Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2008 19:17 - След сватбата
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 5481 Коментари: 36 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

През всичките тези години тя не беше имала нито една нормална връзка. Никога не бе водила момче у дома, за да го представи на родителите си, нито пък нея бяха представяли. Никога не беше вървяла щастливо прегърната от приятел, с когото да се целува насред улицата, без да ги е грижа за околните. Просто така се беше стекъл живота й, че винаги се оказваше нечия любовница.
Първия път, когато това се бе случило, беше на шестнадесет. Тогава направо си загуби ума по приятеля на баща си, който бе чест гост в дома им. Дори го сънуваше, а един негов поглед или усмивка я караха да се чувства почти богоизбрана. Естествено, знаеше, че е женен, дори познаваше жена му – намираше я за симпатична, в интерес на истината – но това по никакъв начин не пречеше на страстта й да набира скорост, докато в един момент не избухна като истински фойерверк на невинната моминска любов. Но до физическа близост така и не се стигна – той много деликатно успя да овладее ситуацията, като отклони горещите й желания, без обаче ни най-малко да уязви крехкото й достойнство на влюбено момиче. Дълги години след това продължиха да поддържат приятелски отношения, и тя го считаше за един от най-достойните и умни мъже, които е познавала.
Като студентка си падна по един от своите преподаватели, при това подозираше, че тя не е единствената му любимка. Знаеше, че има и прекрасно семейство,на което държи, но не можеше да контролира страстта си – чувстваше се изцяло в плен на неговия безспорен чар на зрял интелектуалец с блестящо чувство за хумор. Нямаше представа точно какво изпитва той към нея, още по-малко бе наясно какво изпитва самата тя, но и не смяташе това за особено важно. Достатъчно бе да усеща интереса му, да споделя страстта му, да се опиянява от ласкавите му думи, които звучаха като прекрасна музика в ушите й. Това я караше да се чувства желана и много, много специална.
Когато завърши, започна работа веднага, беше въпрос на шанс, че попадна на точното място в точния момент. Колежките й правеха чудеса да се докопат до подобно местенце, някои не биха се спрели пред нищо. Но тя стана любовница на шефа си без това да има каквато и да било връзка с кариерата й. Всъщност нямаше никакви амбиции в тази посока – засега постигнатото напълно я задоволяваше.
Той беше невероятно нежен и грижовен към нея, осигури всичко необходимо, за да им е удобно и уютно когато се срещат насаме, но за нея бе далеч по-важно друго. Въпреки че той имаше голямо семейство, което много уважаваше, тя нито за миг не се почувства пренебрегната. Дори напротив – успяваше да я накара да се почувства най-важния човек в живота му. Понякога се питаше дали жена му не се досеща за връзката им, той прекарваше с нея много повече време, отколкото с близките си. Но в крайна сметка какво значение имаше? И да знае, вероятно се е примирила с този факт, така, както правят много съпруги, за които е достатъчно мъжът им да се прибира в къщи, когато е необходимо, и да се грижи за семейството си.
Тя не можеше да приеме подобно отношение – за нея беше важно да се чувства единствената, най-важната, уникалната за мъжа до себе си. Изпитваше досада, граничеща с презрение към всички тези самодоволно отдадени на семейството си съпруги, приличаха й на щрауси, заровили главите си в пясъка, които изобщо не биха реагирали, стига да се спазва нужното благоприличие за пред хората.
Лично на нея ролята на любовница й се струваше къде-къде по-предпочитана, откъдето и да я погледнеше. Получаваше най-доброто от всеки мъж, с когото имаше връзка, и като емоции, и като усещания, и като чувства. Скуката, еднообразието, битовизмите – те оставаха далече от нея, в онзи, другия живот, който принадлежеше на съпругата и семейството.
Покрай служебните си задължения скоро попадна в средите на още по-влиятелни хора, и живота й се завъртя на още по-бързи обороти. Разнообразните връзки с женени мъже я научиха да бъде крайно дискретна и наблюдателна, с невероятен такт и ерудиция можеше да измъква и себе си, и партньора си от всякакви непредвидени ситуации. Натрупания опит в това отношение я беше превърнал в съвършената любовница. Умееше да бъде винаги там, където се очаква от нея, без да натрапва присъствието си. Умееше да дарява наслада до пълен екстаз, и само миг след това, ако се наложи, да демонстрира хладнокръвна деловитост и компетентност. Умееше да бъде търпелива и да не задава неудобни въпроси, а когато е необходимо да не пести нежности и ласки.
