Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа...добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не ги обичах такива – работното време ясно е указано на табелата отвън, и всеки разумен човек би съобразил, че не е особено подходящо да се появява петнайсетина минути преди края му. Най-малкото защото сега само бихме си изгубили взаимно времето.
- Аз...по личен въпрос...- каза, и мога да се закълна, че се изчерви. Май се усети, че при мен всички идват по лични въпроси, и се почувства глупаво. Това ми хареса. – Идвам да поговорим за приятелката ми.
Канех се да му предложа да дойде утре, за да има време спокойно да поговорим, но той продължи:
- С която по стечение на обстоятелствата сте близки.
Внимателно го изгледах – сега вече започна да ми става интересно. Имал връзка с любовницата ми, как да не му стане интересно на човек. Е, знаех, че рано или късно това ще се случи – тя е само на двайсет и пет, красива, и без ангажименти. Аз – на четиридесет и три, не само с много ангажименти, но и щастливо женен от как се помня. Винаги съм живял с нагласата, че връзката ни се основава предимно на физическо привличане, все пак тази разлика във възрастта не е без значение. Имахме малко общи интереси и малко теми за разговор – ами че тя беше едва няколко години по-голяма от сина ми, обичаше компаниите, купоните, нощния живот. Беше ми ясно, че е въпрос на време да помисли за по-стабилна връзка, такава, каквато аз не можех да й предложа.
И въпреки това тая новина ми дойде като ритник в диафрагмата.
- За какво точно искаш да говорим? – попитах, след като си поех дъх. Прозвуча леко заядливо, изглежда не можех да скрия факта, че този тип в спретнат костюм не ми е особено симпатичен откакто се появи, а междувременно това усещане определено се беше засилило.
- Зная – не ви е казала. Защото все още много държи на вас и не иска да ви нарани. От толкова време сте заедно, мога да я разбера.
Можеш, друг път, ядно си помислих. Какво ли знаеш ти за нашата връзка изобщо, това са три години. Цели три години...
- Какво да ми каже?
- Ами за нас – кротичко отвърна, и в този момент аз разбрах, че го ненавиждам, както си седи там такъв лъскавичък и прилежен като отличен ученик. Имах всички основания за това – беше висок, с атлетично телосложение, с повече коса, отколкото аз изобщо някога съм имал, и с очевидно добро материално положение, ако съдя по скъпия му костюм и коженото куфарче. Просто мечта за всяка жена.
- Вижте, работата е там, че се нуждая от съдействието ви. Виждал съм ви да я чакате няколко пъти, зная, че сте много близки, макар тя да не обича да говори много за това. Разбирам я, връзката ви е много дискретна, но съм убеден, че искате да е щастлива, така както и аз го искам за нея. – явно бе набрал инерция, приел мълчанието ми за насърчение – Положението е много деликатно – съвсем наскоро разбрахме, че е бременна. Аз съм готов веднага да се оженим, искам и нея, и бебето, но тя като че ли...все още не може да се отърси от вашето влияние. Колебае се, а аз толкова се страхувам да не й хрумне да направи някоя глупост...да реши да го махне, например.
- От колко време...сте заедно – прекъснах го с учудващо за самият мен самообладание. Опитвах се да успокоя бурята в мен, и май бях на път да успея, защото си давах сметка за безсмислието на гнева си. Нали в крайна сметка винаги съм знаел, че това така или иначе ще се случи, и че вероятно е най-доброто за нея. Едно бебе за нас би било голям проблем, например, ако преди няколко години не се беше наложило да ми направят изследване след заболяване, и ми стана ясно, че такава възможност е напълно изключена. Приех го нормално, нямах намерение да правя повече деца, моите вече бяха достатъчно големи, и дори не сметнах за нужно да го споделя с жена си. И без това интимните ни контакти с нея бяха на границата на абсолютния минимум. Така че винаги съм приемал това като един плюс в извънбрачната си връзка, и нямаше никаква причина сега да ме боли толкова. Обаче ме болеше.
- От няколко месеца работим заедно, горе-долу от тогава. Всъщност изпитахме огромно влечение един към друг още щом се видяхме.Зная, че мога да я направя щастлива, зная, че сме родени един за друг. Но наистина мисля, че трябва да поговорите с нея. Твърде дълго сте били заедно, все още се чувства обвързана с вас...в известен смисъл, и няма сили да вземе твърдо и категорично решението, от което зависи и нейното, и моето щастие.
Той ме погледна съвсем открито, и откровената молба в очите му ме накара да се почувствам някак не комфортно. Или по-точно – като истински подлец. Гледах на него като на свой враг и съперник, а той беше просто едно влюбено момче, борещо се за своето щастие. Хиляди пъти й бях казвал, че искам най-доброто за нея, в опитите си да не изглеждам такъв егоист, какъвто понякога се чувствах. Както сега например, когато така отчаяно имах нужда да се почувствам един широко скроен и разумен мъж. Ето сега беше дошъл момента да блесна в цялото си благородство и да се почувствам чист пред съвестта си. Защото най-голяма жертва е тази, която правиш с ясното съзнание, че си длъжен да пренебрегнеш собствената си болка заради щастието на другия.
