" Не се повтарят стари времена
и първата любов не се завръща.
Макар и вечна любовта,
тя никога не е една и съща.”

Хубави и много верни думи за любовта, нали? Когато става дума за обич обаче, нещата стоят малко по-различно. Тя е това неосъзнато чувство на привързаност, което се проявява още в люлката като част от инстинкта за самосъхранение. Едва ли има по-искрена и чиста обич от тази на детето към майката, и по-силна и трайна от тази на майката към детето. Не изключвам бащината, разбира се, просто смятам за по-уместен примера с майчината обич, която е станала нещо като нарицателно в това отношение.
Нуждата от обич е заложена у всеки, но тъй като е неизменно свързана с всички останали чувства и емоции, търпи развитие и се променя във времето, както и самият човек се променя и развива. И точно за това, въпреки че е заложена във всеки от нас, всички цял живот се учим да обичаме. И учейки се, откриваме и за себе си, и за хората край нас, и изобщо за света наоколо все нови и нови неща, които в някои случаи ни радват, но и натъжават, карат ни да се чувстваме силни, но и слаби и объркани, правят ни по-мъдри, но и по-глупави. А понякога дори ни карат да се страхуваме. Особено когато тази обич е свързана с любовта. Когато любовта се намеси, обикновеното мило, светло чувство на обич е много възможно да придобие размерите и силата на стихийно бедствие, и да предизвика такава буря от объркани емоции, че да извади потърпевшия трайно и задълго от релсите на спокойното му съществуване.
В подобни случаи се използва израза „пиян от любов”, познат на мнозина, предполагам, който доста точно определя това състояние. Там е работата, обаче, че тази еуфорична неадекватност има все някакъв предел, независимо от силата на опиянението, и слава богу. Чудесно е да изпиташ това пиянство, даже повече от веднъж, ако е рекъл господ, но истината е, че реалната действителност те иска трезв и във форма, за да си в крак с нея и за да оцелееш, дори и след главозамайващото реене из облаците.
Не е добре, но често се случва след такова пиянство да се окажеш с тежък махмурлук, защото това и в обикновеното алкохолно пиянство, и в този случай означава преди всичко страдание. Често то е свързано и с душевен, и с физически дискомфорт от загубата на любимия човек, независимо по какви причини е настъпила тя.
Но ако тази раздяла е собствен избор, то тогава вече не става дума за махмурлук, а за отрезвяване. И то като изтрезняването носи известно облекчение, но пък в много случаи когато се касае за отминала любов има и някои неприятни и не особено практични последици като дълги и мъчителни разговори, недоизказани истини или полуизречени лъжи, тягостни обяснения и оттам – тъжни и нерадостни мисли и моменти.
След подобни преживявания не рядко се случва да откажеш любовта, както алкохоликът се опитва да преодолее своята зависимост с цел оцеляване, преди всичко от страх да не попаднеш в подобни не особено привлекателни ситуации. Здравата разтърсен от тежките любовни преживявания, хлопваш вратата към сърцето си и слагаш катинара. Е, добре, казваш си, каквото било – било, от тук нататък аз съм господар на ситуацията, и никакви такива! Да видим сега кой кого!
Имаш нужда от близост? Никакъв проблем, наоколо е пълно все с хора, имащи нужда от близост, някои от които много подходящи за целта. Можете да споделите прекрасни моменти заедно, да си говорите за любов и дори да се уверявате в обичта си, без да е необходимо ни най-малко да изпитвате онези неистови тръпки и вълнения. Кой е казал, че искреността е задължителна , когато става дума просто за споделяне на приятни интимни преживявания? И защо да са по-малко пълноценни тези преживявания, когато си напълно с ума си и трезво преценяваш обстановката и света около себе си? Та нали от любовта боли, това чувство не е просто объркващо, то е опасно за здравето, и физическото, и душевното...
Но рано или късно тя намира начин да се промъкне и през заключени врати, да разбие катинарите и с взлом да превземе дори едно такова добре охранявано сърце, и тогава...
Тогава все едно се раждаш отново за всичко красиво, ярко и цветно, даваш си сметка, че да обичаш означава да живееш, и че живееш, за да обичаш. Разбираш, че си влюбен не защото обекта на твоето чувство е уникален и неповторимо прекрасен, а че той е такъв именно защото си влюбен в него.
Но само от теб зависи дали ще изразиш любовта си, или ще я спотаиш дълбоко в себе си с надеждата, че и този път ще те отмине, защото още помниш болката и разочарованието, и се страхуваш да не преживееш това отново. Никой, дори самата любов, не може да те принуди да кажеш някому „обичам те”, ако сам не поискаш да го направиш. Но можеш толкова дълго да се забавиш в своята нерешителност, че да пропуснеш хиляди вълнуващи мигове и живота да премине покрай теб преди изобщо да си разбрал, че си го изживял.
Можеш и въобще да не изпиташ необходимост да ги кажеш, дори и когато изпитваш нужда да ти ги казват. Можеш да ги изречеш само веднъж в живота си, но да се запомнят и да го изпълнят със смисъл, до самия му край. Можеш да ги повтаряш непрекъснато, ако имаш необходимостта да го правиш, но тогава е много вероятно да не повярват, че наистина обичаш.
Можеш да ги кажеш в най-специалния момент и те да направят някого безумно щастлив.
Можеш да ги казваш в моменти на страст, но да нямат особена стойност за теб.
Може да ги казваш дори когато не изпитваш нищо подобно, за да накараш някого да се почувства по-добре, а от това и ти самия да се почувстваш така.
Можеш просто да забравиш да ги казваш, защото смяташ, че вече достатъчно са казвани, или че нямат значение.
Можеш да ги казваш по навик, или защото някой иска да ги чуе от теб, а ти не искаш да го разочароваш.
Можеш да ги казваш дори с безразличие, ако го чувстваш като задължение.
Но най-страшно е, ако никога не изпиташ нужда да ги кажеш и не чуеш тези думи, казани специално за теб.
Защото едва ли има по-прекрасна музика от простичкото „обичам те”, казано с любов.
Но изборът е твой.

