Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.12.2008 15:23 - По-съвършената
Автор: hristam Категория: Изкуство   
Прочетен: 2399 Коментари: 13 Гласове:
0



Нямаше нужда дълго да ме убеждават. И без това живеем на толкова бързи обороти, че понякога се чудя как изобщо смогваме. Свикнали сме да планираме всичко в движение, почти винаги се налага да правя минимум две неща едновременно, но има моменти, когато и това не е достатъчно. Истински трудното е, когато се налага да бъда на две места по едно и също време, докато ангажиментите ми изискват да съм на трето.
Тази услуга беше отдавна изпитана от мои познати, дори да не беше така шумно рекламирана и адмирирана, положението ми беше такова, че пак бих прибягнала до нея. Естествено, фирмата работеше и в почивните дни поради естеството на предлаганата услуга. Все пак се очакваше до нея да прибягват хора като мен, с твърде много задължения.
Посрещна ме любезен служител малко над средната възраст, с вид и обноски на човек, специално подбран за да вдъхва доверие и респект. Изслуша ме толкова търпеливо и внимателно, сякаш разполагахме с цялото време на света и подробно ме запозна със същността на услугата. Като си представих по колко пъти на ден му се налага да прави това, искрено се възхитих на търпението му.
- Няма да отнеме много време, знаем колко е ценна всяка минута за вас – осведоми ме, без да сваля лъчезарната усмивка от лицето си нито за миг – Необходимо е само да измерим някои ваши показатели и да вземем необходимите данни за изработката на вашето Съвършено копие.
Бях готова веднага да дам нужната информация, но той допълни, че фирмата използва най-нови и усъвършенствани технологии за получаване и обработка на данни. За целта беше необходимо да се подложа на кратка процедура, в резултат на която за не повече от половин час сложна апаратура отбелязваше и обработваше физическите и психическите ми показатели. Въз основа на тези данни в срок от четиридесет и осем часа щях да получа така необходимия ми продукт, чието качество, както все така отзивчиво ме осветли служителят, надвишава покупателната му стойност.
- Тъй като основната ни цел е пълното и всестранно задоволяване на нашите клиенти – тържествено оповести в заключение – както и превръщането на тази услуга в жизнена необходимост и дори в традиция. Със задоволство можем да отбележим, че по последни данни интереса към нея расте, и тя се масовизира с бързи темпове. Не случайно нашият девиз е: „Правим живота ви лесен!”.
Тръгнах си окрилена и наистина имах усещането, че дишам по-леко. Живота наистина ми се струваше по-лесен, дори само като си представях облекченията, които моето Съвършено копие щеше да внесе в него.
Тя се появи точно след обявените четиридесет и осем часа. Макар че очаквах свое копие, пак се изумих от съвършената прилика – притежаваше не само моята външност, но и моят глас и маниери. Подозирах, че и на мен, и на близките ми ще ни трябва време, за да свикнем с нея, макар да ми беше ясно, че тя не е нищо повече от едно удобство. Аз например дълго време се стрясках, когато сутрин я заварвах да приготвя закуската и изпитвах особено чувство, когато и децата, и мъжа ми възторжено хвалеха кулинарните й способности.
Не можеше да се отрече, че живота на всички ни стана къде по-лесен. За първи път от години можех да си позволя да помисля и за себе си, да се отдам на отдавна забравени любими занимания, да поседна на кафе с приятелки и просто да си побъбрим, без да поглеждам часовника с постоянна тревога, че закъснявам за някъде. Не се тревожех, че няма да успея да взема малката от детската градина на време и лелките пак ще ме гледат с укор, че не обръщам достатъчно време на голямата, и че все пренебрегвам съпруга си. Отдавна не бяхме намирали време да се отпуснем и позабавляваме както едно време, но сега трябваше да го направим.
Радваше ме и факта, че децата много бързо свикнаха с нея, малко се притеснявах как ще я приемат. На практика обаче те свикнаха с нея по-бързо, отколкото аз. Малката ми дъщеря не пропускаше случай да я похвали като ненадмината разказвачка на приказки и любим партньор в игрите. Голямата, която и без това рядко виждах, сега се появяваше за да демонстрира всеки нов тоалет, подбран с помощта на двойничката ми, и да се похвали с нова отлична оценка – резултат от съвместните им занимания.
И мъжа ми беше доволен – ако се случеше да закъснея винаги можеше да разчита на топла вечеря, спокойствие и уют. Дори ми беше споменал, че тя проявява интерес към спортните предавания, които той обича да гледа, и ги коментирали надълго и широко, а освен това не пропускала да се осведоми как е минал деня му.
Не съм си и представяла по-голямо удобство, макар да се улавях на моменти, че изпитвам някакво неясно чувство на неудовлетворение. Не можех да си го обясня по никакъв начин, всички се чувствахме прекрасно, но все пак нещо ме гризеше.
Разбрах за какво става въпрос една вечер, когато ги заварих да се забавляват с някаква телевизионна игра. Ядяха пуканки, кикотеха се, надпреварваха се да отгатват верните отговори и толкова изглеждаха като едно доволно семейство, че аз самата се почувствах като гостенка в дома си. Малката се беше гушнала в нея, гледаше я по онзи неповторим начин, по който гледаше мен, преди да ми каже нещо много мило, от което сърцето ми се разтапяше. Почти очаквах да й каже „мамо”, а усмивката на мъжа ми, който ги гледаше с умиление, ми се стори истинско предателство.
Изведнъж се почувствах излишна, сякаш моето семейство беше намерило в нея мой по-добър заместник, и не се нуждаеше повече от мен. Едва преглътнах горчивата буца, заседнала на гърлото ми, и се пъхнах в леглото без да им се обадя. Нямах сили да го направя, бях напълно сломена. Чак сега си давах сметка какво ме гризеше толкова време и не ми даваше покой. Тя ме бе измествала, заемаше моето място в живота на любимите ми хора, даваше им това, което аз дори и сега не успявах да им дам – близост, нежност и топлота. А уж го направих точно за това, помислих с болка. Защо допуснах да стане така? Може би все пак не са толкова непогрешими в онази фирма. Може би все пак са я направили по-съвършена от мен.
На другата сутрин я закарах във фирмата и им я върнах.




