Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.10.2008 20:35 - Идеалният вариант
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 4904 Коментари: 33 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Вече се канех да си тръгвам, изморен от отегчителната си работа през този ден, и в главата ми се въртяха няколко примамливи идейки за вечерта, когато се появи този тип.
- Аа...добър вечер – заекна притеснено след строгото ми „влез”. – Дали е удобно...
Демонстративно погледнах часовника си. Хич не ги обичах такива – работното време ясно е указано на табелата отвън, и всеки разумен човек би съобразил, че не е особено подходящо да се появява петнайсетина минути преди края му. Най-малкото защото сега само бихме си изгубили взаимно времето.
- Аз...по личен въпрос...- каза, и мога да се закълна, че се изчерви. Май се усети, че при мен всички идват по лични въпроси, и се почувства глупаво. Това ми хареса. – Идвам да поговорим за приятелката ми.
Канех се да му предложа да дойде утре, за да има време спокойно да поговорим, но той продължи:
- С която по стечение на обстоятелствата сте близки.
Внимателно го изгледах – сега вече започна да ми става интересно. Имал връзка с любовницата ми, как да не му стане интересно на човек. Е, знаех, че рано или късно това ще се случи – тя е само на двайсет и пет, красива, и без ангажименти. Аз – на четиридесет и три, не само с много ангажименти, но и щастливо женен от как се помня. Винаги съм живял с нагласата, че връзката ни се основава предимно на физическо привличане, все пак тази разлика във възрастта не е без значение. Имахме малко общи интереси и малко теми за разговор – ами че тя беше едва няколко години по-голяма от сина ми, обичаше компаниите, купоните, нощния живот. Беше ми ясно, че е въпрос на време да помисли за по-стабилна връзка, такава, каквато аз не можех да й предложа.
И въпреки това тая новина ми дойде като ритник в диафрагмата.
- За какво точно искаш да говорим? – попитах, след като си поех дъх. Прозвуча леко заядливо, изглежда не можех да скрия факта, че този тип в спретнат костюм не ми е особено симпатичен откакто се появи, а междувременно това усещане определено се беше засилило.
- Зная – не ви е казала. Защото все още много държи на вас и не иска да ви нарани. От толкова време сте заедно, мога да я разбера.
Можеш, друг път, ядно си помислих. Какво ли знаеш ти за нашата връзка изобщо, това са три години. Цели три години...
- Какво да ми каже?
- Ами за нас – кротичко отвърна, и в този момент аз разбрах, че го ненавиждам, както си седи там такъв лъскавичък и прилежен като отличен ученик. Имах всички основания за това – беше висок, с атлетично телосложение, с повече коса, отколкото аз изобщо някога съм имал, и с очевидно добро материално положение, ако съдя по скъпия му костюм и коженото куфарче. Просто мечта за всяка жена.
- Вижте, работата е там, че се нуждая от съдействието ви. Виждал съм ви да я чакате няколко пъти, зная, че сте много близки, макар тя да не обича да говори много за това. Разбирам я, връзката ви е много дискретна, но съм убеден, че искате да е щастлива, така както и аз го искам за нея. – явно бе набрал инерция, приел мълчанието ми за насърчение – Положението е много деликатно – съвсем наскоро разбрахме, че е бременна. Аз съм готов веднага да се оженим, искам и нея, и бебето, но тя като че ли...все още не може да се отърси от вашето влияние. Колебае се, а аз толкова се страхувам да не й хрумне да направи някоя глупост...да реши да го махне, например.