казано. Точно и обмислено. Но защо ли се чудя- ти не беше ли феята с пеперудената целувка;)))

Не го прочетох цялото, но е ясно, едно и също.
Всъщност ,препоръчвам ти север, тя е жена за 10 жени, може да си ги менкаш. Така няма да имаш време да мислиш за смислени неща .
:)))

А, и една забележка. За любов трябва коректност.

Точно така, papadok, същата.

Добър коментар, док. Кратък и ясен. Но защо ли не се учудвам...;)

Това за север и за менкането не го разбрах.
А за коректността никой не би оспорвал, струва ми се.
:)))

.... а аз все още чакам първата да се завърне, че с всеки следващ се убеждавам, че първият избор е бил най-верният

Като първата друга няма и едва ли би се завърнала в онзи вид. Но винаги има една следваща, още по-красива и не по-малко истинска, вярвам в това. :)))

Как винаги оцелваш на каква вълна съм ? Днес цял ден си мисля за това какво е да обичаш за съжеление през деня нямах време като понавик с първото кафе да прочета твоето произведение. И може би е било за добро самият аз си мислех за думите обичам те. Три срички са а значат толкова много. И всеки ги тълкува различно. Аз знам какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Мислех също и за обетите който даваме на някой в цървата казвайки му че ще бъдем до него в добро и зло и тн. И май това е да обичаш някой. Най-добрата ми приятелка ми направи един изключителен подарък който едва днеска разбрах каква релна стойност има. Седяхме в едно кафе и просто така от нищото тя каза:
Мило, колкото и да си далече каквито и глупости да правиш аз съм до теб и те обичам и това няма да се промени никога.

Колко просто звучи нали ? от този ден до днес минаха повече от 5 години тя беше дете аз бях дете познавахме се бегло. През тези 5 години тя се превърна в жена която много обичам и на която и аз мога да кажа че каквито и глупости да върши аз съм до нея. Но тогава тя не е съзнавала че така ме научи да убичам с тези няколко думи дадох си сметка че години след това никой никога не ми е казвал нещо по-силно обещание че ще обичаш някого вечно. Какво трябва да чувстваш за да кажеш подобно нещо ? Какво ? Мерси че пак си на моята вълна Хрис. Поздрави.

И идея си нямаш как ме развълнуваха думите ти. Умирам от удоволствие, когато някой споделя толкова искрени и мили неща, голяма чест е, че го правиш тук, с мен. И ти благодаря сърдечно. :)))