- Наздраве!
- Наздраве! – вдигнах чашата си и аз, и го погледнах въпросително – Няма ли да ми кажеш най-после какъв е повода?
- Исках просто да ти благодаря, приятелю, че през всичките тези години беше неизменно до мен. Каквото и да съм правил. А е факт, че какви ли не съм ги вършил...
- Да не се е случило нещо? – притесних се. От както го познавам никога не си е падал по лирическите отклонения.
А че ги е вършил – вършил ги е, спор няма. Може да се издаде многотомна поредица с отбрани негови истории, и то не каква да е, а фантастична. И естествено, със силен еротичен оттенък, защото откак го помня жените са му слабост. Само дето колкото удоволствие са му донесли, толкова, ако не и повече – неприятности. Цар е да се забърква в конфузни ситуации, защото по незнайни причини все попада на омъжени жени, или, в най-добрият случай, на такива със сериозна, дългогодишна връзка с ревнив приятел.
Друг на негово място с подобен уклон отдавна да си беше изградил удобна стратегия за действие, но не и той. Сякаш нещо винаги го подтиква да е на грешното място във възможно най-неподходящото време. Той е същия този от вицовете за неверните съпруги, когото хващат я в гардероба, я на балкона по гащи, или направо в леглото. Понякога чак мен ме е хващало страх и съм се чудил как изобщо е оцелял досега.
Колко пъти съм говорил с него по този въпрос, не че аз имам кой знае какъв опит – нищо подобно, аз изобщо не мога да си се представя в подобни ситуации. Аз винаги съм я карал по-кротко с жените, едно, че нямам неговият темперамент, и друго – женен съм от достатъчно дълго време, та да загубя интерес към подобни приключения. В сравнение с него аз съм един безкрайно трезвомислещ и твърде разумен човек, той самият отдавна е признал това и често е търсил съветите ми по много въпроси.
Работата е там, че неотдавна се ожени и той, и в един кратък период на затишие почти повярвах, че тая работата с женените приятелки е останала в миналото. Много наивно от моя страна, защото макар жена му да беше чудесен човек и той да я обожаваше, все пак познавах го не от вчера. Тази страст към приключения от този род явно си му беше вродена, течеше във вените му, беше част от него. Такава беше природата му, и не успя да остане верен съпруг задълго.
До този момент това като по чудо беше останало почти незабелязано от съпругата му – кротка и мила жена, заета предимно да се грижи за децата и семейния уют. Подозирах, че тези й качества са били водещи в избора му на половинка, дори и да е било подсъзнателно. Защото принципно малкото разумни решения в живота му винаги са били подсъзнателни.
Все още нямах представа защо днес така ентусиазирано предложи да ме черпи, спомена само, че имал личен повод. Много важен за него. Изведнъж ми щукна, че сигурно пак се е замесил в някаква пикантна история, и за кой ли път отново е отървал кожата на косъм. Те хората за такова нещо курбан правят, та бих го разбрал...
- Случи се това, че преосмислих живота си – обаче най-неочаквано за мен каза той, и ме погледна с някакъв непознат до този момент поглед, който изцяло променяше изражението му. Интересно, така изглеждаше странно мъдър.
- Да не би да е заради сърдечната криза миналата седмица? – внезапно ми просветна.
- Е, то си е ясно, че такова нещо е един вид предупреждение. В смисъл, намекват ти отгоре да понамалиш темпото, и да се позамислиш върху наистина стойностните неща в живота.
- Имаш предвид семейството, децата, здравето? – подозрително попитах. Все още не вярвах, че точно това има предвид.
- Именно. Ти знаеш колко добра жена е моята, по-добре от мен самият го знаеш – разумно отбеляза той. Вероятно имаше предвид стотиците ни разговори, в които му бях изтъквал именно този факт като аргумент за съпружеска вярност. – И децата не са малки вече. Започват да се ориентират, задават неудобни въпроси...Ей го на, дъщерята скоро може и да се зажени, а и синът е вече в...Няма значение – махна с ръка той, явно не можа да се сети точно в кой клас е синът му – Ти разбираш какво имам предвид. Винаги си ме разбирал.
