На прага на моето утре

смирена и плаха се лутам и взирам.

Не зная какво ще ме чака,

не зная какво ще съзирам,откривам.

Но,някъде в мене,

почти нереална,

почти мимолетна,

стои спотаена надежда,

че моето утре от днес

по-добре ще изглежда.

Че някой ще чака 

във моето утре,

във слънчево утро,

във моето време,

щастлив,на колене,

със сълзи в очите

не други,не друга,

а мене.

"не други, не друга,
а мене"
Много е хубаво! Честита пролет! ;)

Искам и аз да повярвам в това...

Истина са самонещата, в които истински вярваме :)))

Честита да е и за теб, диво цвете! :)))

Пожелавам ти да вярваш! :)

И нека е слънчева и гальовна. Този студ действа доста изнервящо.
А дали са истински нещата в които наистина вярваме понякога не е чак толкова важно. ;)))

Чудесно!

Зная, че винаги мога да разчитам на твоите аплодисменти, творецо! :)))

Нека да ти бъде според вярата: "..Че някой ще чака във моето утре, във слънчево утро, във моето време, щастлив,на колене, със сълзи в очите не други,не друга, а мене".

Да бъде! ;)))
Амин!

Да не изпадам в реверанси, казаното от теб си е признание! Защото само записваме това, което чувстваме! Много е лесно, дали се получава...

Принципно е така. Но не винаги чувстваме...понякога просто...мислим. ;))

Аз ако можех да мисля, нямаше да съм на това дередже!

А, да, бе! Ти си този, дето си беше изгубил ума. Щастливец! :)))

Пак ме разсмя! Хубав завършек на вечерта!

Споделено е :)))

ееххх...