Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.07.2008 08:57 - Да си остане между нас
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 5915 Коментари: 25 Гласове:
1

Последна промяна: 22.11.2014 16:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Купих аквариума като подарък на сина ми за рожденият му ден. Проглуши ни ушите за домашен любимец, искаше да му вземем куче. Жена ми обаче веднага настръхна като котка при мисълта за такова цапащо, космато нещо у дома, и аз нямаше как да не съм солидарен с нея. Тя беше това, което наричат маниячка на тема чистота и ред, и ние със синчето кротко страдахме от това. Можеше да спретне виртуозен скандал заради малко трохи по килима или бегли отпечатъци от кални обувки по теракота, а едно куче в къщи би я извадило от равновесие. Както и мен, впоследствие.
Така че твърдо и категорично обясних на наследника невъзможността от реализирането на подобна идея, с надеждата, че ще миряса и ще насочи непостоянният си детски интерес в някоя по-приемлива посока. Още повече, че му бях накупил богат набор електронни игри, подходящи за неговата възраст.
Той обаче прояви типичния за майчиния си род магарешки инат, и продължи да настоява на своето, докато в крайна сметка не решихме, че ще е безотговорно и жестоко от наша страна да лишаваме детето от любимо същество, за което да се грижи. Все пак вече веднъж категорично му бяхме забранили да споменава думите „искам братче”, така че някак се чувствахме задължени да му осигурим поне домашен любимец.
Аквариум с рибки бе едно чудесно решение, взето с помощта на мой познат, собственик на зоомагазин. Всички останали възможности бяха отхвърлени от съпругата ми, дори и говорещия папагал, който лично мен страшно ме впечатли, но репертоара му включваше предимно нецензурни изрази.
Аквариума не беше от най-големите, но притежаваше всички необходими атрибути за да изглежда впечатляващо. Голяма радост за окото представляваха рибките, разноцветни и блестящи като скъпоценни камъчета, подбрани внимателно така, че да са съвместими и да не се изпоядат една друга. Направи ми силно впечатление една от тях – по-голяма, цялата черна с малки сребристи петънца и някак по-особени очи. Ако не беше риба, можех да предположа дори, че ме гледа умно. Няколко пъти питах за това как се нарича точно този вид, но така и не запомних. Както и да е – щяхме да потърсим в интернет, малкият щеше да е очарован.
Така и стана – не спря да подскача от радост и да бърбори развълнувано, а ние с майка му в този момент наистина се почувствахме щастливи, въпреки спиращата дъха цена, която платихме.
Обясних му малкото, което ми беше останало като информация за рибките и техните навици, връчих му пакетчетата храна, и го оставих да се прехласва, и ако по някое време не му бяхме напомнили, че трябва и да поспи, така и щеше да си остане цяла нощ пред аквариума.
Прекрасно е чувството на изпълнен родителски дълг, едва ли може да се сравни с нещо друго. Само родител, видял подобна чиста радост в очите на детето си може да разбере за какво говоря. Аквариума се превърна в неговия прекрасен, малък свят, от който той не би излизал и за миг, ако ги нямаше така досадните за него задължения около уроците и училище.
Разбира се, за разлика от мен веднага научи коя рибка от кой вид е и точно как се нарича, и в подробности можеше да говори надълго и широко за тях. Както и правеше, докато на нас с майка му не ни дойдеше в повече и деликатно му намирахме някакво друго занимание. Но неговото най-любимо беше да ме замъква пред аквариума и да ми обяснява за рибите, на моменти се чувствах като истинска жертва на собствената си, уж блестяща идея. Особено, когато бях изморен след работа или исках да погледам футбол, но пък в други случаи наистина ми ставаше интересно.
- А тази как се нарича? – попитах го един ден, показвайки му черната красавица.
Той ме погледа някак странно.
- Тя е различна от другите.
- С какво е различна?
- Ако дойдеш тук в полунощ, сам ще видиш – прошепна ми тайнствено с изражение, което дотогава не бях виждал у него. Чак се замислих! Такива полунощни истории се случваха в някои приказки наистина, макар той да не бе отявлен четец, а и ние с майка му не се проявявахме често като такива. Но би могъл да се впечатли от нещо чуто в училище, или видяно от филм, кой знае...днешните деца имат достъп до каква ли не информация. Във всеки случай бързо забравих за това, малко ли други неща имаше, за които да мисля!