- От колко време...сте заедно – прекъснах го с учудващо за самият мен самообладание. Опитвах се да успокоя бурята в мен, и май бях на път да успея, защото си давах сметка за безсмислието на гнева си. Нали в крайна сметка винаги съм знаел, че това така или иначе ще се случи, и че вероятно е най-доброто за нея. Едно бебе за нас би било голям проблем, например, ако преди няколко години не се беше наложило да ми направят изследване след заболяване, и ми стана ясно, че такава възможност е напълно изключена. Приех го нормално, нямах намерение да правя повече деца, моите вече бяха достатъчно големи, и дори не сметнах за нужно да го споделя с жена си. И без това интимните ни контакти с нея бяха на границата на абсолютния минимум. Така че винаги съм приемал това като един плюс в извънбрачната си връзка, и нямаше никаква причина сега да ме боли толкова. Обаче ме болеше.
- От няколко месеца работим заедно, горе-долу от тогава. Всъщност изпитахме огромно влечение един към друг още щом се видяхме.Зная, че мога да я направя щастлива, зная, че сме родени един за друг. Но наистина мисля, че трябва да поговорите с нея. Твърде дълго сте били заедно, все още се чувства обвързана с вас...в известен смисъл, и няма сили да вземе твърдо и категорично решението, от което зависи и нейното, и моето щастие.
Той ме погледна съвсем открито, и откровената молба в очите му ме накара да се почувствам някак не комфортно. Или по-точно – като истински подлец. Гледах на него като на свой враг и съперник, а той беше просто едно влюбено момче, борещо се за своето щастие. Хиляди пъти й бях казвал, че искам най-доброто за нея, в опитите си да не изглеждам такъв егоист, какъвто понякога се чувствах. Както сега например, когато така отчаяно имах нужда да се почувствам един широко скроен и разумен мъж. Ето сега беше дошъл момента да блесна в цялото си благородство и да се почувствам чист пред съвестта си. Защото най-голяма жертва е тази, която правиш с ясното съзнание, че си длъжен да пренебрегнеш собствената си болка заради щастието на другия.
- А ти сигурен ли си изобщо, че тя иска да стане твоя жена? – попитах напук на цялата си жертвоготовност – Може пък да не иска да обвързва живота си с теб, въпреки бебето.
- Зная, че ме обича силно, но й трябва още време. Чувства се объркана, всичко се случи толкова неочаквано, самият аз се чувствам така. Но съм убеден, че сме идеалната двойка, и съм готов на всичко за нея.
Гледах го така развълнуван и си давах сметка, че наистина са страхотна двойка, за всички това би бил идеалният вариант. Дори и за мен – колкото и да е егоистично, нормално е да помислиш и за себе си, нали?
Наистина тя ме караше да се чувствам фантастично, никоя жена не ме е разпалвала толкова, но това раздвояване можеше да бъде и страшно изморително. А аз за нищо на света не бях готов да я заменя със семейния си уют, това беше все едно да живееш в два различни свята.
- Разбирам – казах твърдо и май дори му се усмихнах. – Ще говоря с нея, ако не успея тази вечер, тогава утре.
После го погледнах и добавих в изблик на благородство:
- Надявам се всичко да се уреди между вас, тя наистина е чудесно момиче и искрено ви желая да сте щастливи заедно.
Стиснахме си ръцете просълзени – момента наистина си го биваше, бяхме като в сапунен сериал, преливащи от емоции. Жена ми избра точно този момент, за да се появи, без изобщо да я очаквам. Не разбрах защо го изгледа така втренчено, докато той се отдалечаваше, но сега не ми и беше до това, исках да приключа с тази ситуация час по-скоро.
- Този младеж... – попита ме тя в колата – По каква работа беше при теб?
- Ами...лична, нищо особено – кратко отвърнах – Защо, да не би да го познаваш?
- Да, колеги сме, отскоро.
- Аха – разсеяно кимнах – а ти как така реши да минеш?
- Ами...няма да повярваш – тя ме погледна смутено, а лицето й грееше като озарено от някакъв вътрешен огън. – Толкова е неочаквано, нямах търпение да ти го кажа!
- Хайде де, какво толкова се е случило?
- Ох – тя се изкиска тихичко и ме прегърна – Ами бременна съм, можеш ли да си представиш?