Харесваше живота си точно такъв, какъвто беше, и нито за миг не искаше да е на мястото на онези свои приятелки, които бутаха колички и се бяха впримчили здраво в брака си като в доживотна присъда без право на обжалване. Не изпитваше ни най-малко умиление от родителските им трепети, за нея това бе непознат свят, до който нямаше особено желание да се докосне.
И точно тогава се случи нещо неочаквано – влюби се. На фона на всичко изживяно досега това й се стори твърде различно и поради тази причина – доста стресиращо. Факторите за това бяха два – първият бе, че той беше годеник на най-близката й приятелка, единствената, с която продължаваха да дружат години наред. Другият важен момент беше свързан с това, че той също недвусмислено й показа чувствата си, всичко стана толкова бързо и неочаквано и за двамата, че беше като истинско природно бедствие, някаква стихия, която ги връхлиташе без всякакво предупреждение, а те бяха съвсем, съвсем беззащитни.
Никога до този момент не й се беше случвало да се чувства толкова объркана и разстроена, въпреки че като любовница бе попадала във всякакви стресиращи ситуации. Но връзката с не женен мъж, който с такова безразсъдство и очевидност заявява любовта си бе нещо съвсем ново за нея, струваше й се твърде обвързващо, плашещо със своята дълбочина и ангажираност. Ето защо изпита истинска паника, когато той й призна, че е готов да осуети сватбата си с приятелката й, защото тя е единствената жена, която го интересува.
Лавина от трескави мисли обсеби съзнанието й. Тя и съпруга – каква ирония! И това да й го предложи единствения мъж, който я накара да се влюби! За нищо на света не искаше да го загуби някъде по пътя на брачното съжителство, докато се опитва да се вмести в така неприсъщата за нея роля на домакиня, на тази, която е част от ежедневието му и лека-полека се превръща в нищо повече от един навик. Твърде много го обичаше, за да допусне това.
- Но...но...- заекна, понеже й беше трудно да формулира обърканите си мисли, и каза първото, което й дойде наум – Аз вече си купих рокля. За сватбата ви.
- Но аз искам теб, само теб. Нима не разбираш? – почти изплака той.
Тя докосна с нежност лицето му, не помнеше някога да се е вълнувала толкова.
- И аз те искам, любими. И ще бъда твоя, колкото пожелаеш. Веднага след сватбата ви.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. jessy - Ирония..
19.11.2008 19:41
Ирония на сътбата за него ... начин на живот за нея. Не допускам, че има такива хора, неееее. И за нея ще дойде ден .....
цитирай
2. totoni - http://totoni. blog. bg/viewp...
19.11.2008 20:07
http://totoni.blog.bg/viewpost.php?id=228711
същата гледна точка, но различен начин на спасение-:))определено вярвам в тома, наистина! Виж, ролята на любовницата не е моето решение, но пък...битовизмите убиват любовта!
поздрави
цитирай
3. boris66 - boris66-hristam
19.11.2008 20:31
Нали в живота трябва да има някакъв катализатор и някакъв стимул, любовта е хубав стимул за живот. А мисля ,че двама човека встъпват в брак, за да се имат един друг за постоянно, значи ,че там вече чувствата са много силни!
цитирай
4. hristam - jessy
19.11.2008 20:38
Абсурдно ли звучи? Възможно е. Но понякога абсурдите в разказите са просто още един начин да се взреш в реалността...
цитирай
5. hristam - totoni
19.11.2008 20:42
Прочетох и те поздравявам, написано е интересно, чете се леко. Но...аз тук не предлагам решение. Това е просто нейната гледна точка, аз поглеждам света през нейните очи. И няма защо да казвам дали ми харесва така...мисля, че е излишно.
цитирай
6. totoni - така е, не очаквам, просто разсъ...
19.11.2008 20:47
така е, не очаквам, просто разсъждавам на глас-:)))
чудя се защо пък да няма трето решение, някой го беше предложил-:)))
цитирай
7. hristam - boris66
19.11.2008 20:48
Прекрасно казано, поддържам тези думи! Любовта е единственото, заради което си струва да се живее, любовта във всичките й форми. За жалост брака не рядко променя чувствата в нежелана посока, но това едва ли е повод да се избягва по начина, по който го е направила моята героиня. Но изглежда нейният начин на живот е променил светоусещането й като цяло.
цитирай
8. hristam - totoni
19.11.2008 20:51
Със сигурност решенията могат да бъдат дори повече. ;))))
цитирай
9. bizcocho - В главата ми е вихрушка от мисли о...
19.11.2008 21:22
В главата ми е вихрушка от мисли обосновани между"мисля"и"*нам".....та по-добре да си *амълча:),но това не *начи,че ра*ка*ът не е написан увлекателно:))))
*-липсва ми буквичката/блокира бутона:))))/
цитирай
10. hristam - bizcocho
19.11.2008 21:39
Разбирам те добре, въпреки липсващата буква. Понякога предпочитам да споделям персоналната си вихрушка с някой друг;))))
цитирай
11. wwwivi - Jessy - няма нищо абсурдно
19.11.2008 22:07
история от действителността

