Седеше срещу мен и изглеждаше така, сякаш е сърдита на целия свят. Във всякакви настроения я бях виждал, понякога ги менеше рязко за минути, но толкова буреносно изражение беше новост и за мене дори. А съм имал нерадостния шанс не веднъж да се сблъскам с гневните й изблици, защото макар от не отдавна, станахме много близки приятели. И като казвам приятели имам предвид точно това – не гаджета.
Още когато кандидатствахме, а по-късно и когато разбрахме, че сме в една група, си паснахме страхотно, и докато се усетим, вече бяхме прескочили онзи момент със свалките и ухажването. Беше голяма сладурана, без съмнение, но просто нещата между нас тръгнаха в друга посока, и вече нямаше как да погледна на нея като обект на друго, освен на чисто приятелско чувство.
И нито за миг не съм съжалявал за тези ни отношения, защото тя беше най-искрения и точен човек, когото изобщо съм познавал. До този момент не бях имал подобно приятелство с момиче, и открих, че е страхотно, когато можеш да се чувстваш така спокоен и свободен, без никакви притеснения и недоизказаности, каквито рано или късно се появяват в една връзка между мъж и жена. Ето защо много ценях приятелството ни, и двамата знаехме, че за всичко винаги можем да разчитаме един на друг, а дори и да се случи да се посдърпаме за нещо, не беше кой знае колко сериозно.
От опит знаех, че ако започна да я разпитвам, може да стане още по-лошо, за това търпеливо изчаках сама да си каже. Имах неприятното усещане обаче, че този път се е случило нещо сериозно, и това ме тревожеше.
- Братовчедка ми се жени – кисело обяви тя, и нервно се заигра със запалката на масата.
Продължих с изчакването, защото виждах как яда й набира инерция, а аз така или иначе още нищо не разбирах.
- От малки сме като сестри, и естествено много държи аз да й бъда кума – погледна ме, и явно забеляза недоумението ми, защото поясни – Виж, там е работата, че за кум са поканили сина на едно приятелско семейство, когото аз, меко казано, не мога да понасям. От дете.
- Аха, значи стар семеен приятел от детинство – кимнах с разбиране.
Тя сякаш само това беше чакала, за да излее недоволството си.
- Какъв ти приятел, не можех да го търпя от край време – един такъв спретнатичък, чистичък, ревеше за всяко петънце по дрехите си. А с възрастта това му качество придоби небивали размери – казвам ти, няма друг такъв педант като него, не знам, може и да е някакво заболяване. На човек не прилича!
- Хм... – предпазливо започнах – но нали става въпрос само за едно кумуване? Все някак ще...
- Много те моля – остро ме прекъсна тя – Нали се сещаш, че това означава да прекарам сума ти време с него в пред сватбена подготовка, защото кумовете имат какви ли не задължения. Направо ще откача, представям си как ще ми прави забележки за всяко нещо, ще започнем да спорим, и ще настъпи истинска война. Познаваш ме.
Познавах я, да, и за нищо на света не исках да съм на мястото на този, на когото обяви война. Когато воюва, тя е истинска амазонка, влага целия си плам и енергия, а те хич не са малко. Но бях забелязал, че това се отнася за всичко, с което се захване.
- Добре де, братовчедка ти не знае ли за това?
- Тя е под влияние на цялата рода. Навили са си на пръста, че той е истинска божия благодат, и се опитват да ни сватосат от край време, не знам защо са решили, че именно той, а не някой друг, е най-подходящия за мен. И не престават да ми го натрапват.
- Натрапват?
- Уф, ами...нали знаеш, по разни семейни празници, събирания, излизания...Той вечно е наоколо, нали семействата ни са близки.
- А той?
- Какво той? Той цял живот е бил твърде изпълнителен и послушен, за да противоречи за каквото и да било.
- И те ухажва, за да угоди на родителите си? Стига бе...- не издържах и се захилих.
- Ако щеш вярвай! А дори не знам харесва ли ме изобщо. Не че ме интересува.
- Гледай ти! – впечатлих се аз – А ако си падне по някое момиче пак до техните ли ще се допита?
- Сигурно...Не ме занимавай сега с глупости – отряза ме тя – Ти си единствената ми надежда.
- А?
- Виж, ако им кажа, че си имам сериозен приятел и те представя на всички, сигурна съм, че ще ме разберат. Ясно е, че не мога да кумувам с друг, освен с гаджето си. Дори ще се зарадват, защото се боят да не остана стара мома, представи си.
- А дали няма да е по-просто ако измислиш някакво оправдание и просто откажеш...
- Абсурд, забрави! Казах ти, това ще я разстрои ужасно.
- Но ние с теб не сме...- направих плах опит за измъкване, но тя ме прекъсна безпардонно:
- И какво от това? Само ние ще си знаем, и всички ще бъдат доволни. Може би дори ще бъде забавно, ще видиш!
После ме погледна с онзи поглед, който й гарантираше пълна и безусловна победа, поне що се отнася до мен, и допълни с измамна невинност:
- Много те моля, миличко. Ще ти бъда благодарна цял живот.
От там нататък събитията ме понесоха шеметно и аз вече нямах думата за нищо, всичко беше в нейните ръце, а тя беше във вихъра си. Запознах се с бъдещите младоженци и с цял куп роднини, и смея да твърдя, че изиграх добре ролята си – бях одобрен и за нейно гадже, и за техен кум. Бях така зашеметен от всички напътствия и приготовления, че на самата сватба вече се чувствах съвсем изнервен и неадекватен, все едно аз бях младоженеца.
По някое време ме запознаха и с перфектния тип, леле, едва когато го зърнах разбрах какво е имала предвид- имах усещането, че е отделил специално внимание на всеки косъм от прическата си, преди да я вкамени щедро с гел, а ноктите му бяха така грижливо оформени, че чак се усъмних в сексуалната му ориентация. Не му е чиста работата, помислих си, но малко по-късно се убедих, че греша. Въпреки, че според мен в тоя случай ориентацията му също беше погрешна, защото явно смяташе приятелката ми за своя, и си позволяваше да се държи доста собственически. Това ме подразни страшно, никак не ми се стори да го прави заради нейните или неговите родители, май чисто и просто си падаше по нея.
- Този тип наистина е голяма досада – казах й със съчувствие, след като за пореден път осуетих опита му да танцува с нея.
- Е, не бъди чак толкова краен – изненадващо за мен каза тя, усмихвайки се, и окончателно затвърди неяснотата в която тънех, по отношение на женското мислене и капризи. – Всъщност мога да изтърпя един-два танца с него...
- Така ли? – попитах нервно с усещането за някакво новопоявило се чувство у мен, което никак не ми хареса – Ами да не преча, тогава.
Ами да, аз ревнувах, и бях по-разстроен от този факт, отколкото от самото чувство. Какво ми ставаше, да му се не види, та тя беше просто приятелче, нали?
В този момент чух смях и викове, и все още объркан и напълно неориентиран, изведнъж се озовах с булченския букет в ръце. Гледах и не можех да повярвам, че от всички тръпнещи от желание да го уловят край мен, точно на мен се падна тази чест. Идеше ми да потъна в земята, всички наоколо чудесно се забавляваха за моя сметка, а аз се чудех къде да дяна букета и се чувствах адски нелепо. И тогава, за капак, някой извика „горчиво”, и всички подеха възгласа, имайки предвид не младоженците , а този път мен и приятелката ми, която също изглеждаше много развеселена от ситуацията. Преди изобщо да мога да реагирам, тя ме прегърна и усетих устните й върху своите.
- Ммм...не знаех, че можеш да се целуваш така – прошепна ми, докато аз все още бях омаян от вкуса на устните й.
- Мога, и още как! – хванах я за ръка с мисълта, че не искам да я пусна никога повече – Дали да не започнем веднага? Имаме да наваксваме толкова много...

