Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2008 19:42 - Танцът на пеперудата
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 6021 Коментари: 35 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Лежах сама в хладния мрак на леглото си и си мислех, че този път няма да се справя със себе си. Многократно съм имала тежки моменти – че кой не е имал, но все съм намирала сили да вдигна глава и да продължа, намирала съм някакъв смисъл. Доскоро даже си мислех, че съм силна, и мога да се преборя с какво ли не. Обаче напоследък май ми се събра повече...или просто съм се уморила да се боря.
Започна от дребни неприятности в службата, които за кратко време придобиха размера на истинско бедствие и се наложи да напусна, защото положението стана нетърпимо. По същото време научих и за тежкото заболяване на баща ми, мама беше на път да рухне психически.
Бях безкрайно притеснена и изнервена, но намирах сили и опора в човека, с когото живеех – познавахме се от дълги години, и винаги съм му имала доверие за всичко, той е моят най-близък приятел. Новост е само това, че живеем заедно, но и двамата го искахме еднакво силно, и се чувствахме прекрасно в малкия си дом.
Именно той ме насърчи да напусна, за да избягам от нетърпимата атмосфера на лъжи, интриги и постоянен натиск, която цареше там, и ме окуражи, че човек с моят стаж и специалност винаги може да си намери добра работа. Само че не се оказа толкова лесно – трябваше да минат месеци, за да си дам ясна сметка за това. Оказваше се или че мястото вече е заето, или е предвиден друг човек за него, или пък предлаганата заплата беше просто една подигравка.
Бях на път да се отчая съвсем, крепеше ме уверението на приятелят ми, че той ще намери време и ще разговаря с някой от приятелите си, който може да помогне. Знаех, имаше много познати, някои наистина влиятелни хора, и разчитах на помощта му. Но времето си минаваше, и вместо това, една вечер когато се прибра той ми каза, малко объркано, но все пак достатъчно ясно, че от известно време има друга жена в живота му. И че най-честно според него било да си отиде, защото не можел да прекъсне връзката си с нея – правил опити, но се чувствал ужасно.
Е, сега явно беше дошъл моят ред да се почувствам ужасно. Не знаех какво да кажа, не знаех как да реагирам – изведнъж се оказах адски неподготвена за всичко, което ми се случваше. Просто седях, гледах го, попивах всяка негова дума и разбирах, че го губя, но не изпитвах нищо, нищичко. Само усещах как в мен расте една огромна празнота, като черна дупка, която заплашва да ме погълне напълно, и да престана да съществувам изобщо. Очаквах този миг, копнеех за него, но това не се случи – напротив, започна да боли, истински и дълбоко, чак когато той си тръгна и останах сама, съвсем сама в своя малък свят, който до този миг възприемах като един оазис на любовта и спокойствието. А най-страшното беше, че болката ми сякаш се беше капсулирала в мен, беше изсмукала сякаш всичките ми емоции, и остана дълбоко вкоренена в моята същност. Дори не успях да заплача.
Лежах в тъмното и си мислех, че този път наистина не зная как да продължа. Последните ми средства се бяха стопили неусетно, карах на заеми, които един дявол знаеше как ще връщам. Принудих се да започна работа, която не ме устройваше по никакъв начин, а не виждах как мога да променя това. В най-скоро време трябваше да напусна квартирата, защото наемът вече не беше по силите ми. Ужасно се притеснявах за баща си, не смеех да им споделя нищо, за да не ги тревожа, и без това едва намираха сили да се борят с болестта.
А колко много ми тежеше и раздялата, не можех да спра да предъвквам и анализирам случилото се, търсех причина, търсех вина, търсех виновен...Само който е преживял подобно нещо, знае как това може да срине човек и психически, и физически. Чувствах се смачкана и непотребна като употребена носна кърпичка.
Взирах се в бледите отблясъци на уличните лампи, които правеха тъмнината в стаята още по-осезаема, и си мислех, че повече от всичко искам да изчезна. Ей така, просто да се стопя, да ме няма, да не мисля и усещам нищо. Затворих очи с мисълта, че когато много искаш нещо и силно го пожелаеш, то може да се сбъдне.
Вече бях минала през всички фази на самосъжалението, така че май бях над тези неща, разсъждавах съвсем трезво и безпристрастно. Да, категорично и повече от всичко исках да изчезна.
- На вашите услуги, госпожице – в дъното на стаята една от сенките се раздвижи, и ако не беше дрезгавия глас, който ясно чух, щях да си помисля, че сънувам. Гласът обаче беше съвсем реален, напълно пасваше на вида на собственика си – едър, грубоват мъж с остри черти и надменно изражение.