Чудесен разказ Hristam, поздрави!
цитирай
12. hristam - wwwivi
19.11.2008 22:19
Благодаря ти :)))
цитирай
13. karamelza - :}
20.11.2008 11:21
Поздрвления, мила, чудесен разказ :) Героинята ми стана любимка, въпреки че малко хора са 'устроени' по този начин. Аз лично не бих могла да се задоволя с
мястото на любовница, но пък ми хареса странната и същност и характер.

Хареса ми много, усмивки от мен :)
цитирай
14. reffina - hristam
20.11.2008 11:32
Много хубаво разказче, но на мен ми стана тъжно, така да знаеш.....Ами стана ми тъжно....
цитирай
15. hristam - karamelza
20.11.2008 11:32
"Аз лично не бих могла да се задоволя с
мястото на любовница, но пък ми хареса странната и същност и характер. "
И аз, и аз...И много се радвам, че ти е харесала. Интересна е, по свой начин...;)))

цитирай
16. hristam - reffina
20.11.2008 11:36
Нормално е да уловиш тъгата в този разказ, в такива случаи тя неизменно присъства. ;)
цитирай
17. krotalka - По една случайност, героинята ти
20.11.2008 13:02
ми е първа братовчедка!

Сега е вече на 58 год., озлобена и мразеща всички и всичко!

Нека тези, на които такъв начин на живот им харесва, да си помислят добре!

