Още не се бях разсънил съвсем, когато, като всяка сутрин пуснах радиото, и първото, което чух, беше криминалната хроника. Било открито тялото на млад, около трийсетина годишен мъж, без документи и без видими следи от насилие. Следваха още описания, и обичайната молба, ако някой може да даде някаква информация, да се обади на...
Горкият, мина ми през ума, кой знае какво го е сполетяло, а е млад човек, на моята възраст. Но в тия времена живота си беше една постоянна криминална хроника – и ден не минаваше без да чуя нещо подобно, за това просто се заех да си направя кафе и да подредя мислите си, както всяка сутрин. Слава богу, днес ми беше почивен ден, не се налагаше да бързам за работа. Макар че си обичах работата – рядко се случваше да имам големи натоварвания, често намирах време да понадникна в някой и друг интересен сайт или да побъбря с познати по скайп.
Всъщност така се запознах и с настоящата си приятелка. Както повечето хубави неща в живота, и това стана съвсем случайно, без изобщо да съм очаквал. Опитвах се да издиря една стара позната, но попаднах на нея, още не мога да си обясня как точно се случи. Разбъбрихме се като не видели, страхотно забавна се оказа, и когато успяхме най-накрая да си кажем „чао” се оказа, че не само работното време отдавна е свършило, но и вечерта кажи-речи е минала.
Винаги се умилявам, когато си спомня онези наши първи разговори – сякаш сме били устремени един към друг още преди да се намерим, останалото е било само въпрос на време. С много хора, и мъже, и жени, се е случвало да провеждам безкрайно увлекателни разговори, от които или съм научавал по нещо интересно, или просто сме се забавлявали. По цяла нощ съм изкарвал пред компа, имал съм и някои доста пикантни преживявания. Но с нея все пак беше различно.
Лека-полека , някак неусетно и за мен самия губех желание да разговарям с други събеседници, когато тя не беше на линия, а когато се появеше, бях способен да зарежа всичко и да се закотвя пред компютъра с часове.
Срещнахме се около месец след като се бяхме намерили, и...ами, много хора биха го нарекли любов от пръв поглед. Само че аз отдавна бях влюбен в нея, когато я видях само се уверих повторно във този факт. Тя беше моето момиче. Тя беше това, което винаги съм искал в този живот, и което осъзнах чак когато я намерих.
И за двама ни срещата ни се оказа естественото продължение на онази магия, която бяхме усетили помежду си още от самото начало на запознанството ни.
Само един проблем имаше – мъжа при когото живееше. До този момент само беше загатвала за него, и нямах впечатление, че връзката им е сериозна, по-скоро обратното. Но един ден сама започна да говори за него, сякаш нещо се отприщи в нея, и изля цялата си болка.
Преди година я спасил от група пияници с недвусмислени намерения, когато се прибирала от дискотека. Влюбила се в образа на мъжа-спасител, още преди да разбере, че е човек от престъпните среди, чиито протекция и внимание могат да й донесат повече неприятности, от колкото някакви положителни емоции и облаги. Много скоро й станало ясно, че той гледа на нея по-скоро като на свое притежание, от колкото като на своя любима. В отчаяния си стремеж да заслужи любовта му, и да му покаже своята, била готова на всякакви компромиси – преглъщала безропотно грубиянското му държание, когато се прибирал късно вечер пиян, дори затваряла очи за флиртовете и съвсем откровените му изневери. Била уверена, че му дължи и живота, и любовта си, и че трябва да остане с него толкова дълго, колкото той пожелае, като в същото време ужасно се измъчвала както от връзката си с него, така и от мисълта, че един ден той ще я зареже.
И точно в този момент на раздвоение и несигурност съм се появил аз – като струя свеж въздух за нея, като слънчев лъч, който да разпръсне тягостната тъма на дните и нощите й.
Приех думите й с чувство на голямо вълнение и нежност, като искрено признание на чувствата, които изпитваше към мен. Чак след това ми стана ясно, че те са предупреждение за мен. Този човек представляваше опасност, и едва ли щеше да приеме добре връзката ни, независимо какво изпитва към нея. Такива като него не допускаха никой да припари до момичето им, дори и то да не представлява вече особен интерес за тях, освен ако сами не го решат.
Само че за мен това не би могло да бъде причина да се откажа от нея, тя вече бе заела твърде голямо място в живота ми, така че по никакъв начин не можех да си го представя без нейното присъствие. Каквото и да ми струваше това.
Трябваше да бъда подготвен за всякакви неприятности, макар че тя ме увери, че може да се справи с него.
- Разбираш ли, когато не е пиян е съвсем различен – мил, внимателен, приятелски настроен. Казва ми че иска да ме направи щастлива. Знам, че ще ме разбере, когато му обясня, че ти си моето щастие.
Оставих всичко на нея, не че имах избор, и не че ми се вярваше, че ще е толкова просто. Само че не исках да й показвам колко се страхувам за нея, че той може да се разбеснее и да я нарани в гнева си. Това едва ли щеше да помогне особено, а не виждах друг начин, ако опиташе да се измъкне без никакви обяснения със сигурност щеше да стане по-лошо.
Внезапно ми стана хладно и се огледах за нещо, което да наметна на раменете си. С недоумение отбелязах факта, че в стаята се беше смрачило, а часовника показваше, че вече е късен следобед. С времето ставаше нещо, което не можех да си обясня – та нали само преди малко бях изпил сутрешното си кафе, губеха ми се часове. Целият ден се беше дянал някъде без изобщо да го усетя.
Чух как ключа се превърта в ключалката и само след миг в коридора се появи тя. Понечих да се спусна към нея и да я прегърна, както обикновено, но нещо в изражението й ме спря. Никога преди не я бях виждал да изглежда толкова съсипана, чак фигурата й се беше променила – бе станала някак по-смалена и свита. А може би беше от черната рокля, защо ли я е сложила, казвала ми е, че черното не й отива.
Точно тогава съвсем ясно усетих, че нещо не е наред, и се стреснах. Тя мина край мен без да ми обърне никакво внимание, остави чантата си, и все така бавно и безжизнено, сякаш беше тежко болна, се сгуши във фотьойла. Раменете й потръпваха, сякаш не можеха да издържат тежестта на непосилен товар, и на мен ми хрумна, че може би е разтревожена за майка си. Възможно беше да се е влошило състоянието й, миналата седмица я приеха в болница.
Приближих се до нея точно когато тя, сякаш несъзнателно и съвсем механично, взе дистанционното и включи телевизора. Отново попадна на черна хроника, сякаш постоянно отвсякъде ни заливаха само такива новини, сякаш нищо друго не се случваше. Исках да й кажа, че това едва ли е най-подходящото за гледане в състоянието, в което се намира, когато отново заговориха за намереното мъртво тяло на млад мъж. Същата новина, която бях чул сутринта по радиото. Само че сега вече самоличността му беше открита. Снимката, която показаха, ми я беше направила тя, на рожденият ми ден. Само преди седмица.

Силен разказ...Настръхнах! Браво, Хрис!

Благодаря ти. :)))

Отново нещо непредвидено, точно си мислех, че намерения е лошото гадже-мутра, а то какво било... Ти си непредсказуема, това твое въображение ме размазва от удоволствие :)))

Супер! Поздрави :>

Радвам се, че се чувстваш така размазана от удоволствие, и то благодарение на мен! Следващият път може и да се разтопиш...ако се справя достатъчно добре!
Поздрав и много :))))

Много хубав разказ!!
Поздрави!!

Усмивки и от мен, благодаря ти :)))