Изобщо нямаше да го забележа сред гостите, ако не седеше така втренчен и неподвижен. Беше обикновен тийнейджър - от тези, дето не свалят слушалките на уокмена от ушите си, и само по вида му можех да се досетя каква музика слуша. Целият екипиран в черно, единственият цветен мотив беше сребристият кинжал с капеща кръв на гърба на фланелката му.
Леко го тупнах по рамото и кимнах в посоката, в която гледаше:
- Красавица, а?
Той ме погледна някак с крайчеца на окото, а с другото продължи да я зяпа. Поне с такова впечатление останах. После леко издърпа слушалките, без да ги сваля.
- Абе, за един път става – промърмори небрежно.
В тоя момент така откровено ми се прииска да го цапна по нехайната физиономия, че чак ръката ме засърбя. В края на краищата ставаше въпрос за жена ми, бяхме женени едва от няколко месеца, и такава забележчица нямаше начин да не ме подразни. Успях да се овладея, обаче, с мисълта, че това е просто един устат хлапак, и вместо да се ядосвам, бих могъл добре да се позабавлявам с него. Притежавах брилянтно чувство за хумор.
- Само за един път, значи...За повече не става ли?
- А, става – дигна рамене хлапака – Ама на мен ми идва прекалено отворена. Такива не ги приемам много на сериозно.
- Е що така? На мен ми изглежда сериозна жена.
- Точно в това е парадокса. Изглежда сдържана и сериозна, а всъщност такива мисли й се въртят в главата...
- Айде бе!
Той се пресегна и взе една от цигарите ми.
- Знаеш ли колко мъже има тук? – издиша въпроса заедно с облак дим право в лицето ми, и сам отговори – Двадесет и седем. Тя е имала много близки контакти с всеки от тях, ако ме разбираш. Изключение прави онзи дядка със слуховия апарат ей там. За сега.
Онзи дядка беше баща ми. Бяхме се събрали цял куп роднини и приятели на семейно тържество, беше традиция, идваха близки от близо и далеч, някои дори не ги познавах много добре. Ако ми беше останала поне една трезва мисъл, би следвало да се запитам какво точно прави този странен хлапак на това събиране, хич нямаше вид да му е тук мястото, но в този момент изобщо не се сетих за това. Малкият определено беше почнал да ми лази по нервите, усетих, че без да искам започвам да му се връзвам, и това още повече ме ядоса.
Дадох си ясна сметка, че и чувството ми за хумор хич го няма, макар да правех вяли опити да се пошегувам.
- Да не би да си екстрасенс? Или само четеш мисли?
- Не аз – толкова сериозно ми отвърна, че се замислих дали не е дрогиран. После докосна слушалките – Достатъчно е да се настроят на мисловната честота на набелязания обект, и получаваш пълна информация за него.
Хрумна ми, че може пък аз да съм дрогиран, щом водя подобен разговор. Не бих се учудил брат ми да ми е пробутал нещо без да забележа.
- Отгоре на всичко се оказа омъжена – продължи словоохотливо момъка – макар мисълта за мъжа й да се мярва твърде мъгляво. Казвам ти, хич не ми се ще да съм на негово място.
Тоя път направо го стиснах за гърлото. Мислено. Иначе само стиснах зъби, и се ухилих кисело:
- Май си взел нещо, което не ти е понесло. Говориш небивалици.
- Абе да ти кажа, и на мен ми се стори малко странна тая работа. Особено като я чух какво си мисли за онзи шкембестия там.
Погледнах – онзи шкембестият беше шефа ми, бяха приятели с баща ми. Изобщо не исках да знам...
- Какво си мисли? – изплъзна се от устата ми, и се наругах наум. Чувството ми за хумор се беше изпарило без следа.
Той се приближи и ми прошепна нещо, от което свят ми се зави.
