Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.11.2008 20:17 - Някой, който ме познава
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 3170 Коментари: 24 Гласове:
0



Виж, аз този човек никога не съм го познавала. Просто по някое време сме се озовали на едно и също място по едно и също време, и сме реагирали първосигнално.
Една такава реакция в повечето случаи има сериозни последици, за това не е лошо човек да си зададе правилните въпроси на време, за да стигне до правилните отговори. Но от опит знам, че това рядко се случва – обикновено се влияем от куп странични фактори, измежду които общественото мнение е решаващият. Правим това или онова, понеже това се очаква от нас, понеже така правят всички. В същото време е възможно някъде дълбоко в нас нещо да се съпротивлява и да крещи безгласно, но това обикновено е възможно да се укроти, минава за едно твърде незряло отношение, което отминава с времето, като грип. Понеже си като всички, а при тях не е по-различно. „Всички” звучи успокояващо и уютно като топла майчина прегръдка, нали? На моменти е възможно и да ти се прииска да бъдеш друг, да регистрираш самоличността си в този живот не само по документи, а да те забележат сред цялото море от различна еднаквост. Може дори почти да успееш, и тъкмо тогава да се изплашиш – о, боже, казваш си, тук, горе нещо не е наред. Атмосферата ли е по-различна, въздухът ли е по-труден за дишане, или чисто и просто не е съвсем здравословно да си забележим, но дискомфорта става все по-осезаем, докато не осъзнаеш, че всъщност „приятелски” протегнатите ръце вече са успели да те върнат пак на онова затулено местенце, сред множеството, където всички са убедени, че ти е мястото.
Защо ти говоря тези неща и аз не знам, вероятно, защото ми се е събрало много. Натежало ми е. Виждаш ли, аз не съм имала кой знае какви амбиции, макар че близките винаги са ме окуражавали. И най-вече благодарение на тяхната подкрепа постигнах не малко – имам собствен бизнес с много добри перспективи за развитие. Живота ми винаги е бил интензивен, аз съм човек не само на идеите, но и на тяхната реализация.
И е интересно как сред цялото това море от хора, с които живота те среща, някои ти се струват уж незначителни, а оставят трайна следа в него, а други, които си считал за изключително специални за себе си, се изгубват в твоята реалност.
Ето, погледни онзи, високият мъж вляво. Виж го, и сега се усмихва. Ей така ще го запомня, с вечното му ведро излъчване и с тази усмивка. Приятел ми е, още от детинство. Не мога да кажа, че се виждаме редовно, всеки си има своите ангажименти, но въпреки всичко е сред най-близките до сърцето ми хора. Зная, че мога и да се посмея с него, а мога и да поплача на рамото му, както и той на моето. Присъствието му винаги ми е действало успокояващо и разпускащо.
Ами седналият там, в дъното, виждаш ли го? Нищо особено, нали – слабичък, грозноват, абсолютно невзрачен. Работим заедно от години, на него му имам доверие повече, отколкото на себе си. Невероятно умен е, и винаги е готов да помогне, дори по среднощ да го извикам. А много пъти се е нагърбвал и с моята работа, при това без да очаква каквато и да било печалба от това. Не зная какво бих правила без него, и той е наясно с това. Винаги може да разчита на моята помощ.
Ето и онази възрастна жена, седнала там, беше ми учителка на времето. Още тогава я смятах за страхотен човек, имах голям респект от нея и й се възхищавах. Направих всичко възможно да поддържам контактите си с нея и досега, защото тя е най-ерудирания и мъдър човек, когото познавам, и да общувам с нея е истинско удоволствие за мен. То е като да се докосвам до самото познание. За мен е чест да имам такъв човек до себе си, тя ми е като втора майка.