Само това ми липсваше, помислих без дори да трепна, като че ли това не се случваше на мен, някакъв крадец да цъфне посред нощ в стаята ми. Ако ми беше останала поне грам емоция, вероятно щях да се изсмея, толкова абсурдна ми се стори тази мисъл, че за страх и дума не можеше да става. Не и в състоянието, в което се намирах. Но сега само изрекох:
- Ти пък от къде се взе?
- Отдалеч съм. Обаче нямам проблеми с придвижването.
- И какво точно търсиш в стаята ми?
- Ами нали ме повика – той отвори едно от шишенцата ми с лакове, и любопитно го помириса. Намръщи се, кихна и го остави обратно.- Искаш да изчезнеш, а?
На бледата светлина на нощната лампа, която бях запалила, се втренчих във върха на носа му, оцветен с ярко розово петно от лака, и зададох въпрос, който на фона на тази гледка звучеше направо сюрреалистично:
- В Ада ли ще ме отвеждаш?
- Ами, как не! – изсумтя той и избърса най-безцеремонно носа си в дантелената ми завеса – Каква гадост! – измърмори, втренчен в петното, а аз си помислих точно същото за постъпката му.Що за мърляв тип беше този...извънземен. – Изчезването няма нищо общо с разпределението на душите, аз не съм оторизиран да се занимавам с подобна дейност. Аз съм Водач.
Прозвуча точно така – с главна буква, без никакво съмнение. Този тип определено се гордееше с професията си, каквато и да беше тя.
- Водач, значи.
-Да, Водач към Нищото. Точно където искаш да отидеш.
- Какво...какво ще правя там?
- Нищо естествено – с досада ме изгледа той, и аз се почувствах като смъмрено от строг учител дете – Нали това е идеята.
- Но...добре, де, признавам си, нищичко не разбирам.
- Именно – с нарастващо раздразнение отсече той. Не беше особено търпелив, или пък аз не му бях много симпатична. – Там няма да се налага нито да разбираш, нито да усещаш повече каквото и да било. Единственото, което ще ти се наложи да направиш там, е да изчезнеш. Което е напълно безболезнено.
- Чакай, ти за Черна дупка ли говориш? – направих се на много веща аз. По-добре да си бях мълчала.
- Глупости! – отряза ме той с вече неприкрито презрение – Не става въпрос за космически явления и гравитация. Нищото е извън познатите ви пространства и измерения. Веднъж попаднеш ли там, не се преобразуваш в енергия, а изчезваш. Налага ли се да го повторя още веднъж? Из-чез-ваш. Процеса е необратим.
Втренчих се в жълтия кръг светлина на нощната лампа, а буцата в гърдите ми беше придобила размерите на айсберг. Толкова беше изкусителна идеята, звучеше така примамливо и простичко. Във всеки случай аз сама едва ли бих се справила по-добре с изчезването си. Не се опитах да си представя Нищото, кой ли би могъл, но ми беше достатъчна мисълта, че това ще бъде краят на цялата тази дълга и мъчителна агония, в която се беше превърнал живота ми напоследък.
Протегнах ръката си към него и почти докоснах неговата, когато видях пеперудата. Тя не просто кръжеше, тя танцуваше, неудържимо привлечена от светлината. Хрумна ми, че отдавна не съм виждала нещо толкова истинско и красиво, тя беше така устремена в краткия си живот, че изведнъж сякаш надзърнах през нейните очи, станах част от нейния устрем. Като че ли сетивата ми събуждаха едно по едно, и започвах да се връщам към света. Едно усетих със сигурност – вече никъде не исках да ходя. Исках живота си , дори такъв, какъвто е в момента, исках да изживея всяка минута, която ми предстоеше. Изведнъж се ужасих при мисълта, че някой може да ми отнеме това, но още по-страшно ми стана при мисълта, че сама съм била готова да го направя.
И тогава ледената буца в гърдите ми започна да се стапя, и най-после заплаках – сърцераздирателно и живително. И всяка излята сълза ме караше да се чувствам по-жива от всякога.
Не знам колко време беше минало, преди да се сетя за странния си посетител, но когато се огледах от него нямаше и следа. И сигурно щях да приема, че всичко това е било просто някакъв сън, ако не беше розовото петно на завесата.




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Много, много е силно, Хриси. И ос...