Гласувай:
0



1. cefulesteven - Много обичам, знаеш: антиутопия и ...
20.12.2008 16:43
Много обичам, знаеш: антиутопия и социална сатира на едно.

А този е толкова многопластов, че можеш да се забавляваш с часове да размишляваш тръгвайки от различни краища.

Защо е била толкова съвършена? Нали я правят по нейните показатели. Тя се вижда като нея

А не е ли по-съвършена главната героиня? Със своите "слабости" с това, че и тя има право на своите предпочитания и другите също трябва да се опитат да я разберат и да се приспособят както и тя се опитва, а не на готово да приеме техните предпочитания за всичко?

И още, и още...:)

Поздрави, Хриси.
цитирай
2. troha - Винаги онова, което не даваме на близките ни,
20.12.2008 22:18
им се вижда повече от онова, което им даваме. Съответно - това, което правим за близките си, ни се струва повече, отколкото онова, което не правим. Така се получава. Разрешението на проблема е в немисленето по него... Разказът е хубав! :))))))
цитирай
3. feq - Привет, Хриси!
20.12.2008 23:08
Нови вдъхновения през Новата година!
Напред към съвършенството и красотата!
Имаш музикален поздрав при мен, заповядай...
цитирай
4. hristam - cefulesteven
21.12.2008 10:28
С теб имаме еднаква слабост към този жанр, зная. :)
А докато пишех наистина размишлявах точно върху тези въпроси, на които и ти си спрял вниманието си.
На някои от тях ми беше трудно да намеря отговор за себе си...

Поздрав и от мен, Стеф. :)
цитирай
5. hristam - troha
21.12.2008 10:31
Не знам дали това е разрешението на проблема. Може би то е някъде дълбоко в усещането, че си нужен и обичан такъв, какъвто си...;))
цитирай
6. hristam - feq
21.12.2008 10:33
Благодаря сърдечно, феичке! :)

Една прекрасна нова година ти пожелавам, с много вълшебства и незабравими красиви мигове. :))
цитирай
7. papadok - Не
22.12.2008 15:13
обичам съвършенните. Може би, защото наистина съвършенни са само машините. Човешко е да си несъвършен и да се стремиш към съвършенството. На това се дължи развитието ни. Съвършенството е смърт за нас, за човешката ни общност.
цитирай
8. hristam - papadok
22.12.2008 20:15
"Не обичам съвършените" е доста интересно изявление. Иде ми да те попитам - Откъде знаеш? Нима си срещал такива? ;)))
А развитието ни не се ли дължи по-скоро на стремеж към познание? И колкото повече опознаваш себе си и околните, толкова повече разбираш колко сме далеч от идеята за съвършенство като зададена категория, включваща точно определена комбинация от качества. Което си е чисто човешко, и слава богу, че е така...
цитирай
9. injir - Вярно!
22.12.2008 22:51
Двойничките няма да ни заместят, защото сме единствени и неповторими.
цитирай
10. hristam - injir
23.12.2008 09:03
Абсолютно! Винаги съм твърдяла същото!
Много усмивки и весели празници! :)))
цитирай
11. dobromirdimitrov - injir - Вярно!
23.12.2008 10:23
Двойничките, такива каквито са описани тук, със сигурност са заплаха. Те притежават нещо, което е в основата на привързаността към някого - себеотрицание, което е очевидно непознато или просто забравено за оригинала.

P.S. Съгласен съм със Стефан. Изключително многопластово творение :)
цитирай
12. hristam - dobromirdimitrov
23.12.2008 10:41
Но двойничката никога не може да замести истинската, тази, която наред със своите слабости притежава качеството да обича, а не просто да е в услуга винаги, когато се нуждаят от нея. Друг е въпроса, че това чувство понякога не се изразява достатъчно ясно, и тогава наистина хората сме склонни да търсим...заместители.
Весели празници! :)))
цитирай
13. tsv - Наистина супер история!
14.01.2009 00:32
Много поучително! Няма да си поръчвам двойничка - току-виж вземе вместо мен да се омъжи и народи 5-6 парчета, а после, като й изтече срокът на годност, мъж/деца/и кво ли не пак на моята глава ще се струпат! :)))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: hristam
Категория: Изкуство
Прочетен: 4899590
Постинги: 1291
Коментари: 16864
Гласове: 59426
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031