Една нощ обаче все пак надникнах в стаята му, и се оказа, че е точно полунощ. Случайно стана, стори ми се , че чувам гласа му.
И двамата стояха с гръб към мен, но когато ме чуха, се обърнаха. До сина ми стоеше млада жена с необикновена външност, никога не бях виждал нещо подобно, дори и на кино. Беше някакво изключително ефирно и красиво създание, което сякаш излъчваше своя собствена сребриста светлина, от която цялата стая сияеше. Това определено здравата ме стресна, въпреки красивата гледка. Изпитвах неистова нужда да кажа нещо, но не ми се отдаде. Синът ми ме изпревари:
- Това е тя. Нали ти казах, че е различна?
- Коя тя? – успях най-сетне да реагирам.
- Ами черната риба от аквариума, не я ли позна? Нали е много красива?!
Когато син каже на баща си за някоя жена, че е риба, той би могъл да приеме това сравнително равнодушно и дори да го отмине без особени забележки. Но когато спомене колко е красива, и то в нейно присъствие, това би смутило повечето бащи със сигурност. Особено когато жената изглежда така, както тази странна непозната, седнала до сина ми.
- Не разбирам... – измърморих объркано – коя сте и как така сте тук при детето...
Очаквах някакъв отговор, макар ситуацията да беше твърде странна и предполагаща какво ли не. Но това, което се случи, надхвърли всичките ми очаквания. Заля ме вълна от красиви усещания, различни от всичко изпитано до този момент. Като че ли някаква ласкава, гальовна светлина милваше душата и тялото ми, изпълваше съзнанието ми и ме правеше безгрижно щастлив. Като в просъница чух гласа на сина си:
- Усети ли я, чу ли я, тате? Тя ти говори...
Видях сияещото му личице, и си дадох сметка, че е отражение на моето в момента. Нищо не разбирах, но се чувствах прекрасно. Но все пак, когато в следващия момент видях, че в стаята сме само двамата – той си е в леглото, а въпросната риба – в аквариума, където й е мястото, реших, че явно съм прекалил с бирата след вечеря.
- Късно е вече – казах смутено. – Заспивай, че утре си на училище.
Бях изхвърлил от ума си тази странна случка, в следващите дни имах много работа и нямах време за себе си и семейството си да помисля, камо ли за някакви странни видения. Интересното беше, че за разлика от друг път не изпитвах никаква умора и напрежение, отгоре на всичко спрях и цигарите – нещо, което до този момент ми се струваше твърде изнервящо и непосилно, макар да бях опитвал многократно. Бях зареден с неизтощима енергия и жизненост и като че ли виждах света около себе си по-ярък и цветен. Нещо повече – забелязах, че заразявам и околните с това мое положително излъчване, сякаш бях същинско слънчице, което топли и озарява. Това не остана незабелязано и от жена ми – в погледа й от първо се четеше учудване, после някаква непозната ми до този момент благост, и сякаш сърце не й даваше да ми вдигне някой от своите скандали запазена марка. Правихме дори любов, за бога, а вече мислех, че съм забравил как се прави!
Толкова било лесно, мина ми през ума – просто се усмихваш, и хората наоколо се променят – тъжните се разведряват, сърдитите се развеселяват, ядосаните се успокояват...И някак ти става по-ведро и леко от това, че споделяш това усещане с другите.
Определено беше много странно за мен, направо свръхестествено, като се има предвид колко изнервен и уморен бях по принцип. Това ме накара сериозно да се замисля, и...пак се озовах в стаята на сина ми в полунощ. Тя отново беше там, но някак вече го очаквах, и не се стреснах толкова.
- Коя си? – попитах, вгледан в огромните й бездънни очи, в които цветовете се меняха и ме заливаха като океански вълни.
И тя ми каза, но по нейния си начин, като сякаш превърна всяка фибра в мен в искрица ликуваща светлина. Аз съм любовта, усетих в себе си посланието й, красотата, щастието, истината...Аз съм пълната божествена хармония, която едно човешко същество може да изпита, за да я сподели.
Изпълни ме чувство на любов – към нея, към себе си, към прекрасния ми малък син, към жена ми...към целият красив цвят.
- Толкова е хубаво, нали? – чух възторженият шепот на сина ми някъде отдалеч.
Когато го погледнах, беше сам, легнал в леглото, а от нея нямаше и следа.
- Да...виж, искам да те помоля за нещо, сине.
- Какво?
- Не си казвал за това на майка си, нали?
- Ами не. Тя, нали си я знаеш, сигурно пак ще се разсърди...
- Точно така, тате. Много е възможно мама да се ядоса, жените са малко особени, ти си вече голям и знаеш. И нека това си остане между нас.
Той се ухили и вдигна ръка в одобрителен жест.
- Мъжка дума?
- Мъжка дума! – кимнах аз сериозно, и отвърнах на жеста му.