- Това какво ще рече? Никакви забежки повече, така ли? – попитах предпазливо.
- Абсолютно! – отсече категорично. – Пълна промяна! Уморих се, приятелю – това вечно криене, безкрайните лъжи, всички нелепи ситуации...не си струва, честно ти казвам. В крайна сметка всички са едни и същи.
- А, добре че ми го казваш! – засмях се – Защото аз толкова години се опитвам да ти го обясня без особен ефект.
- Запомни – никога повече! Ако ще самата Анджелина Джоли на крака да ми дойде!
Посмяхме се, но не гузно и с половин уста, както когато ми разправяше как за пореден път се е измъкнал невредим от лапите на разгневен съпруг, а искрено и от сърце. Виждах, че пред мен стои човек с чисти помисли и добри намерения, такъв, какъвто вече не вярвах, че би могъл да бъде.
Виждахме се често, както преди, и сам можех да се убедя в истинността на думите му. Минаваха седмици, а той и дума не обелваше за нова връзка и нови емоции. После срещите ни се поразредиха, защото си намери допълнителна работа, така че само се чувахме от дъжд на вятър, колкото да ми сподели, че е страшно зает и напоследък времето все не му стига.
- Няма как, един грижовен съпруг трябва да прави всичко за семейството си! Сам знаеш как е...- с енергичен и делови тон ми заявяваше той.
Ето това е то приказка на истински отговорен мъж, мислех си, аз не успях за толкова години, обаче онази сърдечна криза наистина е свършила добра работа.
Все пак намерихме време да излезем семейно няколко пъти, и двамата с жена ми бяхме приятно впечатлени от новото му, положително излъчване, с което бе зареден и което несъмнено правеше съпругата му щастлива. Изглеждаха толкова мили и внимателни един към друг, колкото никога досега.
Не се стърпях и споделих на жена ми откъде иде промяната.
- Но това е страхотно! – възклика тя, и се впусна надълго и широко да разисква любимата си теория за това, че случайностите в живота са всъщност закономерности, с точно опредена цел, добре премислени и подредени от много по-висш от нашия разум.
Не беше минала повече от седмица, когато той ми се обади и поиска да се видим. Още по телефона звучеше странно, но чак когато го видях напълно се убедих, че нещо се е случило.
- Срещнах една жена – направо започна той, и побърза да добави – но този път няма абсолютно нищо общо с предишните истории. Този път става въпрос за любов.
- А? – зяпнах го, бях напълно неподготвен за такова изказване.
- Срещнахме се откак поех допълнителните часове. Тя...как да ти кажа, никоя жена досега не ме е карала да се чувствам по този начин...толкова значим и нужен. Прави ме наистина щастлив. Сам ще я видиш, страхотна е!
После изведнъж грейна целия и прошепна:
- Ето я! Много исках да ви запозная.
Беше съвсем обикновена жена на средна възраст, съвсем безцветна, да не кажа – направо невзрачна. Да кажа, че бях изненадан, съвсем нямаше да е достатъчно да изрази състоянието ми – бях изумен. Защото тя изглеждаше дори по-възрастна от него, а той досега винаги бе проявявал предпочитания към значително по-млади дами, малко по-възрастни от дъщеря му, и с много по-атрактивна външност. Да не говорим, че тази дори не бе омъжена... Наблюдавах ги внимателно, по-точно – не можех да спра да ги зяпам, и изведнъж ми просветна. Тя не спираше да го превъзнася, разказа ми подробно колко добре се справял с работата си, бил най-големият професионалист, когото познавала, невероятно енергичен, и с такъв блестящ ум! Очите й го изпиваха, изпълнени с възхищение, а той я гледаше като хипнотизиран, с най-възторженото изражение на задоволство, което някога съм виждал да се изписва на лицето му.
И да не ми го беше казвал, така като го гледах как е засиял и сам можех да се досетя, че работата е сериозна. И изведнъж се сетих за мъдрите думи на една моя стара позната: „Погали тялото на един мъж, казваше тя, и той ще бъде твой за една нощ. Но знаеш ли как да галиш егото му, можеш да го имаш завинаги.”