Тъй както тръпне сърцето


тъй както залез изгрява
или пък изгрев залязва



Тъй както стене морето,
както брега пожелава
с луди вълни да обязди
в лудо тръпнещи нощи...



Мога така да обичам.
Все още.

и много приятно:
Тъй както залез изгрява
или пък изгрев залязва
както тръпне сърцето
Тъй както стене морето,
както брега пожелава
с луди вълни да обязди
в лудо тръпнещи нощи...
Мога така да обичам.
Все още.

Дори и без снимките ми харесва, но си подбрала страхотни снимки и те поздравявам. Не зная за кое по-напред. За новата форма, за стиха, или за картините- хайде да е за всичко:))))

Благодаря, слънчице, за милите думи. Но това е нещо старо, което бях забравила и всъщност идеята за снимките ме подсети за него.

Има хубаво и нехубаво- това е от първите!

Много приятно ,доста различно , сантиментално - лирично ,докосващо
и вълнуващо и....всичко най- най....:))

Така си е. Аз само...исках да обясня, без да ме питат :)))

Хубаво е, че не само за мен е такова. Радвам се! :))
Поздрав и усмивки :)))

Браво!Зареди ме с настроение!!!

И нека задържиш това настроение по-дълго! :))

С риск да повторя предишните коментирали - самото стихотворение е прекрасно, но в съчетание със снимките се получава пълнота на усещанията...много приятна пълнота...
Прегръдка...

Прегръщам те и аз, Славе, и ти пожелавам хубав празник, здраве и топлинка в сърцето! :)