Поздрави за разказа Хрис!
цитирай
18. papadok - Въпрос на
20.11.2008 13:21
душевна нагласа. Лично аз смятам, че бракът е като катарзис- дава истинска представа за състоянията на чувствата. И, ако бях на нейно място, бих приел предизвикателството. С всички рискове на този избор.
цитирай
19. ivoimv - Малко истина ,малко тъга и доста събития
20.11.2008 15:12
Ако това е преживяно от една жена ,най вероятно тя винаги ще съумее да намери ришение без проблем
Има подобни типажи в реалността и те са успешни независимо цената за тях каква е!!вечни любовници!
Ако малко познавах човека можех да напиша и друго!!
цитирай
20. redsonya - Историята е добра...
20.11.2008 16:02
Краят е още по-добър. Поздравявам те. Но се надявам това да не е гледната точка на твоя приятелка или пък дори твоята. Не че има нещо лошо, просто през моята призма е някак ... непълноценно.
цитирай
21. hristam - krotalka
20.11.2008 19:23
Охо, пиша си, пиша, и току попадна на някоя твоя позната или роднина :))))))
Поздрав и много усмивки от мен! :)))
цитирай
22. hristam - papadok
20.11.2008 19:25
Ако беше на нейното място...интересно. Можеш ли да си представиш това "нейно място"? Понякога е толкова трудно да погледнем света през нечии други очи, че дори когато мислим, че го правим, надничаме пак през своите.
цитирай
23. hristam - ivoimv
20.11.2008 19:28
Може би има такива жени в действителността, krotalka казва даже, че има такава първа братовчедка. Не знам какво разбираш под успешни.Ще ми е интересно твоето виждане по този въпрос.
цитирай
24. hristam - redsonya
20.11.2008 19:29
Това е гледната точка на моята героиня. Аз само разказвам.
Поздравче :)))
цитирай
25. krotalka - Хрис,
20.11.2008 20:02
така става, защото съм живяла дълго и съм се срещала с различни хора и съдби...
цитирай
26. hristam - krotalka
20.11.2008 20:20
Разбира се, човек се сблъсква с какво ли не, трупа опит и събира впечатления. Аз ти благодаря, че ги споделяш тук :)))
цитирай
27. papadok - hristam
20.11.2008 20:45
Винаги човек мисли през своя си мироглед. И не е сигурно, дали осъзнава точно какво и кога би направил. Аз не правя изключение и комента ми не противоречи на твоя, напротив.
Поздрави
цитирай
28. hristam - papadok
20.11.2008 21:14
Я, за пръв път не си противоречим. Ей, док, да не си нещо болен? ;))))))
цитирай
29. rpatel - Права си, стигнели се до това еди...
21.11.2008 09:09
Права си, стигнели се до това единствените разговори с любимия, независимо дали сте сключили брак или просто живеете заедно, да се въртят около пазаруването и това колко трябва да се плати за ток, тогава любовта просто си е отишла. А ние дори не сме забелязали когато. Тъжно е. Така че, от една страна я разбирам тази жена. Не иска да се превърне в една от онези домакини, за които светът се върти между пералнята, печката и сапунката. Замисляли ли сте се защо тези жени масово гледи сапунки? Защото в образа на героинята, която преминава през хиляди неща преди да открие голямата любов те виждат това, което искат да бъдат, но по стечение наобсетоятелствата не са. В любовтта между главните герои те виждат любовтта, която искат да изживеят. а нямат или са загубили. Това е. По-разкрепосттените от тях си хващат любовници и се опитват да компесират тази липса, а останалите, останалите имат телевизори.
Е, тази жена не е искала да бъде една от тях! Искала е нещо различно, но дали го е постигнала незнам, защото докато е млада ще е щастлива така, но когато остарее и няма деца и внуци, които поне отвреме на време да разнобразяват деня й, тогава сигурно ще е самотна. Но всеки сам прави своя избор, нали така?
Желая ти усмихнат ден! И благодаря за интересната история.
цитирай
30. hristam - rpatel
21.11.2008 09:29
Много добре го каза, когато бракът се окаже едно тягостно ежедневие, се търсят заместители. За жалост и те рядко успяват да компенсират онова, от което всеки се нуждае - просто любов, защото водят след себе си какви ли не допълнителни усложнения.
Така че любовник или любовница не винаги е разрешение на въпроса, поне за мен. В много случаи тогава празнотите стават повече, опустошенията - по-големи. Но всеки търси своето решение сам.
Аз пък ти благодаря за изчерпателния коментар. Нека и твоят ден и хубав! :)
цитирай
31. kleopatrasv - Поздрави !
21.11.2008 11:12
Доста увлекателен разказ !
цитирай
32. hristam - kleopatrasv
21.11.2008 12:05
Благодаря ти! :)))
цитирай
33. tomich - Хубав разказ
21.11.2008 23:30
Аз нито одобрявам, нито укорявам постъпките на подобни героини. Те ми изглеждат забавни. В края на крайщата нищо човешко не им е чуждо, същото важи, и то с по-голяма сила, и за нас мъжете. Че кой би имал нещо против свежото? То като му закипят на човек хормоните, хич не се сеща за бъдното утре. Чааак после, като му мине горячката се плесва по челото и почва, ако не да се вайка, да се самобичува, да рони крокосълзи, мислено да се извинява на половинката си и да и обещава(пак мислено), че вече ще е твърд(а) и непоколебим(а) пред изкушениието...ама не обяснява какво разбира под непоколебим(а)...Тъй върви светът, по законите на природата, независимо дали се харесва или не на някого...
А постингът ти е като взет точно от този объркан, искам да кажа по модерному, реален свят. Хареса ми!
Поздрави!
цитирай
34. hristam - tomich
22.11.2008 13:19
"Аз нито одобрявам, нито укорявам постъпките на подобни героини." Аз също, но не ги намирам за забавни. Или поне - не винаги. Винаги има една спотаена горчивина, която не може да се отмие. Поне аз така чувствам нещата. И се надявам да съм ги предала донякъде добре.
Поздрав и от мен! :)
цитирай
35. tomich - #
22.11.2008 16:34
Да, права сте. Остава спотаена горчивина или глождеща неудовлетворенст от себе си.
цитирай
36. hristam - tomich
22.11.2008 18:35
Приятна вечер, с много топлина и уют! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899257
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031