А, като споменах майка – виждаш ли онази побелялата жена там, дето стои леко прегърбена? Е, нищо чудно, че не забелязваш, все пак това е призрака й, тя почина преди години. Няма причини точно ти да я виждаш, като си помисля, май не всеки може да вижда призраци.
Както и да е, явно аз съм от късметлиите, които могат, защото тя често е край мен, и винаги ми помага. И знаеш ли, присъствието й за мен е по-осезателно, отколкото на много от живите ми познати.
Например да вземем онзи плешивият, с очилата. Моят съдружник. Едно време ме уверяваше, че заедно можем всичко, и успя да ме убеди. Сега се опитва да действа зад гърба ми, и ако не го контролирам постоянно, мога да очаквам всичко от него. Да, знам, трудно е да си сътрудничиш с човек, комуто нямаш доверие, но понякога се налага.
А, забелязвам, че онази красавица, дето е заобиколена от цяла свита почитатели, е направила впечатление и на теб. Не се учудвам – тя е фотомодел, но и преди това винаги е била в центъра на вниманието, външността й наистина е впечатляваща. Но за мен тя е най-грозният човек, когото изобщо съм познавала. Дълги години бяхме най-близки приятелки, имах я като своя сестра. Другите момичета или й се подмазваха, за да се греят на отразената й светлина, или й завиждаха – скрито, или съвсем откровено.
Аз бях единствената, която я допусна в сърцето си, и наивно вярвах, че за нея означавам същото – нещо повече от приятелка. На мен самата също никога не ми е липсвало мъжко внимание, може би за това не гледах на нея като на конкуренция.
Тя беше свикнала да има всичко и всеки, когото си пожелае, и определено това й се отдаваше. Само един мъж й отказа – първият ми съпруг, и тя не миряса, докато не ни раздели. А аз до последно не подозирах за подлите й игрички, и продължавах да й споделям за всичките си грижи и тревоги, свързани с него.
Когато разбрах за връзката им, колкото ме заболя заради неговото предателство, двойно повече ме нарани нейното.
Ето го и него, погледни в обратната посока. Хубав мъж, нали, от тези, на които годините придават аристократично излъчване. Сега не може да я понася, всъщност още тогава се разкайваше дълбоко и настояваше да запазим брака си, но аз не можах да преглътна това. Трябваше му доста време, за да се вземе в ръце, но сега, знаеш ли, наистина се радвам за него. Ако щеш вярвай, но въпреки всичко никога не съм хранила злоба и неприязън към него. Сега има чудесно семейство, с жена му понякога се виждаме да пием кафе – голяма симпатяга е, разбираме се чудесно.
А ето го и него, този, за когото почнах да ти говоря. Непознатият. Не можеш да го видиш, така ли? Не, не, той не е призрак, нито е невидим, просто е най-незабележителния човек, когото познавам. Аз също не мога да кажа, че го виждам добре, нито, че някога съм го виждала както трябва. Много пъти съм се чудила какво прави в живота ми личност, толкова малко обвързана с мен, че понякога се питам дали не е някаква грешка.
Случва се и да се сблъскаме, ей тъй както си вървим в различни посоки, по някакви странни закони на съществуването, нямащи нищо общо с физичните. Но тези срещи не ни помагат да се опознаем – интересно, нали, но е факт – има хора, с които колкото повече общуваш, по-чужди ти стават, колкото повече сте заедно, толкова по-далечни сте си. Аз не мислих, че това е възможно, сигурно нямаше и да повярвам, ако не ми се случваше на мен. Особено усещане е, казвам ти, и не мисля, че ми харесва, въпреки че напоследък съм все по-заета и просто нямам време да се замислям много. Но може би един ден ще намеря време да променя това, защото...знам ли, може би един ден ще поискам да имам до себе си някой, който ме познава. Който ме обича и когото обичам.
Но засега в живота ми е само той, непознатият ей там. Моят настоящ съпруг.