18.10.2008 19:48
Много, много е силно, Хриси. И особено на днешният етап от живота, при съвременното психологично състояние на битовото, тежките сривове, депресиите през които всеки преминава, тази философска приказка за големи е особено, особено ценна, а и не само живо и трогателно написано!!!
цитирай
2. kleopatrasv - Ммого дълбоко емоционално състоямие !
18.10.2008 19:55
Доста сикровенна изповед и имах чувството , че е истина !Поздравления !
цитирай
3. hristam - cefulesteven
18.10.2008 19:58
Стеф, ти винаги намираш най-точните думи, за да ме накараш да се развълнувам. Благодаря :)
цитирай
4. hristam - kleopatrasv
18.10.2008 20:00
Поздрав и от мен, благодаря ти. Чест е за мен, че го приемаш като изповед, значи звучи достатъчно истинска тази моя приказка за пораснали!
:)))
цитирай
5. viki11 - Хубаво е, защото даваш решение. ...
18.10.2008 20:26
Хубаво е, защото даваш решение. Близостта до това, което искаме , ни показва по-ясно неговата същност. И излиза, че не било толкова добро.
Показваш момент, който е много важен, и може да бъде избегнат с едно прочитане.
цитирай
6. dialog - Толкова си навременна
18.10.2008 20:55
когато съм щастлива и ми е хубаво виждам щастито си като пеперуда и се сковавам и не смея да мръдна да не го изплаша . Дакато рабрах, че перерудата съм аз. Днес цял ден бях в състояние на раздяла. Нещо се разделяше с мен или обратното, аз се раздялах с нещо но разбрах че изпитвам ужас от раздяли. Някакво предчувствие ме преследваше през деня и сега в твоя разказ намерих и раздялите и страха от смъртта на близък човек (раздяла) и пеперудата. Просто беше разказ-послание за мен. Благодаря ти. Връщам се към живот.
цитирай
7. hristam - viki11
18.10.2008 21:25
Да, така е, и аз се чувствам наистина удовлетворена, че съм успяла да го предам. Благодаря ти :)
цитирай
8. hristam - . dialog
18.10.2008 21:26
Правиш ме така щастлива с думите си! Това беше важно за мен, благодаря, че го сподели :)))
цитирай
9. hristam - keymaker
18.10.2008 21:26
Аха, и на мен! ;)))
цитирай
10. viki11 - Днес имах избор и устоях на раздя...
18.10.2008 21:35
Днес имах избор и устоях на раздялата. На пръв поглед няма раздяла, защото няма и с кого, но на втори си е раздяла. Тя се ... провали. :)
Съпоставих го с горния коментар. Явно е ден за равносметки и избор. животът розов продължава.
цитирай
11. hristam - viki11
18.10.2008 22:05
А, виж, когато става въпрос за раздяла, май винаги има по нещо /някой по-рядко/ с което/когото се налага раздяла. И не винаги е добре да се проваля, но пък когато все пак живота продължава...имало е смисъл точно това да се случи.
цитирай
12. polilinea - харесва ми
18.10.2008 22:23
Много ми хареса разказът, преливането на реалност с нереалност, което си е действителността. Поздрави!
цитирай
13. hristam - . polilinea
18.10.2008 22:27
Да, това е действителността. Само че не всеки го разбира. ;)))
цитирай
14. adiveil - Много, много смислен разказ. И о...
19.10.2008 02:21
Много, много смислен разказ. И обезсмислящ в същото време изрази като "Не мога повече" и "Няма смисъл". Винаги може повече, винаги има неизвървени пътища и несрещнати хора. Поздрави!
цитирай
15. papadok - Този, ръбоватият- да си ходи:(
19.10.2008 09:16
Искам си пеперудите:))) И колкото по-красиви и пъстри, толкова по-добре!!!
За съжаление, всеки е изпадал в тези тежки състояния, но не всекиму се е случило да види пеперуда. И тогава става страшно. Точно си го описала- "нищо"!!!! Виждал съм такива хора. Интересно е, че можеш и да ги видиш:))))
Поздрави
цитирай
16. hristam - . keymaker
19.10.2008 09:33
Хубав ден и усмивки :)))
цитирай
17. hristam - adiveil
19.10.2008 09:37
Винаги има винаги...;)))

Поздрав и от мен! :)
цитирай
18. hristam - papadok
19.10.2008 09:41
Щом искаш нещо много силно, то просто няма начин да не се случи, казват мъдрите хора!
Усмивки, док! :)))
цитирай
19. slancho - Поздрави Хриси, както винаги до...