Тагове:   между,   НАС,   остане,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. evilyosha - различна е :)
25.07.2008 09:09
Просто се усмихваш, и хората наоколо се променят...
Усмихна ми деня, благодаря!
цитирай
2. feq - Загадачният свят на фантазиите...
25.07.2008 09:54
понякога ни носи приятни емоции...
Малко бягство от ежедневието и битовизма на нещата.
Поздравления, Хриси, рибите са си и моя слабост!
цитирай
3. zoolubimci - Варианти за домашни любимци
25.07.2008 11:22
Сайтът www.zoolubimci.com предоставя информация за различни видове домашни любимци.
цитирай
4. dorichela - :)
25.07.2008 11:51
Усмивката има силата да прави чудеса! Особено когато е искрена! Поздрави, Хрис! И много усмивки :)
цитирай
5. luben - в края
25.07.2008 12:29
са нещо леко объркани бащата и сина... но не е фатално - като цяло се разбира :)

Аз пък бих казал и на жена си :) И в нея да има любов и хармония. Не само шопинг. Примерно :)
цитирай
6. hristam - evilyosha
25.07.2008 12:52
Eто още малко :)))
цитирай
7. hristam - feq
25.07.2008 12:55
Да, понякога фантазиите са спасение от грубата действителност. Особено когато са така красиви. :)))
цитирай
8. hristam - zoolubimci
25.07.2008 12:56
Непременно ще надникна, благодаря. Те винаги са ми били слабост. :)))
цитирай
9. hristam - dorichela
25.07.2008 12:56
Имаш и моите! :)))
цитирай
10. hristam - luben
25.07.2008 13:01
Е, тя жената така или иначе е била вече озарена отвсякъде! А и ние, жените, понякога имаме особено отношение към чудеса, в които е набъркана друга жена, и то...красива. Сигурна съм, ще го разбереш... ;))))
цитирай
11. apolonspirit - :)
25.07.2008 13:39
Любовта има много форфми на приявление и най-силната според мен е тази между родители и деца. Тя не идва със запознанство на купон и нер си отива изместена от друго подобно. Тя е божествена, чиста, самоотвержена и вечна.
Много добър разказ.
цитирай
12. hristam - apolonspirit
25.07.2008 13:47
Съгласна. Подкрепям думите ти напълно, и ти благодаря. :)
цитирай
13. victoriavselena - един от най-хубавите
25.07.2008 15:17
ти разкази. Как хубаво и точно си описала Любовта. Тя е точно това.Пожелавам ти да я изпитваш ежедневно, за да може да ни я предаваш чрез разказите си.
цитирай
14. hristam - victoriavselena
25.07.2008 15:21
Благодаря ти за чудесното пожелание, и се надявам да заразявам с любовта си. :)))
цитирай
15. krotalka - Хрис, дай адреса на магазина!
25.07.2008 17:05
Ще изкупя всичките такива рибки и ще ги подаря на близки и познати!
Усмивки от мен!
цитирай
16. hristam - . krotalka
25.07.2008 19:23
Де да го знаех...ехххх...Засега само мога да разказвам за него. ;)))
цитирай
17. bovari - Разказано красиво!
26.07.2008 12:43
Да дариш щастие на някого и то да се върне при теб като...вълшебство, тайна, отключваща най-доброто в теб!!!! Рибата е един от символите на вярата!
Поздрави!:)


цитирай
18. luben - О, това
26.07.2008 14:57
го разбирам, но ... в случая просто исках и любимата жена да бъде озарена от истинската любов... щях да я прилъжа с нещичко...

А .. и тя може би посред нощ...щеше да види един снажен младеж - ти не знаеш дали рибката не се явява в мъжки образ на жените? ;))))
цитирай
19. papadok - Прекрасно
26.07.2008 21:14
изпълнено сс христамин в изобилие. А финалът е сладост за ушите на всеки баща на син. Незабележима, но изключително здрава е връзката баща- син. И ти си го уловила с малко думи и много точно.
цитирай
20. hristam - papadok
26.07.2008 21:19
Знаех си че ше го оцениш. Но само ако знаеш колко силна е връзката баща - дъщеря... ;)))
цитирай
21. papadok - Не може да е по-силна
26.07.2008 21:24
Предполагам, по-нежна. Но не зная- аз съм мъжки тейко;) Бе мъжо си е мъж- ;)))
цитирай
22. hristam - papadok
26.07.2008 21:26
Ами...много е различно. Не твърдя че е по-силна, но много специална, със сигурност....Може би не знаеш, но момиченцата сме обикновена татковата слабост, и се възползваме. :)))
цитирай
23. papadok - Виж- децата по принцип са слабост на
26.07.2008 21:32
родителите сиИ момичета и момчета имат специални отношения с родителите си и на това се крепи светът. И тези отношения се наричат с една много проста думица- обич.
цитирай
24. hristam - papadok
26.07.2008 21:34
Мъдро! :))))
О, док, просто приеми това, което ти казвам, защото съм го преживяла, и толкова. Ако не ти е много трудно, разбира се ;)))
цитирай
25. verde - Твоят разказ ми донесе толкова д...
30.07.2008 10:47
Твоят разказ ми донесе толкова добро настроение, че наистина взех да се усмихвам повечко днес :))
Явно имаш богато въображение и голям талант на писател. Комплименти!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899529
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031