Тагове:   МЕ,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. wwwivi - така е
05.11.2008 21:53
:) поздрави
цитирай
2. hristam - wwwivi
05.11.2008 21:59
Благодаря ти ;)
цитирай
3. santov - Знаеш ли...
05.11.2008 22:13
Нещата които пишеш , по принцип говоря, са толкова дълбоки и толкова осмислени, че се боя да не би да си ги изживяла. Благодаря за мъдростта, Христам!
цитирай
4. hristam - santov
05.11.2008 22:24
Понякога аз пък се боя да не би да ми предстои да изживея нещо от нещата, които пиша. Да не дава Господ...;))))

Аз ти благодаря за това, че винаги намираш добра дума, за да ме окуражиш и да ми доставиш удоволствие. :)
цитирай
5. miroluba55 - Удоволствие е да те чете човек. Б...
06.11.2008 10:18
Удоволствие е да те чете човек. Благодаря за всичко, което ни подаряваш...
цитирай
6. karamelza - :>
06.11.2008 10:41
Страхотен пост, който малко ме натъжи. Наистина да не дава Господ да си обвързан, с някой когото не познаваш. Малко тъжно, но много мъдро.

Обичам сутрин рано да чета разказите ти, дори и тъжните ме разведряват. Благодаря ти, Христам :)

Усмивки и поздрави от мен :)
цитирай
7. hristam - miroluba55
06.11.2008 11:43
Удоволствието е и мое!
Благодаря! :)
цитирай
8. hristam - karamelza
06.11.2008 11:44
Здравей, чест е за мен, че си имам такъв редовен читател! :)))

Поздравявам те и аз! :)
цитирай
9. karamelza - :}
06.11.2008 12:18
Най-редовната сигурно съм аз, всеки ден цъквам и проверявам за нещичко ;) хихи и винаги очаквам с нетърпение :)
цитирай
10. hristam - karamelza
06.11.2008 12:24
Их, яд ме е, че вече нямам толкова време за ново разказче всеки ден! С мисълта за теб :)))
цитирай
11. karamelza - C:
06.11.2008 12:26
О, аз не държа да е всеки ден, стигат ми и тези. Все пак всеки си има десетки задължения всеки ден, не може все пред компютъра да седим. Но определено ми е любимо когато видя, че имам за четене :)
цитирай
12. nick22 - :)))
06.11.2008 15:49
Opredelen afinitet kam filosofiqta otrazqwa6ta madroto wijdnane!!!
Brawo no momi4eto!
Stawa wse po dobro!!!!
Aloha Hrisi!!!
цитирай
13. papadok - Веднъж
06.11.2008 17:02
бе написала нещо, за което си казах, че трудно можеш да напишеш друго по-хубаво! Но явно съм се лъгал! Макар и да не мога да го охарактеризирам като типичен разказ, написаното от тебе много ми хареса. Все едно, че си поставила началото на някаква особена класификационна структура на човешките типажи. При това по един отличен начин, който много ми допада и го адмирирам.
Особено си пасна с "Госпожа Победа" на Окуджава, която случайно пуснах, четейки те.

И макар и не съвсем в тона на творбата ти, но брава, евалла, аферим, машала, ашколсун.....пу да му се не види, забравих как бе на хинди, фарси и зулу;)))
Е, понякога е нужна и малка усмивка, вместо вода, за да преглътнеш хапката твърда.......... или образа на хората/а аз също съм "хора";)))/
цитирай
14. hristam - karamelza
06.11.2008 18:32
!!! Усмивки от мен! :)))
цитирай
15. hristam - nick22
06.11.2008 18:33
А ти все по-често взе да ме наобикаляш :)))) което не може да не ме радва!
Усмивки, Ники :)))
цитирай
16. hristam - papadok
06.11.2008 18:36
Виждам, че си много добре с езиците, и много се радвам и ти благодаря за тези хвалебствия. Но това не го разбрах, колкото и да си блъсках главата:
"Е, понякога е нужна и малка усмивка, вместо вода, за да преглътнеш хапката твърда.......... или образа на хората/а аз също съм "хора";)))/"
ей туй за образа...много ми е трудносмилаемо нещо/прекалено мъдро ще да е за мен ;)))/
цитирай
17. papadok - Не са хвалебствия
06.11.2008 22:30
Заслужи си го.
Колкото за хапката- няма начин, човек да не открие свои черти, дори и неприятни за него, ако е честен- освен с усмивка. Но ти си го знаеш, защо ме караш да се потя тук над формулиране на определения;)
цитирай
18. hristam - papadok
06.11.2008 22:46
А ти що ма караш да са потя и да отговарям на ...отговори ;)))
Аз що ли пък нийде не се открих в това писание, изглежда е вярна тая приказка - гузен негонен бяга. :))))/шегичка, де, сега да не се нацупиш/
цитирай
19. papadok - Не се виждаш? Че не го ли писа ти?
06.11.2008 22:52
Не е ли всичко това отражение на твоето виждане на нещата? Не го ли виждаме и ние пречупено през твоето огледало- а за негонения- трябваше да се замисля, за да разбера, на какво трябвало да се нацупя- не, няма да се нацупя, защото съм негузен;)
цитирай
20. hristam - papadok
06.11.2008 22:57
Аз само създавам образи, док. Не се отъждестявам с тях, поне в повечето случаи. Това имах предвид.
А, и да не забравя - ужасно се радвам за теб. Щях да нося известна вина в себе си, ако се беше почувствал гузен. ;)))
цитирай
21. furiika - :)))
07.11.2008 09:17
Видях го, видях го, настоящия...хихихии!
Поздрав!
:)))))))
цитирай
22. hristam - furiika
07.11.2008 09:18
И ти ли, и ти ли...? ;)))))

Весел ден! :)
цитирай
23. krotalka - Както почти винаги си страхотна...
07.11.2008 12:58
Както почти винаги си страхотна!!!!!

Поздравления!
цитирай
24. hristam - krotalka
07.11.2008 13:29
:))) Благодаря! :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4900364
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031