Тагове:   вариант,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. krotalka - Де го чукаш, де се пука!
29.10.2008 21:18
Истински ме изненада!

Такива шеги си прави живота понякога. Много е истински разказа!

Усмихната вечер!
цитирай
2. superman - :)
29.10.2008 21:52
перверзно до безобразие както и снимката на авторката :)
цитирай
3. hristam - . krotalka
29.10.2008 21:59
А и аз понякога обичам да си правя ей такива шеги с героите си, горките...;)))

Приятна да е и твоята :)))
цитирай
4. hristam - gino
29.10.2008 22:00
Е, аз подозирах че ще стане така...:))))

Благодаря ти, много усмивки! :)))
цитирай
5. hristam - superman
29.10.2008 22:02
Мислиш ли? Пфу, ама съм и аз, как забравих да си сложа ушанката...;)))

Усмивки, момко /но не съвсем перверзни/ :)))
цитирай
6. santov - Както винаги
29.10.2008 22:26
ме изненада с развръзката.
Невероятно е и страшно хубаво! :)
цитирай
7. hristam - santov
29.10.2008 22:38
Хубаво е, че се появи отново. Защото ми липсваше, наистина.
Благодаря ти :)))
цитирай
8. wwwivi - Чедесен
29.10.2008 22:41
какакто и останалите ти разкази.
Чест и почитания от мен :)
цитирай
9. hristam - wwwivi
29.10.2008 22:42
Дълбок поклон на благодарност!
Удоволствието е взаимно! :)))
цитирай
10. papadok - Както винаги
29.10.2008 22:44
успя да ме изненадаш, гадинке, и виждам, че това звучи доста перверзно на непълнолетната аудитория. Молям те-слагай червена точка с годините, под които е забранено да се чете!!! Все пак и едно фередже на снимката ти няма да е изглежда лошо. А на очите мрежичка, че и те нещо первезно......мммммммм..хм.........гледат негде в близката далечина!!! Бе най-добре чубар и баста!!! И още една молба-може ли за по-големите от супермените на детска градина "Супербебе", ...ако може ...така.... по-первезно...ъ?
цитирай
11. santov - Всъщност....
29.10.2008 22:45
Винаги съм те следял "изкъсо" :))). Просто щеше да е нетактично, да съм непрекъснато в статистиката ти.
цитирай
12. hristam - papadok
29.10.2008 22:49
Щом и теб успях да изненадам, има хляб в мен, ша знайш! Сега ме извини, отивам да си нахлузя шалварите и да заметна фереджето...
А специално за теб, и по-достолепните ми читатели:))))) ще има и по-перверзни неща, разбира се с оглед на напредналата ви възраст. Ох, за всичко трябва да мисля...не мисли, че е лесно. ;)))
цитирай
13. hristam - santov
29.10.2008 22:51
Статистиката ми едва ли щеше да има нещо против. Но винаги оценявам тактичността. :)
цитирай
14. hara73 - e...........
29.10.2008 22:54
чак пък толкоз,забравих да си затворя устата от изненада ,добре че вече е студено и няма мухи около мен :-)))
цитирай
15. net - Прекрасно е! Страхотен разказ с ...
30.10.2008 11:13
Прекрасно е!
Страхотен разказ с неочакван край!
На жаргон- "Кефи ме"
цитирай
16. hristam - hara73
30.10.2008 11:31
Значи всичко е наред, радвам се!
Хубав ден! :)))
цитирай
17. hristam - net
30.10.2008 11:32
На жаргон - супер! ;)))
Усмивки! :)))
цитирай
18. nick22 - i na men
30.10.2008 12:12
mnogo mi haresa!!!!
Stawa6 wse po dobra i po dobra!!!!!
Aloha ot men!!!!
цитирай
19. hristam - nick22
30.10.2008 12:22
Хей, здравей, приятелче, радвам се, че отново си тук. Защото това значи, че всичко при теб е ок, нали?
Поздрав и да се обаждаш! :)))
цитирай
20. sisithebest - хахахах
30.10.2008 12:30
леле, горкия човечец... да се смееш ли, да плачеш ли... ;)
Поздравления, много добро попадение!
цитирай
21. hristam - sisithebest
30.10.2008 12:31
И аз си помислих същото за него, добре го подредих! ;)))
Благодаря, хубав ден ти желая! :)
цитирай
22. adiveil - Не разбрах какво ти е на снимката, ...