Супер! Да знаеш, сутрин вместо вестници чета теб:))) Слънчев ден ти желая:))

с пожелание за много сланчева неделя - и в сърцето

Това може само да ме радва, но като си помисля - пресата ме конкурира по богатство на фантазията...;)))
Слънчева неделя и на теб! :)))

Благодаря ти! И твоята нека е ведра и усмихната :)))

E, най-после. Добре, че се е намерил начин да се чифтоса амбицията. Какъв по-удобен начин. Всеки си има начини.
Жалко, че не решаваме сами.

Наистина понякога от ситуацията зависи да откриеш ей такава една истина, която понякога е изненада и за теб самия.
Макар че аз не бих го казала по твоя начин. ;)))

Страхотна история! Благодаря!

Аз благодаря също. :)))

Хубава приказка :)

А може би не е съвсем приказка... ;)))

Много усмивки от мен! ;)))

Страхотно :) В стила на един от любимите ми филми: Сватбата на най-добрият ми приятел. И аз вместо весници сутрин чета тебе. Поздрави

ако има дразнител, ревността се появява веднага; А целувките, то си е сексуален мерак, окрили са го отдавна. Не виждам, какво е завладяващото в празника, на който е много приятно да се натискаш, понякога и с булката. Изтъркан вариант - с булката специално, като идея.
Не е убедително, че чувства се появяват на кумуване. С джумбарето си отива и "новооткритата" любов.
Доколкото имам някакъв поглед върху любовта - прекалено голям за моя не толкова дълъг живот - няма вариант да откриеш на сватба любовта към приятел. Има вариант приятели да стигнат до секс, кажи го и любов, смесва се. Но не и по твоя начин.
Опитвам се да бъда точна и искрена. Не е убедително. ВИдял, че друг я иска и изведнъж се влюбил. Да бе, то така става.
Реално погледнато, можеш да се влюбиш във всеки трети индивид от противоположния пол, стига обществото да е цивилизовано. Ако всеки втори е идиот не става. Така че на тази сватба под звуците на любовта и в тази приятна красива атмосфера половината сватбари ще ти харесат. Което е станало и с твоите герои.
Ако го свържем с действителността, не виждам да продължи повече от седмица до месец това влюбване и наваксване на сватба.
Скритите ти идеи не ми са ясни, да поясня. Само това.

