Изумих се, когато я видях да стои насред кабинета ми.

На времето бяхме съученички, и в известен смисъл  се разбирахме, може би защото бяхме като двата полюса на батерия – пълна противоположност. Аз бях самата прилежност, а от нея цялото училище беше пропищяло – буйна, неуправляема, с груб език и също такива маниери. И външността й тогава напълно отговаряше на характера й – беше едра, с поръсено с лунички широко лице с груби черти и светла къса коса, която винаги стърчеше на всички страни. 

Нашето училище сигурно беше последното в града, през което минаваше, защото се разбра, че периодично била изключвана заради лошо поведение и хулигански прояви. Но все пак успя да завърши и то със съвсем приличен успех. Не можеше да се отрече, че въпреки всичко умът й сечеше.

И ето я сега пред мен – уж същия човек, а до такава степен променена, че не можех да спра да я зяпам недоумяващо. Защото и следа не беше останала от онази мъжкарана – пред мен стоеше ослепителна красавица с прекрасна атлетична фигура и модно оформена коса, чието русо направо искреше. Усмивката й можеше да бъде гордост за всеки зъботехник, а на прекрасно изваяната й гръд биха завидели мнозина – от фолк певици, до пластични хирурзи.

Аз лично я познах по онези огнени пламъчета в ярко сините очи, които правеха погледа й уникален и магнетичен. А също и по енергичната прегръдка, в която ме сграбчи с едновремешният си ентусиазъм и с думите:

- Да му се не види, изобщо не си се променила, все същото нежно създание!

Преглътнах първото, което ми дойде на ума, защото ми хрумна, че май ще прозвучи малко грубо, и й казах че изглежда страхотно. Една аналогия с предишната й външност, знам ли, може би нямаше да й хареса.

Тя се засмя с предишния си безгрижен смях и ми разказа най-общо за себе си. Съвсем доскоро живеела в чужбина с баща си, там завършила висшето си образование и започнала работа. Само че нещо не й провървяло и на двете места, където работила, появили се проблеми, и тя решила да опита късмета си на родна почва.

Това, че са се появили проблеми никак не ме учуди, то кога ли около нея нещата са били безпроблемни, и явно въпреки промяната на външността, тя си оставаше същото неуправляемо стихийно бедствие от едно време.

- Така че сега страшно се радвам, че ще работим заедно – обобщи тя. – А и успях да забележа, че шефа е страхотен мъж! Вероятно имате много незабравими мигове...- намигна ми.

Погледнах я объркано, чак после се сетих какво има пред вид и побързах да я уверя в противното. Той наистина беше страхотен човек – не познавах друг мъж, зад чиято привлекателна външност да се крие толкова остър и аналитичен ум. Но за толкова години работа с него имаше и нещо друго, което не по-малко ме впечатляваше – беше безкрайно предан и верен на съпругата си. Имала бях стотици поводи да се убедя в това, не една и две колежки се бяха домогвали до неговото внимание, да не говорим за многото му работни срещи и командировки, които предоставяха чудесни възможности в тази посока. Но той никога не се беше възползвал. Знам това, защото от твърде дълго време съм, така да се каже, неговата дясна ръка, довереният му човек, който винаги е до него, за да  му е в помощ и услуга кажи-речи по всяко време. И най-вече защото съм го виждала как гледа жена си, когато се е случвало тя да дойде в офиса. Бих се чувствала безумно щастлива някой някога да ме гледа по този начин, а те са женени повече от четвърт век и имат две големи деца.

Възхищавах им се, за мен бракът им  беше символ на истинската, вечната любов, за която само бях чела, и в която малко хора в днешно време вярваха.

Опитах се да й разкажа накратко за това що за човек е, и да й спестя усилията да го сваля, най-малкото за това, че все пак бяхме стари дружки с нея.

Тя ме изслуша с типичната си палава усмивка, после се ухили и запали цигара, като издуха дима право срещу надписа „Пушенето забранено”.

- Много симпатично! – заяви, преди да мога да й обърна внимание на факта, че тук не се пуши – Все на такива попадам и точно те са ми най-ясни! Защото на тях изведнъж им пада пердето, и като се влюбят, ела да видиш какво става, няма отърване!

Поклатих глава:

- Не разбираш. Отдавна го познавам. Влюбен е в жена си.

Тя се разсмя, сякаш бях казала голяма смешка.

- Много ми е познато, повярвай. Знаеш ли какъв им е проблема на такива – все напират да се женят. И на двете места, дето работих, се наложи да напусна именно заради това. Как пък не съм хукнала да се женя, и то за разведени с деца. Имам по-добри планове за себе си.

- Е, аз те предупредих, пък ти прави каквото искаш.

- Виж, нямам  намерение никого да развеждам, нали ти е ясно. Просто ми трябва добра протекция, а за това е нужно да влезеш под кожата на ...когото трябва. Умна съм, кадърна съм, но това никога не е достатъчно, когато нямаш някого зад гърба си. А на мен ми писна да започвам от нулата!

Да, разбира се, помислих си, всичко в името на кариерата. Много позната история, такива идваха бързо, и също толкова бързо си отиваха, именно защото разчитаха единствено на добрата подкрепа, а иначе нямаха представа от същността на работата. Само че при нея нещата едва ли стояха точно така – вероятно бе достатъчно опитна, а и знаех колко добра може да бъде във всичко, което върши. Но поведението й можеше да й направи лоша услуга, въпреки атрактивната й външност. Или точно заради нея. Бях ставала свидетел на подобни ситуации.

Бях сигурна в едно – изобщо не бях в състояние да я предпазя. Достатъчно добре я познавах, за да знам, че когато си науми нещо, никой не може да й го избие от главата.

                                                              

                                                             Продължението – утре, че не ми остана време. Ако имате някои идейки и предположения по въпроса, сега му е времето да ги нахвърляте. ;)))

Познавайки творчеството ти мисля че ще се окаже че главната героиня която разказва ще се окаже влюбена в шефа си а и той ще се окаже влубен в нея.

Мдааа...интересно предположение. Но всъщност какво се случва ще се разбере по-късно. ;))))

абе и аз се изненадах от развръзката... ;)

na opitite da go sablazni, tia se ambizira i podhvashta igra s niakoi ot zam-ovete, razni debnenia po koridorite i po-pikantni izpalnenia - na buro sled rabotno vreme i t.n.
tezi proizvedenia sa interesni, mnogo Stil,Braun i dr. sam izchela,Arlekinite , nishto ne sam zapomnila, pri men ima spezifika- padam si po fentazi,S&F,trilari- psi, lekarski i strogi sekreti
Pishi, schte chetem