30.10.2008 13:04
Не разбрах какво ти е на снимката, ама карай!
Иначе разказът ти е супер и го четох с удоволствие. Обаче сега се чудя какво би направил нашият благороден герой в тази ситуация! Все пак им обеща съдействие на хората.
цитирай
23. lubara - Доста провокативно
30.10.2008 15:25
Много добре ! При все , че малко под съмнение поставям признанието на съпругата , все пак не би следвал такъв край откъм нейната гледна точка .
Може и да греша , но нейната позиция остава в разказа малко неясна . Защото важнато в него е той,съпругът .
Ама тя ?
Поздравления !
цитирай
24. hristam - adiveil
30.10.2008 18:27
Абе за снимката и аз не съм много наясно, ама карай.
Иначе нашият герой /всъщност го замислих като психоналитик, представи си/, някак изведнъж се налага да приеме една много изненадваща за него нова ситуация, в която той се оказва най-обикновен рогоносец. А как постъпват психоаналитиците в подобна ситуация си знаят само те... ;)))
цитирай
25. hristam - lubara
30.10.2008 18:35
Значи ето как си представях аз нещата откъм нейната позиция - тя, съпругата, се е въвлякла в приятна и неангажираща връзка с новият си колега, от която обаче е произтекло най-неочаквано малкото щастливо събитие, а именно - тя е забременяла. И тя е решила да припише тази заслуга на съпруга си, без да подозира, че той не е способен да направи това /вследствие заболяването си/, и абсолютно нехаейки за сериозните намерение на колегата си /а и за заблудата му/, от когото най-малкото е очаквала да постъпи по този трогателен начин.
Нещо такова...;)))
цитирай
26. lubara - Ехе ,
30.10.2008 19:18
Виж как добре ми го обясни . Тъй де , нали съм си по традиционните отношения , как да го разбера .
Поздравления отново !
цитирай
27. hristam - lubara
30.10.2008 20:18
Амо честно казано и аз не съм попадала в подобни интересни ситуацийки/да не дава Господ и да попадам, де/, но много добре мога да си ги представя, и изглежда не по-малко добре мога да ги пресъздам.
Дали пък не звуча малко нескромно...извинете, ако нещо... ;))))
цитирай
28. rpatel - Страхотна история, но и много зе...
31.10.2008 13:31
Страхотна история, но и много земна. Някак си още от началото, знаех, че ще завърши така. Че става дума за жена му, а не за любовницата. Случват се такива неща, в един момент любовта си отива и всеки един от двамата започва да търси щастието си другаде. Докато в един момент не се стигне до подобен момент. Тя-бременна от друг, той-с млада любовница.
цитирай
29. hristam - . rpatel
31.10.2008 16:45
Ами да, тази е от по-земните ми истории, тези, дето час по час се случват и ни заливат от всякъде. Иначе казано - ежедневие.
Но когато съм в различно настроение, тогава и историите са ми с една идея по-различни - с лек приказно-фантастичен привкус. Ако искаш, да ти предложа някоя такава, само кажи. ;)))
цитирай
30. furiika - Кой за каквото си мисли.
03.11.2008 07:49
хихихи :)))
цитирай
31. lissa - Хубава историйка с интересен край!
04.11.2008 09:12
Отново ме впечатли с това интересно разказче...доста нормално житейски звучи въпреки неочакваният край.....харесах го ! Благодаря ти !
цитирай
32. kcekce - Страхотни разкази пишеш:)
05.11.2008 16:10
Нямам много за коментиране, освен едно голямо "мерси" за таланта и още по-голямо "евала":)
цитирай
33. vil4 - :)
11.12.2009 11:37
kcekce написа:
Нямам много за коментиране, освен едно голямо "мерси" за таланта и още по-голямо "евала":)

+ 1
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899092
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031