19.10.2008 12:44
Поздрави Хриси,
както винаги докосваш дълбоко,описваш топло по човешки и това въздейства,без претенции за глобална драма,за свръхвъзможности и вс други отвлечени и напудрени псевдоавангардни идеи на някои творци.За пореден път се убеждавам че истински силното е на пръв поглед обикновенно:)))съжалявам че напоследък нямам възможност да чета редовно ,а за писане да не говорим:))))Благодаря ти
цитирай
20. hristam - . slancho
19.10.2008 12:53
За жалост аз също нямам време да пиша както преди, но винаги го правя с огромно удоволствие, което знам, че ще е споделено!
Аз също ти благодаря! :)))
цитирай
21. edinman - и края си има начало
19.10.2008 15:43
почуствувах думите ти като съвет,решение и като че ли,напрежението което се е натрупало оклоло мен,
спря да блъска така силно....изглежда подобна "участ'' ми предстои
цитирай
22. hristam - edinman
19.10.2008 16:10
Бих се почувствала безкрайно щастлива ако съм помогнала това напрежение да се разсее, поне мъничко. И...огледай се за пеперудата! ;)))
цитирай
23. krotalka - Колко е хубав живота!
19.10.2008 21:42
Струва си да се живее, въпреки нещастията и мъките които ни поднася понякога!

Поздрави Крис!
цитирай
24. hristam - krotalka
19.10.2008 21:45
Да, това е идеята! Да се възползваш от този дар.

Поздрав и от мен! :)))
цитирай
25. wonderland - Господи, Хриси. . . отмиваш горч...
19.10.2008 22:27
Господи, Хриси...отмиваш горчивата утайка с думи...лекуваш...ти си чистото проявление на светлината!
цитирай
26. hristam - wonderland
19.10.2008 22:57
Нямам чак такива амбиции! Но се надявам думите ми да носят наистина положителен заряд!
Благодаря ти! :)
цитирай
27. viki11 - Изобщо не съм на твоето мнение,
20.10.2008 11:52
раздялата и всичко останало се контролира от нас. Не понасям това усещане в блога, че всеки се е оставил да го влачи живота. Думата пихтия ми се натрапва в такива случаи. Човек трябва да има своята позиция по всеки въпрос, а каквото не може да промени, няма как да го стори.
В случая от мен зависеше дали да има раздяла. Изглежда, че моят жест ще бъде възнаграден с наказание. Така поне показва днешният ми сън. А моите сънища най-нахално ми говорят. Да не бях сънувала.
Хората са злобни, и дори да им дадеш, те са недоволни и искат да те настъпят, смажат, обидят, за да се почувстват значими. Това и се опитват да направят.
Търся изключенията.
цитирай
28. hristam - viki11
20.10.2008 12:12
Че кой твърди нещо друго? Естествено, че ние си контролираме живота, аз не съм усетила това настроение на инертност в блога. Ти си тази, която твърди, че някои неща не могат да бъдат променени, аз смятам, че всеки има и своя шанс, и своя избор. Както и правото да търси начин да се почувства значим, и да търси изключенията. Всичко е въпрос на гледна точка, светоусещане...и интелект.
цитирай
29. an200 - Поздрави!)
20.10.2008 18:40
И ти благодаря!Имах нужда да прочета тъкмо това...)
цитирай
30. hristam - an200
20.10.2008 19:10
Радвам се! Много усмивки! :)))
цитирай
31. gre6nicata - :)
20.10.2008 21:44
прекрасен разказ. Поздравления.Таланта Ви е невороятен
цитирай
32. hristam - gre6nicata
20.10.2008 21:57
Благодаря ви много, поласкана съм.
:)))
цитирай
33. natalia77 - Поздрави сърдечни !
21.10.2008 21:50
Наистина щастлив е само който умее,
тайният свят на пеперудите да владее,
Само той лети и волно с надежда ,
съдбата към нови светове го отвежда ! :))
Усмивки и сбъднати мечти сега и завинаги .......
цитирай
34. hristam - . natalia77
21.10.2008 22:10
Прекрасен е поздрава ти - красив и вълнуващ като танц на пеперуда! :))) Благодаря ти :)
цитирай
35. artbrain - много истинско
25.10.2008 15:19
чак сълзичка се опита да излезе от оченцето.представих си ,че съм на мястото на героинята ти и си спомних за мойте неприятни изживявания и трудни моменти.но и мойте тревоги свършиха,както твоя разказ.всеки край е едно ново начало и това ме крепи в трудни моменти.живота е хубав,защото е мой.
поздрави и много усмивки!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4900307
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031