- Здрасти, колега. Наминах да ти напомня за сбирката довечера.
- Сбирка ли?
- Така си и знаех. Напоследък се губиш нещо. Дано да си имаш основателни причини, защото иначе ще си навлечеш сериозни неприятности. Събираме се да обсъдим новата мисия.
- А, да...мисията...Така и не разбрах за какво точно става дума. Само не потвърдени слухове.
- Последното, което разбрах е, че долу положението станало критично.
- Кое точно положение?
- Нали ги знаеш онези малки досадници със стреличките?
- Амурчетата. Чух нещо...
- Май тоя път здравата са сгафили.
- В смисъл?
- Абе знам ли ги! Може да са прекалили с амброзията. Изглежда са целили всичко, което се мерне пред очите им. Говори се, че са превишили лимита в пъти. И познай какво става сега сред простосмъртните...
- Ъъъ...какво толкова?
- Е как какво! Ако не се намесим навреме, ще избухне истинска епидемия.
- Не можеш ли да си по-ясен? За каква епидемия говориш?
- Ама ти май изобщо не си в час, а. Любовна, как каква!
- Ааа...любовна, значи. Не вярвам да е чак толкова сериозно, колкото го представят.
- Сериозно? Абе ти луд ли си? Ако тази работа се окаже истина и не се намесим навреме, свършено е с нас!
- Е, чак пък свършено. Преувеличаваш.
- Не знам какво ти става, но определено имаш някакъв проблем. И невръстните демони знаят, че любовта е най-големият ни враг. Всеки влюбен е една изгубена душа за нас, защото става труднодостъпен за омразата.
- О, я стига с тези клишета! И двамата сме достатъчно разумни, за да знаем, че има изпитани начини за трансформиране на любовта в омраза. Сякаш не го правим редовно.
- Че има – има. Но не и когато се е превърнала в стихийно бедствие. Конкуренцията само това чака. Не от вчера използват любовта като оръжие срещу нас.
- Ей, ама голям фаталист си бил за един обикновен редови демон!
- Амбициозен съм, това е. Очевидно за разлика от теб. В последно време си учудващо неадекватен. И липсваш от повечето ни събирания.
- Когато е спешно, винаги съм на линия.
- Там е работата. Кръшкаш при всяка възможност. А и когато присъстваш, това е само проформа – става все по-очевидно, че си небрежен, разсеян и допускаш грешки. Това се забелязва от ръководството.
- Не говориш сериозно. Аз...не мислех, че правя лошо впечатление.
- Съветвам те да ми кажеш какво става, и да се опитаме да решим проблема тихомълком. Защото ако продължаваш така, ще те линчуват публично, за назидание. Знаеш как е. Ще те лишат от силата ти, и ще те захвърлят долу, като жалък простосмъртен.
- Изобщо не съм и подозирал, че...
- Там е работата. Трябва да анализираме положението и да разберем какво така дяволски е разбъркало мозъка ти, че чак на демон не приличаш.
- Ама и ти...какви ги говориш. Защо да не приличам?
- Знам ли. Не съм виждал друг път демон да изглежда по този начин. Излъчваш нещо странно...Тръпки ме побиват от него. Да беше простосмъртен, щях да помисля, че си болен.
- Няма такова нещо. Искам да кажа – нищо ми няма. Чувствам се чудесно. Искам да кажа – никога не съм се чувствал по-добре.
- От как съм дошъл не си казал и едно смислено изречение. Работата е сериозна. Не че някога си блестял с особен ум, но сега съвсем...
- Ама къде се бавиш толкова, палавнико? Идваш ли?
- Това какво...
- Ами какво...Почакай само да й кажа, че няма да се бавя.
- Мда. Това да не е онази малка апетитна червенокоска, с която все те засичам напоследък?
- Тя е. Отивам да...
- Много добро попадение! Браво! После искам да ми разкажеш как е. Ще ми се и аз да се усамотя с тази малката...
- Да не си посм...Забрави!
- Какво? Нищо не разбирам. Що за реакция? Аз като ти казвам, че не си добре...
- И аз не разбирам. Но...не искам да я деля с никого. Искам я само за себе си.
- Е, това твоето...Как така само за себе си?! Абе що за странни идеи ти хрумват? Наоколо има толкова дяволски изкусителни красавици...
- Не ме интересуват изобщо. Искам само нея.
- Чакай, чакай...Да видим как беше...симптомите...Аха, сетих се. Постоянно мислиш за нея. Постоянно искаш да си с нея. Не желаеш да я делиш с никого...Спукана ти е работата!
- Защо...какво?
- Не мога да повярвам, но ти си заразен. Имаш всички симптоми.
- Заразен ли?
- Влюбен си, глупако! И идея нямам как е станало, но със сигурност онези малките са те простреляли. Загубен си. Как е станало, да му се не види, та ти дори нямаш сърце!
- Имам. От както съм с нея го усещам в гърдите си. И знаеш ли какво? Това усещане ми харесва.
- Ще те лишат от демонските ти сили, нещастнико, а ти седиш насреща ми, и дрънкаш небивалици.
- Ако това е любовта, която изпитват простосмъртните, нямам нищо против да стана един от тях.
- Но това означава, че ще умреш!
- Но това ще означава, че съм живял.