- А ти сигурен ли си изобщо, че тя иска да стане твоя жена? – попитах напук на цялата си жертвоготовност – Може пък да не иска да обвързва живота си с теб, въпреки бебето.
- Зная, че ме обича силно, но й трябва още време. Чувства се объркана, всичко се случи толкова неочаквано, самият аз се чувствам така. Но съм убеден, че сме идеалната двойка, и съм готов на всичко за нея.
Гледах го така развълнуван и си давах сметка, че наистина са страхотна двойка, за всички това би бил идеалният вариант. Дори и за мен – колкото и да е егоистично, нормално е да помислиш и за себе си, нали?
Наистина тя ме караше да се чувствам фантастично, никоя жена не ме е разпалвала толкова, но това раздвояване можеше да бъде и страшно изморително. А аз за нищо на света не бях готов да я заменя със семейния си уют, това беше все едно да живееш в два различни свята.
- Разбирам – казах твърдо и май дори му се усмихнах. – Ще говоря с нея, ако не успея тази вечер, тогава утре.
После го погледнах и добавих в изблик на благородство:
- Надявам се всичко да се уреди между вас, тя наистина е чудесно момиче и искрено ви желая да сте щастливи заедно.
Стиснахме си ръцете просълзени – момента наистина си го биваше, бяхме като в сапунен сериал, преливащи от емоции. Жена ми избра точно този момент, за да се появи, без изобщо да я очаквам. Не разбрах защо го изгледа така втренчено, докато той се отдалечаваше, но сега не ми и беше до това, исках да приключа с тази ситуация час по-скоро.
- Този младеж... – попита ме тя в колата – По каква работа беше при теб?
- Ами...лична, нищо особено – кратко отвърнах – Защо, да не би да го познаваш?
- Да, колеги сме, отскоро.
- Аха – разсеяно кимнах – а ти как така реши да минеш?
- Ами...няма да повярваш – тя ме погледна смутено, а лицето й грееше като озарено от някакъв вътрешен огън. – Толкова е неочаквано, нямах търпение да ти го кажа!
- Хайде де, какво толкова се е случило?
- Ох – тя се изкиска тихичко и ме прегърна – Ами бременна съм, можеш ли да си представиш?
Такива шеги си прави живота понякога. Много е истински разказа!
Усмихната вечер!
Приятна да е и твоята :)))
Благодаря ти, много усмивки! :)))
Усмивки, момко /но не съвсем перверзни/ :)))
Невероятно е и страшно хубаво! :)
Благодаря ти :)))
Чест и почитания от мен :)
Удоволствието е взаимно! :)))
А специално за теб, и по-достолепните ми читатели:))))) ще има и по-перверзни неща, разбира се с оглед на напредналата ви възраст. Ох, за всичко трябва да мисля...не мисли, че е лесно. ;)))
Страхотен разказ с неочакван край!
На жаргон- "Кефи ме"
Хубав ден! :)))
Усмивки! :)))
Stawa6 wse po dobra i po dobra!!!!!
Aloha ot men!!!!
Поздрав и да се обаждаш! :)))
Поздравления, много добро попадение!
Благодаря, хубав ден ти желая! :)
Иначе разказът ти е супер и го четох с удоволствие. Обаче сега се чудя какво би направил нашият благороден герой в тази ситуация! Все пак им обеща съдействие на хората.
Може и да греша , но нейната позиция остава в разказа малко неясна . Защото важнато в него е той,съпругът .
Ама тя ?
Поздравления !
Иначе нашият герой /всъщност го замислих като психоналитик, представи си/, някак изведнъж се налага да приеме една много изненадваща за него нова ситуация, в която той се оказва най-обикновен рогоносец. А как постъпват психоаналитиците в подобна ситуация си знаят само те... ;)))
Нещо такова...;)))
Поздравления отново !
Дали пък не звуча малко нескромно...извинете, ако нещо... ;))))
Но когато съм в различно настроение, тогава и историите са ми с една идея по-различни - с лек приказно-фантастичен привкус. Ако искаш, да ти предложа някоя такава, само кажи. ;)))
+ 1
2. Фенриз
3. Belle
4. Пинче
5. Нещо вълнуващо
6. Един добър приятел
7. Сърце от светлина
8. Глътка ведрост
9. Човекът-мисъл
10. Някой, който ме докосна
11. Ники -Вихрения танц
12. Абонирам се за... ;)))
13. Писателят
14. Усмивка за Куш