- При това си мисли, че го прави за доброто на съпруга си, хихи. Един вид – помагала му да се издигне в кариерата. – и още преди да мога да асимилирам чутото, продължи бодричко – А виж, за онзи там мога да я разбера. Момчето било фитнес инструктор, и си му личи. Бива си го, а?
Усетих, че се задушавам, и разкопчах двете най-горни копчета на ризата си. Жена ми беше почнала тоя фитнес от скоро, казваше, че много я тонизира.
- А сега виждаш ли с кого говори? – малкия дискретно ми посочи – Една доста романтична връзка е била тази, тя още въздиша по този тип.
- Но това е бр... – възкликнах, и едва не си прехапах езика. Какъв глупак съм, да му се връзвам, ами че този братовчед работи в чужбина, идва си два-три пъти годишно за по месец и нещо,колкото да се поразтъжи, и пак обратно.
- Дори съжалява, че навремето не била заминала с него в чужбина. Мдааа...Обаче пък с онзи мустакатият са имали доста...палави моменти. Виждаш ли как му се усмихва?
Не, само това не – не и вуйчо! Той ми беше като баща, за бога.
- Тя го намира за много интересен мъж, представяш ли си. А лично на мен с този мустак ми прилича на комбайнер.
Прималя ми, и приседнах на близкия стол. Наистина ми беше казала, че го намира за интересен мъж, когато ги запознах навремето. А аз бях отвърнал нещо в стила на хлапака. Възможно ли беше точно те двамата...
- Опа, сега наистина става много пикантно – той намести слушалките и вдигна вежди – Направо няма да повярваш!
А, няма! Не само че вярвах, ами се чувствах и тотално съсипан.
- Оказва се, че е участвала и в някои групови забавления, сладураната. Ей там с онази знойна брюнетка, нали виждаш как се гледат като котки. Май пак замислят нещо...
Този път просто се изсмях, макар че това, което се чу, да прозвуча като скърцане на спирачки. Неадекватната ми реакция беше породена от факта, че ставаше въпрос за жената на брат ми, която беше истинско олицетворение на морала, сдържаността и добрите маниери. Това беше просто абсурдно! Но пък знае ли човек какво се крие зад маската на една така натрапвана сдържаност...
Малкия изглежда усети странните нотки в смеха ми, защото ме погледна подозрително.
- Ей, ама ти да не би да я познаваш? – после се ухили, и ме ръгна свойски – Май ще се окаже, че само ние не сме в групата на щастливците, а?
После си погледна часовника и смъкна слушалките.
- Я, кое време станало! Купона отдавна е почнал, а аз се мотая тука. Ето – пъхна ми уокмена – послушай и ти, позабавлявай се. Аз изчезвам.
Седях като прикован на стола, едва намерих сили да пъхна слушалките в ушите си, имах усещането, че всеки момент мога да си изплюя сърцето. В ушите ми експлодира нещо убийствено шумно, което смътно разпознах като метъл. Смъкнах слушалките още преди да видя, че жена ми стои пред мен и ме гледа с укор.
- Е, хубава работа. Не стига, че цяла вечер не обърна внимание на никого, като че кой знае колко ти беше важно да си бъбриш с тоя хлапак, ами сега и музика си слушаш! Какво ти става?
- Кое беше това момче?
- А, браво, цяла вечер не се отлепи от него, а накрая мен питаш! При това ти се пада някакъв роднина – син на твоя втора братовчедка.
- Много особено момче...
- Ами изглежда, майка му е вдигнала ръце от него. Казва, че е с много развинтена фантазия, даже се съмнявали, че има някакъв сериозен проблем тук – тя докосна главата си – Бил страхотен интригант, такива каши забърквал, че едва се оправяли. – тя поклати глава – Горката жена, не й е лесно с дете като това.
После се озърна и махна на някого.
- А, вуйчо ти ме кани на танц. Как мога да откажа на толкова интересен мъж като него?! Особено след като ти цяла вечер не си мръднал от тук!