми и найш как си ме хвали... :))))

не му се налага да си върши сам работата:)))))))

Не е до късмет, док. До чар и...други разни хубавини! :)))

Чарът ли решава:(((((((?
Сега разбрах, що и бебетата - циганчета не сакат да приемат работа при мене
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Разкажи за тези бебета, стана ми интересно. Всичките ли са твои, или само някои най-упоритите? :))))

благодаря за слънчевия разказ, накара ме през сълзи да се усмихна. чудесен ден ти желая!

в смисъл, че някой, който работи в БАН може да е хонорован в Университет (или да е на 2-ри договор на едното място), където да е доцент :)

Обаче е добре, че проверяваш. И че се оглеждаш в автобуса :) И споделяш с приятелки за наблизо минаваши старши/доценти ;)

за интересната тема, но като се сетя за академичните личности, които познавам, някак си не мога да ги свържа с танците. По-скоро със Смирненски:"Аз съм принц по рождение и боговете са ми братя". Хубав ден от мен.

Да, знам за това. Но щеше да е дълга и широка да го обяснявам, все си мислех, че някой голям учЕн като теб ще го пропусне в калабалъка. Обаче къде ти! :))))

Е, аз пък познавам един-двама, които са си съвсем простосмъртни. А един дори ходи на танци! :))))

И аз то благодаря. Още усмивки :)))

че има страхотни хора във всички области. А може би просто, отдадени на науката, не винаги остават разбрани.

Да, това е така, наистина. А и все пак говоря за един-двама, които може би са изключения... :)