Изпълни ме с позитивизъм и радост! Благодаря ти!

Страхотно е...

Да, като се замисля, и аз откривам такава връзка.
И се радвам на ведрото настроение, което явно се улавя. ;)))

Знаеш ли, Вики, мен ме радва самият факт, че ме четеш и разсъждаваш. Останалото не е толкова важно. А, и ти благодаря за всички забележки всъщност. Някои ще са ми от полза, без съмнение. :)))

А и нямам никакви скрити идеи - всичките са на показ. ;)

Е, това изпълва с радост и мен. :)))

Благодаря. :)))

То не е лошо, всъщност. Във всяка критика има нещо полезно, стига да не си настроен негативно.
А аз определено не съм... ;)))

Понякога към приятели тайм специални чувства доста по силни от чисто приятелските. И в точно такива моменти осъзнаваме че има опасност за нас. Колкото до самата история мисля си че приятелката му е имала чувства и към перфекциониста даже си мислех че те ще се съберът а не приятелите. Но просто чувствата обикновено ги има и от двете страни просто не се проявяват в сексуалният вариант. Ами под формата на страна привързаност и така нататъка. В краина сметка историята ми се вижда доста правдоподобна.

преди лягане. Зареди ме с положителни емоции.

Сладки сънища, тогава. И ако има нещо за наваксване, подходящите сънища могат да са от голяма полза. ;)))

Хех супер разказче тъкмо ми се четеше нещо такова : )

:)))

Вълшебно... за пореден път, вълшебството на твоите разкази ме вдига за един страхотен ден. Радвам се, че отново си на линия, липсваха ми постовете ти!

Усмивки! :)))

А това твое признание прави същото с мен - зарежда ме с енергия и слънчево настроение!
Поздрав! :)))

haha :) mnogo silna istoriq :) prostooo neznam kak ti gi rajda glavata vse takiva... mislila li si nqkoga da napi6e6 kniga?!

Здравей, приятелче. Удоволствие за мен е, че съм те позабавлявала. ;)))

Да, за книга дори все още мисля и все по-сериозно. Дето се вика - благодаря ти за този въпрос. :))))

Ако ще се стига до книга, държа да разбера по-отрано, за да мога да се добера все пак до нея ;)

Ако ще се стигне до книга, здравата ще раздухам новината, изобщо не се съмнявай! :))))))

И отново ти благодаря. :)

че с целувките никога не може да се навакса! :)

Виж ти, виж ти...май има такова нещо. Но поне може да се направи нещо в тая посока, нали? ;)))

да си събереш достатъчно и да си ги къташ за "черни дени" ... невъзможно ;)

Не да си ги къташ, но да събираш и да нямаш насита... май не е лоша идея. Ти как мислиш? ;)))

Но както вече казах - намирам го за невъзможно това, с кътането! Все едно прежаднял в пустиня да къта вода ... :)

Е, добре де, защо така упорито се държиш за това кътане? Аз говоря за следното - колкото повече, толкова повече. Един много мъдър герой от една много мъдра приказка го е казал, и макар да не се отнася до целувки, мисля, че спокойно става и за тях. :)))

Медът си е мед, целувките - целувки! Няма кътане и няма насита, вярно е само, че колкото повече получаваш, толкова повече искаш! Както и обратното ... тогава е жажда.

И защото знам колко отчайващо безсмислено е да си мислиш, че можеш да "наваксаш" с нещо, за което силно си копнял! :))

Не го казвам в този смисъл. Мисля, че в разказа давам ясно да се разбере, че човекът изобщо не е копнял за тези целувки, той дори не е подозирал, че те са му така необходими до момента, в който не ги е опитал.
Нали разбираш - това наваксване е по-скоро в преносен смисъл, с известна доза хумор, а не като копнеж по нещо вече отминало. ;)))

аз не говоря и за нещо минало. Говорех по принцип. А нека не отричаме и неосъзнатите копнежи ... това, че не са "облечени" в мисъл не ги прави неродени на друго ниво ;))
Дозата хумор е точна за рецептата. Просто ми навя по-различни размисли, нали знаеш - всеки с мислите си :)