Много ми е важно да съм в крак с модните тенденции. Смятам, че това е не само право, но и задължение на всяка уважаваща себе си и околните интелигентна жена. Жена ли казах? О, не само жена – всъщност имам предвид всеки човек със съвременни разбирания, който има претенциите да бъде желан и успешен член на обществото. И съвсем нямам пред вид само модата в облеклото, дизайна и грима, нищо подобно.
Ето например, някои лаици повърхностно могат да отбележат, че думите ми звучат високопарно и твърде претенциозно. Веднага мога да парирам подобни архаични изказвания с твърдението, че днес е изключително на мода именно този начин на изразяване. И това е световна модна тенденция – зная това, защото съм насочила цялото си внимание именно в тази посока, и имам доста добри наблюдения.
Един политик например има толкова по-големи шансове да е успешен, колкото е по-добър оратор, тоест колкото повече умее да говори дълго и убедително. Другото необходимо условие, не по-малко важно, според практиката е, паралелно с това да не казва нищо до там съществено, защото то рано или късно може да бъде използвано срещу него.
И ето как, плавно и неусетно / и напълно актуално – с плавен преход/ стигнах до правната риторика. Там важат същите принципи, както и в политическата, и макар тя да си има своите неизменни, специфични правила, важно за всеки добър правист е да ги съобразява с настоящите условия, тоест с това, което е актуално за момента.
Та мисълта ми е – ето как интереса към модното в момента може да провокира разширяване на кръгозора и общата култура, това за една наистина модерна жена в никакъв случай не е някакъв механичен процес на сляпо следване на модните течения. Понеже стана въпрос за изкуството на риториката, и нейните видове, и защото съм наистина много начетена, забелязвам, че модните течения не отминават и нито една сфера на изкуството – било то музика, живопис, литература... Дали изкуството изобщо би достигнало такъв разцвет и развитие, дали изобщо би съществувало в цялото си разнообразие, ако не бяха модните течения в него, свежите струи на новото? Едва ли, казвам аз, макар че този въпрос едва ли се нуждае от отговор, понеже е риторичен – дори за най-ограничения човечец тези неща са напълно ясни.
Като казах ограничен човечец, та се сетих за първия си съпруг. И досега нямам обяснение за две неща – първо, защо изобщо се ожених, и второ, защо точно за него. Айде за женитбата все мога да намеря някакво обяснение – на времето не беше модно да живееш на семейни начала, без брак. Това навлезе доста по-късно в практиката на междуличностните връзки. Обаче не мога да разбера, въпреки очевидната си интелигентност, и макар много да съм разсъждавала по този въпрос, кое би могло да ме е привлякло към такава закостеняла, архаична особа като неговата. Вероятно е било някакво потвърждение на онази приказка, че противоположностите се привличат, само дето са пропуснали да добавят, че в повечето случаи това е за кратко.
При нас беше за две години, три месеца и пет дни – знам го със сигурност, защото след втората година си дадохме три месеца, за да направим последен опит за мирно съвместно съществуване в този брак. А веднага след това аз му дадох ултиматум от пет дни, за да се изнесе от къщи. По – незаинтересуван от модните течения човек така и не съм срещала, а съм виждала какви ли не образи. И да беше само това, как да е, все можеш да го игнорираш някак, обаче той се отнасяше към всичко това с подигравка и презрение – твърде незряло отношение, все едно да се подиграваш със световния прогрес. Много ограничена личност, във всяко едно отношение, така че се разведох с удоволствие и го оставих да си деградира на воля.
Лично аз се отдадох изцяло на изучаване на модните течения необезпокоявана от ничии лекомислени забележки, и продължих да усъвършенствам личността си. По това време се заех активно и с политическа дейност, точно тогава беше много на мода с оглед на интересните политически събития в страната, и за малко да направя завидна политическа кариера. Само че точно тогава установих, че съм бременна – имах много дискретна връзка с един от местните партийни лидери, който бе и моята основна политическа опора. Той току-що се бе устроил заедно с жена си и семейството си в чужбина, напълно зарязвайки и политическата си кариера, и мен, и аз попаднах в много актуалното положение на самотна бъдеща майка, което, разбира се, бързо сложи край и на моите политически стремежи. Но аз и без това вече не гледах на тях особено сериозно – модата им беше минала.
Сега водя един спокоен и пълноценен живот с дъщеря си и един прекрасен човек, когото уважавам много – той е художник – модернист. В интерес на истината в началото на нашата връзка той определяше изкуството си най-общо като абстрактно, но с гордост мога да кажа, че се увлече по моите модернистични идеи до такава степен, че пренесе тези тенденции в творчеството си. Другата ми голяма гордост е дъщеричката ми, която колкото повече расте, толкова повече се убеждавам, че е наследила модернистичния ми дух и има вроден усет към модното.
Като всяка майка с трепет очаквах да ме запознае със приятеля си, и съвсем дискретно я подпитвах, защото в никакъв случай не бих искала да съм като онези досадни родителки с остарели разбирания, които все дебнат дъщерите си и грубо нахлуват в личното им пространство. И дочаках момента, в който тя наистина го направи, съвсем доброволно. Само че приятелят, за моя голяма изненада, се оказа... приятелка. Много се обичали, дори искали да живеят заедно. Меко казано, никак не бях очарована, даже направо се стреснах но тя ми обясни, че напоследък модните тенденции са именно такива. То и аз имах някакви подобни впечатления, така че нямах друг избор, освен да приема нещата спокойно и с разбиране. А и след време кой знае как ще се промени модата в това отношение, в края на краищата, тя постоянно се развива и променя, нали? Само че защо ли понякога започвам да се тревожа, когато си мисля за това...